Спешна помощ за първокласници: Как да се справим със стреса и други проблеми на ученика

Да имаш първокласник е гордост , но и голяма тревога – мама трябва да помисли за куп непредвидими неща, за да има успешен ученик

По време на Първия учебен ден у нас цари невъобразимо празнична атмосфера, неразбираема за чужденците, които я видят. Да, в българите, дори и да отричат, е вкоренено дълбоко уважението към науката и пристъпването на училищния праг е момент незабравим не само за детето.

Преди да настъпи мигът на целувките, букетите и носенето на тежката чанта мама е свършила огромна работа – намерила е Идеалното училище, Идеалната госпожа, с тати са дали луди пари за помагала, чанти и подготовка на класната стая. С това обаче далеч не приключва всичко. Мама не е спала поне две седмици и има защо…

Стресът – как да се справим с него

Да се справи мама със стреса е лесно – като минимализира стреса в първокласника си! Дори да сте подходили възможно най-позитивно в обяснението какво ги чака, дори да нямате роднини-идиоти, които му подхвърлят „Сега като почне училището, ще видиш ти….”, децата изпитват страх, напрежение, тревожност. Това може да стане повод да загубят апетит, да станат по-нападателни, дори агресивни. Някои дори се разболяват в началото на учебната година, не защото е „Сезонът на вирусите и настинките”. За да ви се размине възможно най-леко адаптивния период, трябва да споделите с него целия етап, но преди всичко да сте наясно:

Готово ли е детето или „На 6 или 7 да тръгне на училище”?

Ако детето ви към Първия учебен ден е на шест и половина, а вие се чудите дали да го оставите да поиграе още една години или да тръгне по-рано на училище, може да се консултирате с психолог, госпожите в детската градина или сами да му направите т.нар. Филипински тест :

Ако малкият ви кандидат-ученик тежи над 23 кг, падат му млечните зъбки и с водещата ръка може да докосне ухото на противоположната страна. Не се смейте, всичко това показва достатъчна зрялост на нервната система и мозъкът е пригоден за възприемане на информация.

Отделно вие познавате детето си – дали може да стои по време на дългите за него часове, как и дали общува неагресивно с децата, как се социализира, може ли да нарисува човешко тяло с всичките елементи – глава, очи,уши,уста,шия, тяло с крака, ръце и пръсти. Може ли да групира предмети, може ли да посочи приликите и разликите по между им.

Ако всичко е наред, следващото, на което трябва да го научите е:

Какво ти дадоха за домашно?

Дори да знае да чете и пише, последното, което може да искате от него е да си подреди нагледно – страницата, упражнението, задачата, която има за домашно. Дори и да могат, много вероятно е да са така разсеяни, че да пропуснат някоя задача.

По всяка вероятност имате Фейсбук-група на класа, където е добре класната да качва снимка на дъската или да напише заданията. Това е само за първия срок.

Вие междувременно ще го подготвяте като го карате да прави списъци: С нещата, които да купи в магазина, багажа, който да вземе преди да отиде при баба, списък с нещата, които иска за рождения си ден.

Как се пишат домашни самостоятелно?

Просто е – с регулиран контрол. Да направи една задача или да изпише един ред само и го проверявате. След това бавно увеличавате самостоятелната работа. Много важно е да знаете, че на 20 минути детето трябва да си почива по малко. Умореният мозък не дава качествен труд.

Събуждането

Изчислили са, че децата имат нужда от десетчасов сън, за да действа хормона на растежа правилно. Научете го да ляга рано, за да се събуди починало и бодро. Ако има опция за сутрешен душ – това е страхотен навик, който да се добие за цял живот!

Губенето на вещи

При някои деца – особено момчетата, това е грандиозен проблем. Разбираме, че може да ви е трудно, но не му се карайте, не го нагрубявайте, а го научете как да си пази нещата. Надпишете ги заедно, създайте заедно схема за подреждане. Приучете го да прибира винаги, щом приключи с нещо. „Приключвам, прибирам, почиствам” да се превърне в закон и в училище, и у дома. Много е трудно, но всяка минута в това упражнение ще ви се отплати.

Нещастно е

Това може да е по ред причини. Няма ги приятелите от детската градина, госпожата е строга, не се справя със задачите, има агресивни съученици. Сега е моментът да проявите най-голямо спокойствие и търпение. Да, то е първи клас, но е дете. Търпеливо, деликатно и спокойно му обяснете, че това сега е неговата работа. Предложете да покани някое от децата да си играят през почивните дни. Обяснете му, че всичко ще му се получава по-добре, когато се поупражнява и че любимият му футболист, актьор, герой е станал звезда именно с много труд и постоянство.

Хигиената

Ходенето в тоалетната в училище е малка драма, особено за децата, които не са виждали друго, освен клекало. Обяснете какво да прави, да не се стеснява и да не стиска, защото е опасно.

Ходенето на стола също може да се окаже проблематично. Едва ли ще го смути висенето по опашки и грижата за купоните /обикновено госпожите се заемат с това в началото/. Столовете би трябвало да отговарят на санитарно-хигиенни изисквания, но това не винаги е така. А за вкуса на храната може много да се говори. Ако детето ви откаже да се храни в училищния стол, не го насилвайте. Намерете някакъв компромисен, финансово изгоден план!

Това са най-сериозните проблеми, с които се сблъскват родителите на първокласниците. Не се тревожете! Всичко минава – нужен е адаптивен период, който продължава не по-малко от два до три месеца. След това и вие, и то ще свикнете с новия си живот!

Успешна учебна година!