Стоянка Мутафова – Почти век непропуснати години и бурни любови

Стоянка Мутафова е на прага на своето столетие и все още пише вълнуващи страници от своя живот-роман

Стоянка Мутафова утре навършва 97 и публиката й ще я види такава, каквато я обича вече толкова десетилетия – стихийна, неподправена, с онова невероятно съчетание от младежки непукизъм и вродена аристократичност.

Кръстена е Стояна – Мария – на дядо й и Богородица, защото била в такова състояние, че можело и да не оцелее. Тя обаче показала характер и се превърнала в непоправимата любимка на татко.
Расте гледана като принцеса – в духа на аристократична София. Имат прислуга, в дома им гостува Буров, а родителите й са истинска мечта. Майка й е учителка, а баща й Константин е писател и драматург в Народния театър.

Обожава Русе – татко й е от там, но Казанлък е мястото, където „играе” за първи път на сцена. Със семейството са на почивка през лятото и с театрали решават да направят постановка в местното читалище. Режисьорът е самият Петър Увалиев – много млад по това време, Стояна – щуро 13-годишно хлапе, което „открадва” шоуто на главните герои.

Името прави човека

Щом се връщат в столицата вече е наясно, че иска да бъде актриса, но господин Главния драматург е ужасно против. Наясно е с неблагодарния, къртовски труд в театъра. Не е сляп за интригите и подлите номера в гилдията, а публиката е с изменчиви чувства.

Стояна – Мария послушно завършва Първа девическа гимназия и е на стъпка от дипломирането в специалност Класическа филология в СУ. Вече е взела изпита, за да може да учи археология в Италия, но изведнъж се разбунтува!

Баща й се принуждава да пише на директора на Театралната школа с молба да я скъсат на изпита. Владимир Полянов обаче не остава безразличен към таланта и път назад към археологията вече няма…
Още в началото на кариерата й бъркат, когато изписват името й. Вместо „Стояна” се оказва „Стоянка”, но неин колега я убеждава да не променя нищо. „К”-то носело късмет в кариерата и така остава вече седемдесет години!

Не мога с него, не мога и без него

Стоянка Мутафова и съвсем млада е с принципи: „С простаци – може би, но с прости – никога!”. Заради първа среща с мъж принуждава баща си да й купи палто, но точно въпросният господин я разочарова с липсата на начетеност и го забравя на секундата.

Не е и не се смята за красавица, но с чар и поведение винаги се радва на мъжко внимание. От обожателите си иска две неща – зрялост и интелигентност! Получава и двете още на 23 – влюбва се в режисьора Роберт Роснер. Той е евреин, избягал от нацистите. Роднините му загиват в Бухенвалд, а той намира в България любов и една студентка, която обърква живота му.

Роснер е великолепен – стабилен, много ерудиран, с невероятно присъствие. Мутафова получава назначение в Народния театър, но избира да обича и заминава с него в Прага. Там завършва още веднъж театрална специалност и две години има сериозни успехи в театъра.

Публиката я обожава, тя се влюбва в новата си родина и би трябвало да е щастлива, ако Роберт Роснер не е така успешен в работата си. Той не спира да пътува – от Париж до Москва. Тя е млада и независимо от постиженията се чувства все по-сама.
В този етап се запознава с Леонид Грубешлиев. Той следва със съмнителен успех в Чехия и е женен за жена с дете. Майка му Мария – известна писателка и съпруга на Людмил Стоянов, никак не одобрява избора на сина си.

След като младежът пренасочва чувствата си към Стояна, това е златен шанс за нея. Тя показва изключително отношение към актрисата и успява да се отърве от нежеланата снаха. При Мутафова изборът е много, много труден. Обича Роснер, но копнее и за Людмил. За да не се колебае повече приема кавалерското му предложение за раздяла и след това започват поредица от грешни избори, според нея.

Години по-късно актрисата не спира да съжалява – не срещнала отново първия си мъж, била жестоко излъгана, за да се омъжи за втори път, напуска възможността за впечатляваща кариера и се превръща в отчаяна съпруга.

У дома кариерата й продължава със съмнителен успех, а в брака й нещата, меко казано, не спорят. Мъжът й я пребива от бой заради безпочвена ревност. Единственото хубаво от тази връзка е дъщеря й Мария, но щастието да е майка плаща с избит зъб, счупени скула и ребра, спукано тъпанче.

Заради морала в онези времена не го напуска и дори се грижи всеотдайно за него, когато губи единия си крак. Леонид обаче е все по-озлобен и я напуска, за да не си тръгне тя първа. Двамата стигат до скандален развод след седем години брак! Водят ожесточена война за Мария, но след като присъждат детето на майка му, баща и дъщеря се виждат рядко.

Нейчо – като никой друг

Преди да се омъжи трети път и завинаги, Стоянка Мутафова има връзка с Лео Конфорти. Актьорът е „неин тип”, но допуска една, но непростима грешка. На връщане от Израел, накупил подаръци за всички, не помислил за дъщерята на любимата си. Твърдоглавата актриса не мислила да му дава два, три, пет шанса – скъсали и толкоз!

След развода с Грубешлиев кариерата изведнъж започва да се развива в положителна посока. Тя работи в Народния театър и в една от постановките среща чаровен студент във ВИТИЗ. С Нейчо Попов обаче се опознават истински чак когато попадат в една и съща трупа на Сатиричния театър.

Той е женен и се съпротивлява на забранените си чувства, но страстта им опожарява всичко! Двамата се крият дълго, след това за връзката им се разчува и се опитват да ги разделят. Стоянка Мутафова признава, че дори ползвала някои женски номера, за да демонстрира присъствието си в живота му. В крайна сметка „го развела”. Двамата се женят бързо и Нейчо става господар в женското царство на Стоянка Мутафова.

Взискателната й майка с швейцарска диплома харесва много третия си зет – талантлив, цигулар, владее три езика и много галантен мъж. Човекът, който го обожава обаче, се нарича Муки. Нейчо Попов толкова се привързва към доведената си дъщеря, че не иска друго дете от Стоянка – да не разделя сърцето си.

Съпрузите са много щастливи. Между тях има и романтична любов, и онази чисто човешка обич. Калоянчев обича да дразни старата си приятелка с прословутия й навик всеки ден да маха от прозореца на мъжа си, когато той излиза от дома им. Нейчо Попов е герой и в очите на Мария, За нея и майка й е смазващ удар, когато актьорът издъхва само на 49.

Месеци наред Стоянка Мутафова не може да се съвземе – остава сляпа и за детето си, и за всички други. Парцалев я вади от вцепенението и от този ден нататък тя не спира да работи. Мъж, който да издържи на сравнението с Нейчо Попов не среща, но това не я прави нещастна. Животът на Стоянка Мутафова е повече от богат. „Нямам проспани години. Нямам тихи любови.”, казва тази, която отдавна наричат Госпожа Стихийно бедствие.