Свети Георги и Едерлези – светецът и песента, които не принадлежат на една вяра и един народ

Светецът победил дракона има специално място в сърцето на всеки българин и християнин…и не само

Само след два дене у нас ще се освещават бойни знамена, ще се правят курбани и ще се люлеят люлки по събори. Незнаен брой храмове ще честват празника си и стотици хиляди ще черпят за здраве, защото е Гергьовден.

Празникът има място в сърцето на всеки българин. Той покровителства родната армия от векове, но и добрата стара Англия и Етиопия. Грузинците го тачат и с радост приемат, че за света живеят в държавата Georgia.

Свети Георги не принадлежи само на християните и няма как да бъде така. Роден е в Кападокия, днешна Турция, рожба на палестинка и римски воин. Според преданието убива змея в Ливан, а смъртта го застига в Лот, който днес е в границите на Израел.

За Георги и Гергана (у нас) са изпети много песни, но една от тях е специална за всеки – бил той християнин или не. „Едерлези“ звучи всяка година с възкръсването на пролетта. Тя не е просто поредната красива, циганска песен в чест на Хъдърлез. Тя е химн на живота и надеждата, която се възражда след тежката зима и дните на всемирна тъга.

Тя е част от фолклора на циганите – мюсюлмани, но ако питате сърбите – това е българска песен. Поводът за това няма да се хареса на македонците – прочула се е първо там, защото в Скопие се е приютила най-голямата общност на този етнос.

Светът попадна под нейната магия, благодарение на Горан Брегович. И той като Свети Георги е дете от смесен брак – баща му е хърватин, майка му – сръбкиня. Бившата му банда „Биело Дугме” записва песента под приемливото по християнски „Джурджевдан”. Оригиналният текст разказва за беден циганин, който гледа отстрани как останалите се веселят и ядат агнета, а той няма нищо. За Югославската банда сръбския бард Джордже Балашевич дописва текста с фразата „A ja nisam s onom koju volim“ (А аз не съм с тази, която обичам).

И този Георги носи душата и паметта на различни народи. Роден е в Нови Сад, към който унгарците имат претенции. Баща му е сърбин, майка му – наполовина хърватка, наполовина – унгарка. Гражданин е на Босна и Херцеговина, макар за всички да е сръбски талант.

Гласът, който превръща „Джурджевдан” в безсмъртна песен е на Алан Исламович – мюсюлманин. Най-разтърсващото му изпълнение е „в дует” публиката на стадион „Максимир“, в Загреб. Там на 13 май, преди 28 години на дербито между Динамо (Загреб) и Цървена звезда (Белград) прехвърча първата искра между сърби и хървати, която се превръща в пожар. Това е началото на войната в Босна, в която намират смъртта си 200 000 души.