Ейбрахам Линкълн дължи част от харизмата си на една много инициативна млада дама
Ейбрахам Линкълн е заслужил мястото си в американската история. Като човек преживял много изборни неудачи, той успява да стане най-могъщия мъж в САЩ, да сложи край на робството и да попречи на южняците да се откъснат от Републиката.Той е първият президент на Съединените американски щати от Републиканската партия и първият, който има… брада. Политическите си успехи дължи на себе си и на факта, че се вслушва в добрите съвети.
Брадата като аргумент
Ейбрахам Линкълн не е пръв красавец, но е човек с харизма. Част от нея е и прословутата му брада. Той я пуска по собствено желание, но съобразявайки се с препоръката на една млада дама – очевидно негова поддръжница. Малцина знаят, че това е 11-годишно момиче, което живее в малък град в щата Ню Йорк. Тя се нарича Грейс и му пише следното писмо:
„Имам четирима по-големи братя, единият от които без съмнение ще гласува за вас на изборите. Но в случай, че пуснете брадата, ще се опитам да убедя останалите да последват примера му. С брада ще изглеждате по-представително, тъй като имате много слабо лице. Всички дами обичат брадите и затова ще се опитат да убедят своите съпрузи и любими да гласуват за вас и така вие ще станете президент.“
Ейбрахам Линкълн е зает, но намира време да отговори на 19 октомври 1960:
„Никога преди не съм носил брада. Не мислиш ли, че всички ще ме сметнат за глупав, ако започна да нося сега?“
Ейбрахам Линкълн обаче решава да пследва съвета на момичето и е избран за 16-ти президент на Съединените щати на 6 ноември 1860 г., изпреварвайки своите съперници от Демократическата партия. Тогава е на 51 и може би все пак се е убедил, че с брада ще изглежда по-мъжествено. Носи я и в последните години на живота си и разказва, че е променил външния си вид, благодарение на една настойчива американка от щата Ню Йорк.
И като доказателство, че Линкълн е имал феноменална памет, по време на преместването си от Илинойс във Вашингтон, Линкълн спира в Уестланд, за да произнесе встъпителната си реч. Преди да започне, пита дали сред присъстващите има момиче на име Грейс. Една ръка се вдига в тълпата и се чува силно „Да!“ Когато детето отива до президента, той я вдига на ръце и казва, че благодарение на нея става президент на Съединените американски щати.

Няколко години по-късно Грейс се омъжва за участник в Гражданската война и се премества в Канзас. Доживява до долбоки старини, а в родния ѝ град издигат паметник, който напомня за единствената ѝ среща с Ейбрахам Линкълн.