Тайната на булчинския воал: Да крие невестата от зли духове, да я пази от клетви и да докаже, че бракът е по любов

Оказва се, че булчинският воал не е просто красив аксесоар

Булчинският воал е любим на много младоженки. И не са малко онези, които и до днес избират да го носят на сватбата си. Този красив аксесоар обаче не служи само за декорация. Особено в исторически план, когато е имало цяла церемония свързана с неговото поставяне върху главата.

Историята на булчинския воал идва още от времето на древен Рим. Бъдещите младоженки били забулвани от глава до пети, за да бъдат предпазени от зли духове. Древните вярвали, че ако скрият булката под дълга наметка, никой дух няма да й направи нищо лошо. А за да е по-силна защитата, невястата винаги носела наметало в червен цвят. По-късно тази традиция се разпростира и към изток, както и във Византия.

А в старите български традиции се превръща в закон за младоженките. Всяка булка е била покривана с червено було в деня на сватбата си и е обличала специално извезана риза с шевици. А те са имали за цел да я пазят от всякакви беди и нещастия. Освен това се смятало, че имат магическа сила и заедно с булото ще пазят младоженката от беди.

Наричанията и песните са още една традиция, която сме забравили. Но и тя е имала дълбоко символичен характер — да подготви младоженката за семейния живот, но също така и да я защити и надари с „магически сили“, за започването на новия й живот и изграждането на нов дом и семейство.

Вековете се нижели, а червената наметка бива изместена от червеното було. Неговата функция била същата — да пази младата невеста в деня на сватбата и по време на новия й живот като съпруга и майка. Освен това тя трябвало да служи и като защита срещу клетви. Не били малко случаите, в които завистници искали да уморят момичето, още преди да е прекрачило прага на новия си дом.

Обичам те, не защото си красива…

През Средните векове и Ренесанса след това, а дори и в по-нови времена, булчинският воал не само променил своя цвят, но и започнал да изпълнява и друга функция. Неговата роля била да удостовери, че младоженката влиза неопетена в семейния живот, а и бил символичната граница между моминството и новия й статут на съпруга и майка. Затова и девойките влизали в църквата с бял воал, който бил отмятан, едва след произнасяне на брачните клетви. Така жената символично преминавала в нов етап от живота си. И се разделяла с детството и моминството след сватбата.

Традицията за защита на невестите чрез булото остава, но с времето започва да се променя. Така например, в някои части на Индия, младоженецът няма право да вижда избраницата на семейството си, преди да е приключил ритуала. В този случай булото служи като средство, което скрива младите един от друг. И чак след като браминът извърши бракосъчетанието, те могат да се погледнат открито.

В Израел пък, булото има съвсем друга цел. Младоженец забулва булката и я води в храма, като по този начин показва, че се жени за нея не заради външния й вид, а заради другите й качества. В Чечня от друга страна, лицето на булката понякога остава открито, но тя е покрита от главата до петите. И е принудена да стои всеки ден в определен ъгъл на стаята часове наред, докато роднините на младоженеца преценяват, дали е достойна да бъде част от неговото семейство. През това време невестата няма право да говори, няма право да яде, нито да пие, дори вода. И докато тържеството за останалите гости се вихри с пълна сила, тя стои неизменно до свекърва си, за да изслуша наставленията и оценките на новите си роднини. Без да каже нито дума на никого.