Тайните на базиликата “Свети Петър”: Сърцето на вярата в Рим

Съкровищата, които крие Рим, винаги са очаровали обикновения човек

Наред с изследователите, които проявяват интерес към историята и религията, и простосмъртните успяват да намерят свой пристан в сърцето на Италия.

Базиликата “Свети Петър” е католическа църква във Ватикана. Счита се за паметник на ренесансовата култура, при това най-голямата по площ в света. Богатата ѝ история и невероятната ѝ архитектура я правят притегателен център за милиони вярващи не само от Италия, но и от чужбина.

Тук е погребан свети Петър, откъдето идва и името ѝ. Гробът му е разположен точно под олтара и несъмнено традицията бива продължена – много римски папи също поемат последния си път от това забележително място. Определя се като сърцето на римокатолическата църква и посещението ѝ е задължително за всеки турист.

Площадът пред базиликата е забележителен. Ежедневно той посреща стотици миряни, дошли да се поклонят пред делото на Христа и неговата дясна ръка – свети Петър.
Мозаечен надпис с думи на Христос топло ги посреща. Пространството вътре може да бъде определено като безкрайна галактика, в която непрестанно се откриват нови и нови светове.

От атриума пет големи бронзови врати водят към основната църква.

Първата вляво е известна като Вратата на смъртта. През нея преминават погребалните процесии. Втората се нарича Вратата на Доброто и Злото. Третата е Вратата на Филарет. Тя се отваря се само при специални поводи. Четвъртата е Вратата на тайнствата. Тук са изобразени 7-те тайнства. Крайната дясна врата е свещена – Порта Санта. Отварят я само на кръгли годишни. На Коледа на всеки 25 години например главата на римокатолическата църква почуква 3 пъти по нея със специално сребърно чукче и чудото се случва.

Бронзовата статуя на свети Петър вероятно в началото е била просто статуя на сенатор. Смята се, че ключовете (като символ на авторитета, даден от Бога) са добавени по-късно. Целта е била доскорошният сенатор да заприлича на светеца, за да се удовлетворят търсенията на миряните. Така свети Петър се превръща в лицето на Исус Христос пред хората, а с другата си ръка ги благославя в земния им живот.

Пиета на Микеланджело разкрива неговия гений и изключителен талант. Тя е знак за умение, истина, хармония. За всичко, към което човек може и трябва да се стреми. Всичко в нея се е сляло в единна форма. Копия на статуята могат да бъдат намерени в много католически църкви по света, дори едно е поставено във Ватиканския музей. Оригиналът, разбира се, е в катедралата.

Вътре в храма има много олтари, статуи, надгробни плочи, а надгробният камък на папа Лъв XII е сякаш отглас от миналото в настоящето. В базиликата отдават почит и на Матилда Каноска, която е първата жена, погребана тук. Папа Григорий XIII, папа Климент XIII и папа Александър VII също имат своите надгробни паметници.

Наред с предаността към миналото “Свети Петър” се популяризира и чрез киното. Редица режисьори включват тайнствата ѝ в своите филми, като с помощта на модерните средства успяват да постигнат още по-мистичен ефект на толкова познатия ни декор. Сред най-известните попадения на кино културата са филмите “Сладък живот” от 1960 г., “Кръстникът”, част III от 1990 г., “Ангели и демони” от 2009 г.. Така дори необремененият от любовта към историята и пътешествията човек може да стане част от света на базиликата, като съчетае интригуващия сюжет с чисто визуалната наслада от забележителната архитектура.

Така посетителите, а и зрителите могат да се разхождат из катедралата безкрайно, преминавайки от една галактика в друга, и постоянно да намират нови обекти за внимателно разглеждане. Храм на вечността, гениалността и оригиналността – това е базиликата “Свети Петър”.