Тайните на Мона Лиза, или какво е скрил Леонардо да Винчи

В продължение на векове легендарната картина на Леонардо да Винчи – “Мона Лиза”, провокира изследователите с нерешените си въпроси

Нейният автор е емблема в изкуството. Роден през 1452 г., той до голяма степен е надраснал времето си и голяма част от неговите идея остават неразбрани от съвременниците му. За съжаление, и техническият прогрес по това време все още се бави, за да даде живот на някои от най-атрактивните му идеи. Безспорно Леонардо да Винчи е гениален – не само като художник и автор на “Мона Лиза”, но и като изобретател, скулптор, архитект, инженер и пр. Всестранният му талант сякаш личи и във външния му вид – снажен, изящен, с чист, ясен ум, който възвръща просветлението и хармонията у всеки човек.

Наред с гениалните му идеи в областта на науките една от картините му продължава на привлича не само учените, но и редица привърженици на конспиративните теории.

Любимата картина на Леонардо

Прословутата “Мона Лиза” сякаш остава любимата картина на Леонардо до края на живота му. Всеизвестен факт е, че до края на дните си той не се разделя с нея. Загадка остава причината, поради която не намира сили да я продаде или предаде на заинтересованите лица. И днес творбата задава множество въпроси, на които дори сериозните изследователи се затрудняват да отговорят.
“Джокондата” е нарисувана върху дъска от топола, като дървото е специално обработено от самия Леонардо. Учените разучават покритието му и стигат до извода, че преди да положи маслените бои, художникът е създал специфично “масло”, с което го е обработил. Химическите познания на Да Винчи са безспорни и наред с гениалния си талант той е имал и способността да придава на отделните си платна оригинален образ и по отношение на обработката на материала.

Коя е Мона Лиза?

Според най-популярната теория жената, изобразена на платното, е Лиза ди Нолдо Герардини. Тя е съпруга на флорентинския търговец на коприна Франческо дел Джокондо, от чието име идва и другото популярно название на “Мона Лиза” – “Джокондата”. Поводът Леонардо да Винчи да нарисува картината, е специална поръчка от търговеца. Защо обаче художникът не предава произведението си на поръчителя, остава вечна загадка сред изследователите му.

Предвид факта, че Лиза е била бременна по времето, когато е рисувана, се смята, че бременността е пресъздадена и в творбата. Мистериозното коремче на Мона Лиза, според някои учени, се дължи именно на това, че носи дете. Тайнствената ѝ усмивка, от друга страна, също се свързва с идеята, че тайнствената дама “крие” важна тайна.

От какво е болна Джокондата?

Тази тайна обаче се свързва и с друга теория. Изследователи, които проучват външния вид на Мона Лиза, смятат, че тя пази много здравословни проблеми – от психическо напрежение през подагра, та чак до парализа на лицето и сифилис. По онова време Франческо дел Джокондо безспорно е пътувал много, като се има предвид професията му на търговец. Вероятно по време на безкрайните си воаяжи той е използвал услугите и на платени момичета, а сифилисът постепенно е завземал нови и нови жертви на континента. Привържениците на тази теза считат, че е заразил жена си, и привеждат като доказателство сведенията, че тя неведнъж е търсила различни средства, с които се лекуват венерически болести. Липсата на вежди и мигли например в образа от картината може да се обясни и с провеждано лечение на болестта.

Слава на куртизанка?

Друга теория приема, че прототип на Мона Лиза е една от най-атрактивните куртизанки по онова време – Изабела Гуалдини. Тя блести в обществото и успява да се превърне в любимка на Джулиано де Медичи. В подкрепа на подобно твърдение изпъкват някои детайли от самата картина. Куртизанките в онзи период са били известни с навика си да държат косите си пуснати. Затова и “нестандартната” прическа на жената от платното приковава погледите на изследователите с възможността да бъде елитна любовница. В допълнение липсващите вежди и мигли биха могли да се приемат като еквивалент на мода именно сред куртизанките.

Наред с най-разпространените хипотези за прототипа на “Джокондата” се намесва и теорията, че тя е събирателен образ на три жени. За други изследователи “Мона Лиза” е ексцентричен автопортрет на самия Леонардо, което би могло и да обясни защо не е искал да се раздели с него.

Защо Мона Лиза няма вежди и мигли?

Сред най-атрактивните въпроси, разбира се, е защо липсват веждите и миглите ѝ. Теориите се колебаят между здравословни проблеми, изразени еротични мотиви и просто възможност те да са избледнели с времето. Според изследвалите картината в детайли под пластовете боя наистина се забелязват вежди и мигли, което потвърждава, че все пак художникът е изобразил своята мадона подобаващо.

Пътят на Мона Лиза

Независимо от “недостатъците” си обаче “Мона Лиза” е желана и от крадците. Открадването ѝ от Лувъра през 1911 г. я прави най-известната картина в света. Две години по-късно тя е открита, а извършителят – заловен. От там насетне сякаш започва бляскавият ѝ живот на показ. За нещастие, срещу нея са извършени и няколко “покушения” в опит да се унищожи. Заливана е с киселина, с боя, та дори и със супа от екоативисти. Затова днес тя е старателно пазена зад специално стъкло, което да я защити от подобни актове на вандализъм.

Разногласията между учените, както и всички перипетии, с които се справя, превръщат “Мона Лиза” в една от най-емблематичните творби на изкуството. Талантът на Леонардо да Винчи пък сякаш достига своя връх в изобразяването на точно тази мистериозна дама.