Техните деца нямат аутизъм, алергии и диабет: Как амишите живеят и възпитават?

Да наблюдаваш амишите е като да се завърнеш векове назад във времето, но и повод да научиш много полезни неща

Децата на амишите, които са отгледани в селските стопанства в северната част на щата Индиана, не страдат от астма, диабет, алергии или каквато и да е форма на заразни болести.

Швейцарският учен Марк Холбруум, който изследва здравето на амишите, казва: „Процентът на съвременните болести при тях е много, много нисък. Всъщност има нещо, което защитава техните деца и това, което става е необяснимо.”

Семействата на амишите, много от които са с предци, дошли от Швейцария, живеят сред природата, далеч от градовете, ядат органични храни и са много религиозни.

Менюто им е съставено от натурални, чисти продукти, пресни, местно отглеждани продукти, и за потрес на лекарите – обикновено не са ваксинират децата си.

Отдавна се пише за отличното психично здраве на амишите и факта, че в тази общност просто няма аутизъм – което със сигурност не е просто съвпадение. Известни са само три случая със заболяване в аутистичния спектър и за антиваксърите проблемът е, че родителите им са били сред малцината, ваксинирали децата си в комуната.
Те живеят в общество, което се придържа към „старомодни” идеали и може би в това причината да не се налага да решават проблеми със затлъстяването, диабета, сърдечните заболявания и да не се налага да оцеляват сред моралния катаклизъм на съвременното общество. Техните деца не изпитват трудности в ученето, които са най-лошото в технологичния ни свят.

Изчислено е, че амишите живеят средно десет години повече от средностатистическите американци. Дори има група учени, които провеждат проучване, за да открият онзи тайнствен мутирал ген, на когото се дължи мистичното им оцеляване в окото на модерното цунами от болести и опасности.

Всъщност те живеят в сигурността на колонии, изолирани от цивилизацията. Приемат технологиите за дело на дявола, отказват военна служба и застраховки и поверяват живота си на друг, освен Бог. Не плащат данъци и осигуровки, но се вижда че нямат нужда от скъпоплатена медицинска помощ, а и работят до пределна възраст.

Общността им е така солидарна, че в дни на изпитание със сигурност биха помогнали на събрат, а не да хлопат на вратите на социалните.

Амишите живеят на чисто и подредено.

Светлина си набавят с газови лампи, а нуждата от хладилници удовлетворяват с газифицирани апарати /благодарение на тях опасният фреон не заплашва допълнително атмосферата/. С уважение към естествения ритъм на природата и без необходимост от технологии, те осигуряват вода в домовете си. Пазят прозорците си със зелени щори и разчитат на водени от коне двуколки. Работят от дори до здрач, но са най-сияйните и добронамерени хора, които ще срещнете зад Океана.

На-преданите на традициите се отказват не само от тока, но и от пътуванията с коли, самолет, всякакви средства за забавление. Суетата им е така чужда, че не носят халки и часовници, а фотографирането смятат за истински грях. Според тях правенето на снимки е като самообожествяване, а Господ е повелил да нямаш друг Бог, освен него!

Амишите се препитават като обработват земята – по начина, по който са го правили първите заселници, т.е.без никакви технологии. Храната им е от плодове и зеленчуци – никога ненаторявана.

Момиченцата от малки се научават да плетат и шият и това е единственият метод, чрез който могат да украсят дрехите и дома си.
Вече не разчитат само на ръчнотакани платове, но не ползват „модернизации” като ципове и копчета. Момичетата и жените носят шапка боне, а техните брата и мъже – шапки от слама. Женените амиши имат право на бради, но не и мустаци, за да не провокират в хората мисълта, че са войнствени. Ползват презрамки, за да придържат панталоните си, а съпругите им носят тъмни – черни и сини дълги рокли. Младите момичета имат право на бели престилки, а всяка от тях има красиви дълги коси. Този разкош обаче е достъпен само за мъжете, на които се вричат.

Душевният мир е от изключително значение за тях и по тази причина странят от това, което наричаме цивилизация. Смирение и чисти помисли – това обобщава ценностната им система. Стоят далече от всичко, което провокира горделивост и надменност.

Женят се помежду си и раждат много деца – това обяснява нарастването на тяхното общество. Детската смъртност е почти нулева. Ходят на училище, което сами организират – говорят на немско-швейцарски диалект, но и учат английски. Повечето от тях не са ходили в колеж или университет, но са много умни и показват удивителни заложби в писането. Времето, когато се разделят науката, е на 14 години, за останалото се уповават на Бог да ги научи.

Модерно мислещи амиши приемат туристи, за да ги запознаят с начина си на живот, но не пращат децата си в университета, за да не осквернят душата им.

Имат интересна връзка с Бог.

Посещават собствените си храмове, където жените и мъжете са поотделно. Ритуалите им са свързване със свещено целуване и отмиване на нозете. Нямат свещеник, а функцията му се изпълнява от човек, избран с жребий.

Те не познават „популярни” болести като инфаркти, инсулти и дори – настинки. Хранят се не само здравословно, но и ходят боси, работят здраво от малки и се обливат със студена вода във всеки ден от годината.

Може да смятате, че заради спартанският начин, който се отнасят към себе си, те са студени в душата си хора, но това е така. Не се обиждат, не са агресивни и дори няма да ви отвърнат, ако ги нападнете. Популярен е случаят за мъж, който застреля десет момиченца – амиши и учителката им и след това се самоуби. След погребението на жертвите му, покрусените семейства посетиха вдовицата на убиеца, за да дадат прошка. Те дори направиха фонд, който да подпомогне трите й деца. Амишите просто изгориха окървавеното училище и построиха ново, за да не живеят със спомена за трагедията.

Семействата от тази общност не разчитат на някого извън общността да им помогне. Те не се нуждаят от полиция и адвокати. При тях разводи няма, както и изневери. За разлика от други общества, в които се раждат по много деца в семействата, сред амишите няма регистрирани болести по полов път или аборти. Дори не се познават проблеми от типа на импотентността и сексуалното различие.