Тибетска философия за нестандартни родители: 4 принципа за възпитание на щастливи деца

Или как майките в Тибет възпитават децата си

Тибет е една от най-откъснатите страни в света, поне що се отнася до модерните западни философии. Там майките не питат педиатрите кога да хранят децата си, да ги оставят ли да плачат и дали могат да спят самостоятелно, или с родителите си. За сметка на това изследователите коментират, че те възпитават наистина щастливи деца, като се базират на четири основни принципа.

Възпитанието в Тибет е спонтанно, често момичетата раждат още като тийнейджърки. Бебето се увива след раждането в шалове и е в непрекъснат контакт с майка си. То не се храни по график, а винаги когато е гладно. Освен това спи при родителите си, а през деня е в непрекъснат контакт с останалите членове на семейството. Прието е жените в Тибет да кърмят колкото се може по-дълго, а освен това се придържат към 4 основни принципа на възпитание на децата.

Двама автори — Ан Браун и Еди Фаруел са толкова впечатлени от методите на възпитание на тибетците, че написват цяла книга за това. В книгата си „Тибетското изкуство на родителството“, двамата разказват и кои са етапите за възпитание на щастливи и доволни деца.

От раждането до петата година — детето се третира като крал

През този период детето е най-важният човек у дома. То не се наказва, всичко му е позволено и се отнасят с него, като с крал. Децата на възраст до 5 години са много любопитни, активни и готови да изследват света.

Линията между послушание и разбиране обаче трябва да бъде видима. Нищо не се забранява на детето, а родителите не трябва да забравят, че детето все още не може да мисли логично и да извършва логични действия. Затова и наказанието в тези случаи е равно на демонстриране на сила.

Периодът от раждането до петата година — детето се третира като роб

След като детето навърши 5 години, към него се отнасят като към „роб“. На децата им се поставят задачи, които те трябва да се научат да изпълняват. За всяка неуспешна задача има санкция и наказание под формата на съвети и обяснения, а физическото наказание се избягва на всяка цена. Това е периодът, в който интелигентността се развива.

Детето трябва да се научи да предвижда реакциите на хората и да отговаря за действията си. Също така се учи как да се държи учтиво с другите и да избягва негативни прояви. В този период се укрепва и желанието на децата за знания и опознаване на света.

Периодът от десетата до петнадесетата година — детето се третира като равно с вас

Детето трябва да се третира по същия начин, както възрастните. След като навърши 10 години, с него може да разговаряте по-важни въпроси, да взимате под внимание мнението му и да му помогнете да порасне като мислеща и независима личност. През този период се развива автономията и независимото мислене.

Периодът след петнадесетата година — детето се третира с уважение

Фактически тибетците приемат, че след 15-годишна възраст децата вече са пълнолетни и могат сами да се грижат за себе си. През този период наследниците им вече са формирани като завършени личности. И от този момент — нататък трябва да уважавате детето. Каквото сте направили до 15-тата година на детето, това е. Оттам — насетне вече не може да промените човека.