Царица Маргарита Българска – последна и единствена

Царица Маргарита еднакво хладнокръвно носи корона без царство и неформалната титла „премиерша”

Никога не съдете за една жена по външния й вид! Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела Сакскобургготска вчера навърши 84 години. Тя изглежда деликатна като порцелан и не говори много пред медиите. Зад благата й усмивка обаче се крие характер, изграден след непоносимо тежки загуби. Обществото не я е чуло да хленчи и няма изгледи да го направи. С аристократично спокойствие тя е и царица Маргарита Българска, и госпожа Сакскобургготска – съпругата на премиера.

Става херцогиня след брака си, но едва ли мисли за себе си по друг начин, освен като стълб на голямото си семейство. Отглежда блестящо пет деца с отговорността на някой, останал рано сирак. Приема да живее далеч от тях, заради баща им – свързан завинаги с една непозната за нея страна. Доня Маргарита заслужава роман за живота си, но ако някога реши да сподели тайните на сърцето си, не очаквайте да се оплаква от своята съдба.

Дъщеря на маркиз по времето на Франко

Маргарита е дъщеря на маркиз, който е и адвокат в столицата на Испания – Мадрид. Ражда се през 1935 година и животът й обещава щедри възможности, но през следващата година избухва Гражданската война. Арестуват родителите й и дядо й по майчина линия. След три месеца комунистите разстрелват семейството, а грижата за Маргарита и по-големия й брат поема семеен приятел.

Година по-късно започва скиталческия живот на децата. Местят се от град в град из цяла Испания, докато накрая отиват във Франция при баба си. След четири години и тя умира, а сирачетата заминават първо при единия чичо, след това при другия.

На 15 години Маргарита е изпратена в колежа “Свето сърце”, който е чак в Брюксел. След три години обаче се завръща у дома, и нетипично за връстниците си, се настанява в собствен дом, придружена от вярната си гувернантка.

Дъщерята на убития маркиз спортува впечатляващо активно. Освен това обикаля света толкова, че още преди да се омъжи вече е опознала двете Америки, арабските страни, Далечния Изток. Да, семейството й е богато, но тя е работещо момиче – икономически директор на финансово издание, което говори пет езика /с българския/.

Чаровен княз, който се оказва Цар

Младата маркиза е особено популярна сред връстниците си и много благородници я ухажват. През 1958 на бал в Мадрид, в деня на Сан Хуан /българския Еньовден/ крехката, но много впечатляваща млада дама е поканена на танц от едно особено смело по-младо момче. Той има много какво да й предложи, освен кураж, но тя не го поглежда. Момчето, което си вади хляба като екскурзовод, вече има ангажимент към една от шведските принцеси и повече от впечатляващо потекло, е… цар, макар и детрониран.

Младежът се оказва не друг, а Симеон Сакскобургготски. Въпреки отказа на младата маркиза, той не се отказва от сериозната конкуренция и прави втори опит да привлече вниманието й. Използва трик, който обаче е истина. Съобщава й, че на другия ден влиза във Военна академия… от другата страна на океана. Тя приема да танцува с него, а съдбата след това отново ги среща заедно.

По случайност, Маргарита е поканена да гостува на приятелка в Щатите. Там е и бъдещият й съпруг, който научавайки за нейното гостуване в страната,  я кани на бал в академията. Но заетата дама заминава за Япония. Трябва да дойде лятото, за да се видят отново, а кадетът – цар е твърдоглав. Настоява да я разходи с новия си кабриолет, а от това се ражда нещо повече от летен романс… Годежът с шведската принцеса е разтрогнат, а с новата му любима трябва да се справят със семействата си и Светата Църква, за да се оженят.

Нейните роднини се притесняват от липсата на сериозни финансови възможности у Симеон. Неговите не са склонни да приемат снаха без кралско потекло. Църквата пък иска бъдещите им деца да бъдат католици!

Симеон обаче продължава да показва характер. Прецедент в Япония, благосклонността на „Българския папа“ – Йоан ХХІІІ и годежът на крал Хуан — Карлос с гръцката принцеса София се оказват трите коза в полза на бъдещия съюз.

Макар и в изгнание, Царят не нарушава Търновската конституция и като син на баща си минава през целия кралски церемониал, за да се ожени. Първата церемония е на 14 януари 1962 г. , втората – гражданската, е след шест дни в Лозана, а на 21-ви януари е приказната церемония в православния храм на Вевей. Поканени са гости като за истинска царска сватба. Маргарита се венчава и макар да не получава царство, вече е царица на българите.

Макар да се женят доста млади, те изграждат един наистина стабилен съюз. „Много е сложно да разтрогнеш три брака – почти невъзможно“, казва през смях царицата, но хармонията помежду им е обяснима. Като деца, израснали без бащина опора, жертви на новата идеология и скитащи по света, естествено е да положат максимални усилия за изграждането на стабилен дом.

За щастието им има и друго обяснение. Един мистериозен момент от царската сватба не намира и днес обяснение. „Никой не можа да разбере как булчинският ми букет, изчезнал тайнствено от Вевей, е бил занесен в България и оставен в Рилския манастир“, разказва царицата след години.

Въпреки сплотено, семейството често живее на четирите краища на света. Свекървата – царица Йоанна остава в Португалия, а младите живеят в Мадрид. Раждат им се пет деца – всички с български имена, които започват с К. Маргарита се справя превъзходно с отряда момчета и любимката на много дейния татко – Калина. Тя приема с ентусиазъм българските имена на синовете си, но при дъщерята положението е малко деликатно. Симеон иска момичето да се казва Климентина, но Маргарита и дума не дава да се изрече. „С това име няма да може да се омъжи!” – в Испания така наричат сорт мандарини. Калина е компромисен, но красив вариант и гордата испанка се съгласява.

Толкова скромно, толкова специално

След като се омъжва царица Маргарита е като отлъчена от испанското висше общество, но мнението им не я интересува. За нея казват, че може да се види по-скоро на автобусната спирка, отколкото на светско мероприятие.

На Avenida del Vale 3 има много детска глъч, домашни любимци, подчертано семейна атмосфера и усещане за България. Цялата къща е сложна за управление, но фината Маргарита е взискателна и успява във всичко.

Децата й до едно завършват френския лицей в Мадрид, спортуват много и то при всякакви условия. Майка им не приема капризи и сама разказва как, за да ги принуди да приемат спартанските условия в една планинска хижа, първа е взела душ със студена вода, преди да ги изкъпе.

Минават години и князете Кардам и Кирил заминават да учат в Щатите. Първо това, което им е по сърце – философи я и физика. След това – по- „перспективни” специалности. Княз Кубрат сюрпризира всички като заменя благородническата титла за също толкова впечатляващото звание„д-р” пред името си. Четвъртият княз –  Константин – Асен плува смело в бурното море на финансите, а „хипито на клана” – Калина завършва академия по изкуствата в Обединеното Кралство и филология в Германия.

Синовете се женят, появяват се внуците – животът следва своя естествен ход. Царица Маргарита може да се поздрави за добре свършената работа, но съдбата й готви още изненади.

Госпожа премиершата и след това

През 1996 Симеон II втори се завръща отново у дома. Съпругата му може да види с очите си не само един екзалтиран народ, но и местата, за които е чувала само легенди. След още пет години двамата се установяват в България, но не като изолирани благородници, а в окото на урагана. Царят става министър-председател – истински феномен за новинарските емисии по света.

В златните години на живота си доня Маргарита научава до съвършенство езика на новата си родина, занимава се с обществена дейност, с която да е полезна, но е и в центъра на светската суматоха. Примирява се с охраната и липсата на свобода да прави планински преходи, колкото и душа иска, вижда се с внуците само на празници и през ваканциите.

Но тя е щастлива майка на сватбата на дъщеря си – първата в царското семейство, която се прави в България, след толкова десетилетия. В София се ражда и най-малкия й внук. Симеон – Хасан е любимец №11 от футболния отбор с внуци на дядо и баба.

Съдбата й нанася най-тежкия удар на Голяма Богородица. През 2008 първородният й син катастрофира тежко и седем години остава в будна кома. Княз Кардам издъхва на 7 април 2015 година. До майката, която не помни родителите си, стоят съпруг, деца и едно много сериозно момче – първородният син на покойника. Борис има изключителна прилика с баща си. За радост на царица Маргарита и той е достоен наследник на съпруга и сина й – френски лицей, езици, спорт, музика… и силен интерес към политиката и управлението.