You are here
Home > Cherchez la femme > Икони и легенди > Цветана Манева – Икона, чието смирение респектира и красота, която не остарява

Цветана Манева – Икона, чието смирение респектира и красота, която не остарява

Цветана Манева и в „златна” възраст може да развълнува публиката не само с талант

В свят, който не прощава на жените таланта, успеха и най-вече – красотата, Цветана Манева успя да направи невъзможното – в седмото си десетилетие да получава комплименти за тях и дължимия им респект.

На 30ти януари една от кралиците на българската театрална сцена навършва 76. Пред името й вече стои титлата „професор”, но за своята публика е преди всичко актриса. Нейните красота и талант не се повлияха от годините, но се покриха с патината на достолепието.

Семейство, в което „Отчаянието и гневът са грях”, а театърът – храм

Цветана Манева е родена в Пловдив в семейство, съчетало преклонението към изкуството и безусловната вяра в Господ. Баща й е местна театрална звезда, а майка й католичка, чийто завет спазва цял живот: „Отчаянието и гневът са грях”.

Дъщерята на актьора дебютира още в гимназията. Първата й роля е в „Когато розите танцуват” на Валери Петров. Десетилетия по-късно тя ще признае, че това е най-големият й професионален провал. Може би заради него известно време се колебае дали да не следва медицина, но в крайна сметка страстта към сцената надделява.

Във ВИТИЗ обаче не отварят широко дверите пред това красиво и талантливо момиче. Начинът, по който произнася „р” и „л”я връща у дома и тя, според закона, трябва да работи преди да кандидатства отново.

Осемнадесетгодишната красавица и отличничка е приета в обувния завод. Прави чанти и попива мъдростта на хората, в чийто живот няма ни поезия, ни проза. “Сблъсках се с хора, които са на “ти” с живота…”, разказва тя. Това е ценен урок и добър стимул.
Ходи на уроци и още следващата година е приета в класа на проф. Моис Бениеш.

Кино дебютът на другарката „Минута е много”

В своята Алма Матер Цветана Манева се учи на занаят, прави бърз кино дебют и се влюбва. Първата й роля е в първия епизод на сериала „Зеленото чудовище” (Das grüne Ungeheuer). Ролята й на кубинка е така миниатюрна, че дори не остава в съзнанието на актрисата. Друго нещо е образа й на Деница във филма „Калоян” през следващата 1963та година.

Първата й любов „като голяма” е Петър Вучков – същият, който ще стане национално известен като г-н „Минута е много”. Двамата се запознават през 1962 –тя е първа година във ВИТИЗ, той – „опитен”, защото е в трети курс.

Петър Вучков пръв атакува нежната пловдивчанка и щастието му се усмихва. Женят се, живеят щастливо на един таван, а летата прекарват по курортите, където той е екскурзовод. Уви! Той се дипломира и го разпределят във Велико Търново. Тя остава в София, за да завърши.

Бракът им приключва след две години, но и днес, водещият споменава с уважение първата си съпруга: „Някъде дълбоко в душата си съжалявам, че бракът ми с Цветана Манева не се състоя дълго. Но пазя прекрасни спомени за нея като жена, чудесна домакиня и голяма актриса.“

У дома, където я чака слава, нова любов и нов живот…буквално

Цветана Манева е дипломирана актриса от 1966 година. Тя е от щастливките, разпределени в голям театър – този на родния й град. Започва да роботи с връстници, които един ден ще се превърнат в най-големите звезди на сцената у нас.

Тя е като тях – прекрасна, млада, безразсъдна и готова да даде всичко от себе си на сцената. Прави го така, че за малко не умира на нея.

На новооткритата Младежка сцена Коко Азарян поставя „Уестсайдска история”. Героинята на Цветана Манева трябва да си сложи въжето. Тя го прави без страх и една вечер обаче се случва нещо ужасно – тя се подхлъзва, не може да открие помощните степенки и увисва наистина.
Неин колега успява да реагира на време по средата на представлението. Тя е припаднала, викат лекар и викат лекар. Той установява, че е само в безсъзнание и когато успява да я вдигне на крак, млада актриса се връща на сцената веднага.

Три години след завръщането си в Пловдив Цветана Манева се омъжва от ново. Избраникът е красавец, работи в театъра, но е осветител. Казва се Николай.

Според градската легенда, за да открадне сърцето на новоизгрялата звезда, Николай влиза с колата в шадравана на площада. Явно актрисата оценява по достойнство щурия си ухажор и приема да му стане съпруга. След брака си стават родители на Надежда.
Единствената дъщеря на актрисата носи името на баба си по майчина линия.

Семейството се разпада само след четири години. Николай намира щастие при Пепа Славчева, която един ден ще води „Адрес 4000”. Двамата имат син.

Днес Надето живее със семейството си във Виена. Майка е на Петър и малката Цветана.

„Бог любит троицу”

Не е ясно как е преживяла актрисата втория си развод, но той не е повод да загуби постигнатото на сцената. Тя става все по-известна и играе всичко, за което може да мечтае една актриса – от невинната Жулиета до фаталната Медея. Познават я като „Нора” на Ибсен, Лора Каравелова, Антигона, Албена, Султана…

Късмет има, че не е сред талантите, пропуснати от киното. Прочува се с филма “Автостоп”, а „Последната дума”,”Голямата скука” и „Иван Кондарев” утвърждават името й пред публиката.

В живота й обаче се случва едно повторно запознанство, което й носи пълното щастие. За първи път двамата се срещат на входа на общата им Алма Матер. Тя е звезда в Пловдивския театър, той студент. Целува я по-косата и тя години по-късно разказва:

“Още помня усещането от докосването му . От него ухаеше на нещо топло и чисто, на хляб. Това остави у мен спомен за нещо свежо…”
Когато Цветана Манева снима „Последната дума” през 1973та година, го срещна отново. Той й подава ръка и събужда познатото усещане. Младият мъж се казва Явор Милушев.

Следващата година снимат заедно и там заедно на коне стигат до връх Ком. Това за актрисата е знак, който не може да пренебрегне. Двамата заживяват заедно и отглеждат Надето. Години по-късно се женят на 9ти септември, защото бил единствения им почивен ден по това време.


Завръщане

Заедно с Явор и любимият им режисьор – Любен Гройс, се връщат в столицата. Тя е назначена в театър „Сълза и смях”, защото в Народния театър колежките й се страхуват от нея – с основание смятат, че тя ще им отнеме всички централни роли.

Междувременно прави бърза политическа кариера и плаща цената за това след промяната на политическия режим. След като е била три пъти депутат и обявена за „Народна артистка”, я принуждават да напусне театъра. В столицата се оказва ненужна цели три години, но през това време не спира да играе в провинцията и дори в самодейния театър на Дупница.

Доказва пред себе си и пред освирепялата гилдия, че не на „онези години” дължи успеха си на актриса. Завръща се на столична сцена, започва да снима в чужди продукции, но последният й голям успех е като преподавател.

Последното предизвикателство на Цветана Манева е участието й в клип на Азис. Не се притеснява да играе старица в хитовите сериали, защото това не е нейната „лебедова песен”!

loading...

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top
WP2Social Auto Publish Powered By : XYZScripts.com
error: Content is protected !!

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close