Ужасът на деменцията: същност, видове и как да продължиш живота си от тук нататък

Диагнозата деменция днес звучи като присъда

С развитието на медицината човекът безспорно преодолява фаталните последствия от множество заболявания. Затова, ако преди стотици години хората по правило са умирали млади, в съвремието животът има тенденция да е с максимална продължителност. Подобна перспектива обаче неминуемо довежда до развитието на „нови“ болести, които възникват в последните години от живота. Деменцията е типичен пример за заболяване, което се случва на сравнително късен етап от житейския път, и за съжаление, все още няма лечение. Независимо от усилията, полагани от лекарите да поддържат нормалното функциониране на организма и да забавят прогресирането на болестта, последиците са налице – човекът престава да бъде това, което винаги е бил.

Под общото название „деменция“ най-често се подразбира по-скоро комплексен синдром, който бавно и методично разрушава мисленето, паметта, поведението и личността на пациента. С течение на времето се засягат и чисто физиологичните му функции – той изпада в невъзможност да се справя с ежедневния си тоалет, да се храни сам, да живее адекватно в обстановката около себе си. Генералната причина за подобни последствия може да се сведе до разрушаване на мозъчната клетка, което неминуемо води до огромни промени.

Сред рисковите фактори, отговорни за развитието на деменцията, науката включва:

1. фамилната обремененост;

2. тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол;

3. депресията и социалната изолация;

4. затлъстяването, хипертонията, диабета;

5. загубата на слух;

6. нараняването на главата;

7. уседналия начин на живот;

8. замърсяването на околната среда и досега с токсични вещества.

Когато деменцията настъпи, всъщност няма как да не забележите промените у своя близък. Сред основните симптоми, които да ви поведат по пътя на диагнозата, са: загуба на паметта, ограничаване на комуникацията, затруднения в ориентацията, „пробойни“ в мисленето и способността да се възприема действителността, проблеми както с паметта, така и с обичайния му начин на изразяване, загуба на контрол върху физиологичните функции, промени в личността, страх и параноя, депресивни симптоми, повишена тревожност, халюцинации и агресия.

Най-често деменцията се проявява не като самостоятелно заболяване, а в резултат на други болести. Затова и установяването на причините за появата ѝ е ключово, за да се тушира максимално първопричината. Видовете деменция са много и често между тях е трудно да се прокарат ясни граници. Най-познатите обаче са следните:

Болест на Алцхаймер

Деменцията в резултат на Алцхаймер вероятно е най-често срещана – развива се в до 80% от случаите. Дължи се на т.нар. „плаки“ във и между мозъчните клетки, което буквално „стопява“ мозъка. Връзките между мозъчните клетки умират, което преустановява нормалното предаване на сигналите между тях. В резултат на това настъпват проблеми с паметта, с говора и с интелекта като цяло.

Деменция с телца на Леви

Като дегенеративно заболяване и деменцията на Леви има необратими последствия. Често се свързва с болестта на Паркинсон и проява и на зрителни халюцинации. При болните се наблюдават мускулна ригидност, проблеми с придвижването и вършенето на ежедневни дейности, депресивна симптоматика и дефицит на вниманието.

Фронтотемпорална деменция

Отличава се най-вече с промени в поведението и с когнитивни нарушения при пациента. Паметовите нарушения често са свързани и с проблеми в речта, с невъзможност за правилно изговаряне на думите. Депресията, тревожността, буйното поведение са само част от психиатричните симптоми, които допълват картината.

Съдова деменция

Това безспорно е сложно състояние. Причините му се коренят най-вече в развитието на мозъчносъдова болест при болния. Съдовите нарушения прогресират с течение на времето и практически последвалата деменция се развива на фона на „завареното“ състояние на мозъка. Липсата на кислород, необходим за функционирането му, води до поредица от миниинсулти, което неминуемо се отразява на способността на човека да функционира адекватно.

Наред с традиционното разграничение между деменциите трябва да се има предвид, че заболяването може да се прояви и в резултат на други болести и причини. За съжаление, списъкът изглежда безкраен, тъй като и класификацията на болестите днес е достатъчно усъвършенствана.

Сред основните „рискови фактори“ за развитие и на деменция са: болестта на Хънтингтън, метаболитни и ендокринни заболявания като болест на Адисон, болест на Уилсън, хипотиреоидизъм, инфекции като ХИВ, сифилис, лаймска болест, множествена склероза, тумори на централната нервна система, черепно-мозъчни травми, хроничен алкохолизъм и злоупотреба с тоскични вещества, излагане на влияние на тежки метали и пр.

Затова деменцията, каквато и да е тя, е значимо заболяване. Практически не само начинът на живот, но и съпътстващите заболявания на човека са в състояние да доведат до нейната проява. Някои ценни насоки обаче могат да намалят риска от развитие на болестта.

1. Здравословен начин на живот. Тук се включват както здравословното хранене, така и пълноценният сън. Редовните профилактични прегледи и изследвания са важен маркер в установяване на проблемите навреме и още по-навременното им лечение.

2. Подобряване на средата на живот, избягване на контакта с токсични вещества и силно замърсен въздух.

3. Контрол на кръвното налягане, килограмите, кръвната захар, както и защита на слуха.

4. Подобряване на психичното здраве. Спокойната среда и липсата на тежък стрес няма как да предизвикат сериозни психологически състояния и потенциален риск от развитието и на деменция.

5. Редовна физическа активност и храна за ума. Поддържането на формата както на тялото, така и на когнитивните функции снижава до минимум риска. Установено е, че сред по-високообразованите например деменцията се среща по-рядко.

Независимо от превантивните мерки обаче животът всъщност е риск и никой от нас не знае какво ще му се поднесе. Много често, дори самите ние да сме пощадени от съдбата, тя ни „подарява“ близък с деменция, сякаш за да се научим да живеем отново… по друг начин.

Диагнозата е способна да разрушава животи с лека ръка. Не само болният страда, но и цялото му семейство. Налагат се промени в ежедневието на всички, за да съчетават успешно собствения си живот и новата ситуация. Ето кои практически съвети могат да ви помогнат да се справите успешно с актуалната си действителност:

1. Не променяйте обстановката у дома. Всяко разместване ще доведе до по-голямо объркване у болния и до повишаване на тревожността му и неспособността да се ориентира.

2. Обезопасете солидно както мебелите, в които може да се удари неволно, така и различните уреди в домакинството.

3. Ограничете свободния достъп до лекарства, електрически уреди, запалки, препарати и пр.

4. Следете за редовния прием на храната и лекарствата.

5. Грижете се за ежедневния му тоалет, както и за подходящото спално бельо в леглото му.

6. Осигурете му храна за ума – четете заедно, ако той не е в състояние да го прави, слушайте музика, гледайте образователни програми.

7. Подсигурете телефон или гривна със СИМ карта, както и кратка бележка с информация за заболяването му – в портфейла или в джоба.

8. Говорете с роднините, със съседите по своята улица. Нека да имат предвид заболяването му, ако забележат, че отива някъде или върши странни неща.

9. Говорете му спокойно и поддържайте зрителен контакт. Не настоявайте да отговори бързо, дайте му време да осмисли това, което иска да каже.

10. Поддържайте физически контакт. Болният се чувства достатъчно несигурен и чисто човешките неща като прегръдка или поемане на ръката му индиректно ще го успокоят.

Така, ако все пак деменцията е част от живота ви, въоръжете се със сили и търпение. Заболяването е страшно, защото унищожава близките ни, а ако му позволим, и живота ни. Кураж!