В търсене на истинските Ромео и Жулиета: „Живеят само влюбените, останалите…”

Трагедията на Ромео и Жулиета печели публиката не само заради таланта на Шекспир, но и заради вечната тема за забранената любов

Всеки си мисли, че познава историята на Ромео и Жулиета: „Не може той открито да я среща/тъй както правят влюбените вред;/ тя длъжна е да скрие страст гореща/ от поглед на родител и съсед ”.

Фантазията на Шекспир прави творба толкова ярка, че във Верона, където се разиграва действието, празнуват рождения ден на Жулиета на 16ти септември и в чест на нея и любимия й се поддържат забележителности за радост на туристите. Но ако бяхме сигурни в самоличността на драматурга, щяхме да открием и вдъхновителите му. Докато разгадаем „загадката Шекспир” ще търсим прототипите на Ромео и Жулиета във…

Влюбените от Теруел

През XIII век в Теруел, област Арагон живеят Исабел де Сегура и Хуан Мартинес, наричан Диего. Двамата се обичат от деца и мечтаят да изживеят живота си заедно. Тя е наследница на богата фамилия, а той – беден идалго. Родителите на Исабел все пак дават шанс на любимия й – получава срок от пет години да спечели пари, за да й поиска ръката.

Хуан жертва живота си като отива на война. Исабел копнее за него, но не получава и вест. Малко преди края на дадения срок, баща й решава да я омъжи за Дон Педро де Асагра, който бил от „тяхната черга”.

Принудена, Исабел се венчала. Броени дни след това дон Диего се завръща, но го посрещат с ужасната вест. Идалгото решава да види и целуне любимата си за последно. Стигна дори до брачното й ложе, но тя вече е обречена на друг. За да не измени на мъжа си, дори не го целува за сбогом. Сърцето на Диего се пръска от мъка.

Докато трае бдението, Исабел не издържа и целува студените устни на любимия. Стои дълго и чак когато опитват да я отместят, разбрат, че е мъртва.

Семействата им решават да отстъпят за пръв и последен път – полагат ги в една гробница – венчани поне смъртта. Последният им дом е в Мавзолей към църквата „Сан Педро“, а Испания ги почитат като влюбените от Теруел. Ръцете на Исабел и Диего са протегнати една към друга, без да се докосват…

Ромео и Жулиета от Сараево

Трагедията на Шекспир не губи експресивността си и в наши дни. Времената са цинични, но хората не спират да вярват в искреността им. Откакто свят светува, се водят войни, но враждата никога не могла да спре любовта. Последното разтърсващо доказателство може да откриете в историята на т.нар. Сараевски Ромео и Жулиета.

Тя се казва Адмира Исмич, той – Бошко Бркич. Родени са през 1968 г. в Сараево и ги убиват на 18 май 1993 година. Не им е писано да бъдат щастливи приживе. Те е бошнячка, той събрин, а в родната им е война.

Двамата са съученици и се влюбват в гимназията. Сгодяват се, щом завършват и записват химия. Сигурно са щастливи и имат големи планове, но през 1992 година избухва гражданската война в Босна и Херцеговина.

Обсадата на Сараево продължава дълго, „смесената” им любов изглежда невъзможна и двамата решават да избягат. Спазаряват бягството си с местния Цар Плъх срещу 18 000 марки. Той е трябвало да плати на снайперистите, които пазят моста Връбаня на река Миляцка и разделя мюсюлмани и православни. Дали е дал скъпоценните марки не се знае, но войници първо прострелват Бошко. Адмира успява да пропълзи, за да прегърне любимия и да бъде до него преди да умре.

Чуждестранните репортери научават преди родителите на двойката. Цели шест дена се опитват да получат разрешение да ги погребат. Родителите оплакват рожбите си, но не могат да стигнат до тях. Сръбските войници успяват да ги издърпат в тяхната зона и да ги погребат в общ гроб. Едва след четири години близките им успяват да ги препогребат – отново заедно.

Писма до Жулиета

И след толкова силни чувства, изпепелени от безсмислието на предразсъдъците, длъжни сме заедно да сложим щастлив край на нашия разказ. Оказва се, че както децата могат да си поръчат всичко то Дядо Коледа, търсещите истина – да пишат на Шерлок Холмс, то влюбените може да потърсят подкрепа от…Жулиета във Верона. Много вероятно е обаче тя да им отговори!

Близо до дома на Капело /Капулети/ на улица Corso Sant’Anastasia, 29, се намира Клуба на Жулиета. Ако сърцето ви е разбито, ако се нуждаете от съвет или някой да помисли с добро за вашата любов, просто пишете на този адрес и не забравяйте да добавите – Verona, Italy. Там отиват и всички писма от туристи, които са оставили посланията си в специалните кутии в дома на Жулиета.

Историята на тази инициатива е много по-стара от самия музей, започнала е още през 30-те години на миналия век. Преди откриването на къщата на Капулети – най-посещаваният туристически обект във Верона е гробницата на Жулиета. Именно там, в древния саркофаг от XIII век, посетителите започват да оставят съобщения, адресирани до любимата героиня. Еторе Солимани от Верона, който по онова време е куратор на музея, в някакъв момент от състрадание започва да отговаря на тези бележки, подписвайки се „секретаря Жулиета“. Постепенно писма стават все повече и повече, а сега кореспонденцията се извършва от доброволци на официалния клуб на Жулиета.

На тези усмихнати млади и още по-млади хора им се налага да отговарят на по 5000 души ежедневно. Повечето пишещи са тийнейджъри. В тяхна чест избират най-интересните писма и ги награждават с Premio Cara Giulietta на 14ти февруари. Хубавото е, че клубът има и електронна поща: [email protected]. Кой знае може и вие да намерите отговор на своите въпроси там?!

Каквото и да има в сърцето ви сега, бъдете смели да обичате като Ромео и Жулиета. Старият Шекспир го е казал добре: „Живеят само влюбените, останалите само съществуват!”