„Върви, народе възродени” – история на песен, родена с вдъхновение

„Върви, народе възродени” е повече от химн. Тя е скъп спомен от детството на няколко поколения българи

Какво е химнът?! – Песен за възхвала, която звучи на особени събития, но за малцина е важна част от спомените. „Върви, народе възродени” има различна съдба. Песента, превърнала се в Химн на българската просвета, е част от големия празник на 24ти май и много свиден спомен за няколко поколения българи.

Текстът на стихотворението е дело на Стоян Михайловски. На 15 април 1892 г. той в качеството си на учител по френски в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски пише „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“. Творбата му е публикувана в списание „Мисъл“:

КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Български всеучилищен химн

„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…

Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…

Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…

Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!

След девет години неговото произведение вече е публикувано и популярно. По това време на друг учител – Панайот Пипков, преподавател по музика, възлагат да напише песен в чест на Солунските братя. Трябва да е готов за 11 май, а все не намира подходящ стих, за която да измисли мелодия.

Два дена преди Деня на Светите братя по време на учебен час преживява истински сблъсък с вдъхновението. Вижда как едно от момчетата не го слуша, а чете книга. Ядосан, взима стихосбирката. Зачита произведението и още не стигнал средата – в главата му се ражда мелодията, която познаваме днес.

За да не я „изгуби”, Панайот Пипков записва нотите й с тебешир на дъската. Четвърт час по-късно се ражда песента „Върви, народе възродени” и учениците я разучават. На Празника на буквите вече я пеят всички в Ловешкото училище.

Силата на словото и музиката, родена за него вдъхновява. Само след 12 месеца – през 1902 песента се пее във всички училища на Царство България.

След 9 септември 1944 година нищо не е същото в родината, но нищо не е способно да изкорени любовта към Химна. Е, новата власт, която проповядва атеизъм, „прекроява” текста. „и Бог ще те благослови“ е подменено с „напред и все напред върви“. „Духовно покори страните, които завладя с меч“ се превръща „ведно със другите славяни, кръстосай дух със огнен меч“.

През 90-те години миналия век песента се пее с оригинален тест, но децата пеят първите 6 от 14-те куплета на стихотворението, което всички наричат „Върви, народе възродени”.