You are here
Home > Cherchez la femme > Кариера > Вече си на 30 (40). Какъв ще станеш като пораснеш?

Вече си на 30 (40). Какъв ще станеш като пораснеш?

Непрекъснатото сменяне на професиите и системното „ново начало” всъщност не водят доникъде

„Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?“ – Питат децата от първи клас и те без колебание отговарят – шофьор на боклукчийски камион, певица, учителка,футболист, треньор по карате… Същият въпрос може да се зададе и на десетгодишно дете. То ще помисли за миг, но ще отвърне светкавично – звезда, шампион, известен блогър или геймър-милионер. На 15 няма да са така убедени. Колкото по-близо са до абитуриентския си бал, толкова повече децата няма да знаят какво да правят в живота си. Ще вярват, че изборът на бъдеща професия е много важен, че е завинаги.

Интересно е, че увереността „една любов, един адрес, една месторабота” ще свърши на държавния изпит след университета. Тогава ще стане ясно, че въпросът „Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?“ се задава дори от днешните тридесет годишни. Оказва се, че на тази възраст все повече хора търсят себе си. Че все още не са решили, че още имат колебания или не знаят как да стигнат до крайната си цел. Това не са глупави или мързеливи хора. Просто живеем в епоха на инфантилизма и това са неговите представители.

40 е новите 20. Мислите ли, че това е шега? Не, това е мотото на днешните тридесетгодишни. Изглежда не се страхуват от възрастта, а и възприятието за нея се е променило.
Никой не знае какво можеш да направиш. Включително ти
Нормално е да харесате няколко неща. Да искате да свирите на китара, да вадите пари онлайн, да пишете Големия роман и да оставите след себе си нещо значимо, докато озеленявате планетата, например.
"Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?" -
Интересна идея. Но това е само инфантилна мисъл на човек, който все още не е отговорен. Той стои твърдо на основата, която родителите му са построили за него. Разбира се, той е свободен и на 40 дори може да избира какво да прави и кой да бъде. Все още не е пораснал емоционално. Но какво да кажем за момиче, което няма подкрепа от родителите си и което трябва да заведе сина си на градина утре сутрин? Ще избере ли бъдещата си работа? Трудно е да го повярваме.

Може би просто нямаме достатъчно хобита?

Донякъде това вечно търсене на себе си е част от инфантилността. Трудно е човек да поеме отговорност за неуспехите си, по-лесно му е да си каже: това не е моето нещо, ще отида да търся нещо, което ми е по-интересно, ще опитам да изненадам себе си.

Търсенето на себе си става в кръга на т.нар. „творчески” професии. На журналист му писва от интервюта и да пише аналитични материали, затова се пробва в уеб дизайна. Но не се случва някой от актьорите да учи физика, например. Защото там се иска постоянство и дълго усвояване на нови знания. Но за да станете фитнес инструктор, уеб дизайнер, учител по йога са достатъчни само правилните курсове. Но какво ще стане, ако нямаме достатъчно хобита ?

На нас просто ни допада идеята да намерим себе си . Прекрасно е! Но спрете в един момент да си играете! Потърсете себе си, но спрете навреме. За да имате поне малко опит, за да можете спокойно да кажете: Това е, което мога да направя, аз съм професионалист в това.

loading...

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top
WP2Social Auto Publish Powered By : XYZScripts.com
error: Content is protected !!

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close