Владимир Маяковски – между ада сред хората и безумието на любовта

Драматичен е животът на един от най-известните руски футуристи – Владимир Владимирович Маяковски

Въпреки че умира млад, едва на 36 години, Маяковски поставя началото на нова епоха в руското поетично наследство. Лирическите му търсения приживе далеч не срещат толкова овации, колкото би ни се искало. Дори сред колегите си по перо, той остава странникът, който безпощадно умее силата на словото. Стиховете му съчетават бунтарския му дух и непоколебимата му увереност във всичко онова, останало недостъпно за обикновения човек. Безспорно геният му е великолепен. Историята на живота му обаче прави обикновения читател още по-съпричастен с поетичните му лутания.

Ей, вие! Небеса! Свалете шапка! Аз ида! Глухо. Вселената спи, подпряла на лапа главата звездна, огромноуха.

Роден е на 19 юли 1893 г. в малкото градче Багдати в границите на днешна Грузия. Семейството му не блести с ерудиция. Обикновени хора са. Детството му тече сравнително нормално до момента, в който не умира баща му. Причината за неочакваната му смърт е прозаична – отравяне на кръвта след обикновено убождане с игла. Ударът идва без предизвестие и неизменно оказва силно влияние върху младия Маяковски. Той развива прекомерна чистоплътност, натрапчиво поведение да се освободи от мръсотията в ежедневието. Подобна ексцентричност, разбира се, се корени в страха историята с баща му да не се повтори, но в дълбочина отразява силата на ненавременната травма.

Така с лека ръка животът отнема бащата в семейството. Настъпват тежки времена за фамилията, а пряк резултат от загубата е, че Владимир не може да продължи образованието си. Причините за това са чисто финансови и в крайна сметка младият човек залита по някои бунтарски за времето си идеи.

Съвсем скоро е арестуван за подривна дейност и от свободния живот в Москва попада в нейния затвор – в буквален и преносен смисъл. Затворът се оказва място на пречистване и борба със собствените демони. Именно там се ражда и поетът Маяковски. Докато затворническият живот напълно пречупва някои от чедата си, Владимир успява да надмогне демоните и да започне на чисто. Когато излиза на свобода, прави сериозна крачка напред. Записва се да учи живопис, а малко по-късно се включва в групата на кубофутуристите.

Биографите му го приемат като основател на футуризма. Съвсем в синхрон с поетическите си търсения, той е непримирим, саркастичен, крайно циничен, при това с несломим дух и поглед, вперен в бъдещето. Колкото и да не успява да се задържи в настоящето, все пак му се налага. Когато се влюбва. Любовните му истории са драматични, динамични и за съжаление, в тях липсва споделеност.

Обиколих почти цялото земно кълбо – и животът е хубав, и хубаво е да живееш. А най-хубаво е в нашата бойна, кипяща бъркотия.

София Шамардина е първата му краткотрайна авантюра. Не след дълго в бохемските среди започва да се шушука, че той я е заразил с лоша болест. Както всяка неуместна клюка, и тази постепенно се забравя от обществото, а пред Маяковски стоят нови любови.

Лиля Брик е жената, която бележи почти целия му живот. Мнозина свързват самоубийството му именно с фаталната любов, изживяна с нея. Лиля е атрактивна, хитра, лукава и… крайно фатална. Връзката им е садо-мазохистична. Тя е омъжена и в същото време скача от любовник на любовник, като дори не се прави труда да прикрива авантюрите си. Заедно със съпруга си – Осип Брик, открито подкрепя младия поет Маяковски и го лансира в средите си. Той, от своя страна, е влюбен и лековатата Лиля използва слабостта му, за да го стимулира като творец. Именно в най-тежките си мигове, наранен от нея, Владимир пише най-забележителните си стихове. Своеобразната тройка дори съжителства заедно в общ дом, а табелките с имената им още от пръв поглед загатват странните им взаимоотношения.

Кривване встрани от страна на Маяковски нарушава установения ред. При едно пътуване до Америка той се запознава с Елизабет Зийбърт. Кратката им авантюра има сериозни последствия: ражда се дете – Елена Патриша. Впоследствие младата жена пише редица книги, както и изследване, посветено на баща си. Когато Лиля научава, не е очарована от така стеклите се обстоятелства. Верният ѝ любимец неусетно е добил увереност да ѝ се противопостави. А това е началото на края.

Дъщерята на Владимир съвсем очаквано отваря въпроса за наследниците му. Предполага се, че е възможно той да има доста повече деца, отколкото е известно. Освен Патриша, се знае и за съществуването на син – от връзката му с Лилия Лавинска. На практика тя е омъжена и детето – Глеб-Никита – се ражда в официалния ѝ брак. Смята се, че наследникът знае кой е истинският му баща и има щастието да носи поетичната му душа.

Чуйте! Щом запалват звездите, значи – някой го иска искрено!

На другия полюс е любовта на поета към Татяна Яковлева. Двамата се срещат в Париж и още първата им среща се оказва повратна. Руската емигрантка обаче е непреклонна – не я привличат нито бунтарският му дух, нито характерът му. За нея Маяковски сякаш създава легенда, която дори след смъртта му продължава да витае във всичко, останало на белия свят. Хонорара си от лекциите, които провежда в Париж, Владимир влага в банкова сметка на цветарска фирма. Има обаче едно-единствено странно условие – почти всеки ден куриер да доставя най-атрактивните и екзотични цветя на Татяна Яковлева.

Букетите бележат нова ера в представите за романтика. Почти ежедневно Татяна е навестявана от представител на фирмата, който деликатно ѝ подарява букет с думите: “От Маяковски”. Младата дама дотолкова свиква с непрестанното внимание, че новината за смъртта му ѝ действа като шамар. В мига, в който вече съжалява, че го е отхвърлила, на вратата се появява поредният букет. Оказва се, че в договора с цветарската фирма липсва специална клауза, регламентираща какво да се случва след евентуалната кончина на поръчителя. Така до края на живота си Татяна Яковлева получава цветя – от Маяковски. И макар историята да звучи като романтична измислица, реалността опровергава всички съмнения. Благодарение на цветята, любимата на поета оцелява по време на войната. Продавайки разкошните творения, обеднялата Яковлева се спасява от гладна смърт.

Ще премина през родината си отстрана, като плиснал се дъжд.

Каквато и да е причината за самоубийството на Владимир, като че ли това е единственото вярно решение. Решение, което пасва на характера му, на бунтарския му дух, на ненаситните му стремежи. На 14 април 1930 г. младият поет си отива от този свят – едва на 36 години. Дори в избора му да се самоубие, продължава да витае усещането, че е направил всичко според личното си световъзприемане и душевност. Разбира се, отново е намесена жена.

Много по-млада от него и отново омъжена. Вероника Полонска е на 21, актриса и вече семейна. Не ѝ е лесно с крайностите в настроенията на поета, въпреки че той опитва да я щади. Маяковски настоява да се разведе, а тя не вярва, че ще може да живее в съгласие с характер като неговия. Последната им среща отново е драматична. Разделят се скарани, но тя вярва, че отново ще се помирят. Поетът обаче има други планове. Няколко мига преди да натисне спусъка Владимир Маяковски пише:

„Не обвинявайте никого за това, че умирам, и моля, не клюкарствайте. Покойникът ужасно не харесва това.

Мамо, сестри и другари, съжалявам – това не е начинът (не съветвам другите), но нямам изход. Лиля – обичай ме.

Другарско правителството, моето семейство е Лиля Брик, майка, сестри и Вероника Витолдовна Полонская.

Ако им осигуриш достоен живот, благодаря ти.
Дайте започнатите стихотворения на Брик, те ще го разберат.

Както се казва,
„инцидентът се провали“,
любовната лодка
се разби в ежедневието.
Разчитам на живота
и няма нужда от списък с
взаимни болки,
неприятности
и обиди.

Останете щастливи.

Владимир Маяковски.
12/IV 30

Другари вапцовци, не ме смятайте за страхлив.

Сериозно, нищо не може да се направи.

Здравейте.

Кажете на Ермилов, че е жалко – той премахна лозунга, трябваше да се караме докрай.

В.М.

В чекмеджето имам 2000 рубли. – платете данъка.

Вземете останалото от Гиза.