Позитивното мислене е нещо добро до момента, в който не изисква от вас да се самозаблуждавате
Съдържание на публикацията
Да бъдеш позитивен е много важно, ако искаш да живееш пълноценен и щастлив живот, а това е от решаващо значение за справяне с предизвикателствата, пред които сме изправени през целия живот. Обаче не бива да се прекалява дори с това да търсите доброто във всяка ситуация!
Токсичната позитивност или необходимостта да се чувствате позитивни през цялото време, независимо колко негативна е ситуацията ви, може да ви навреди на психологическо ниво.
В ерата на социалните мрежи непрекъснато виждаме публикации с „положително отношение“ или „розова перспектива към живота“ и е напълно нормално да сме оптимисти по природа. Но трябва да осъзнаем, че също толкова важни за нас са емоциите, които носят най-трудните моменти в живота.
Позитивността обаче може да бъде токсична. Ако се надявате само на най-доброто, ще се почувствате предадени, когато се случи нещо лошо.
Терминът „токсична позитивност“ се отнася до концепцията за живот, която изисква 100% позитивно отношение към нещата, които ни се случват.
Според това трябва да се съсредоточите само върху положителните неща и да изхвърлите всичко, което може да ви причини негативни емоции. Но това звучи твърде добре, за да е истина, нали? Защото, когато отричате или избягвате неприятни емоции, ги правите още по-големи.
Избягването на негативни емоции е като да си казваш, че не трябва да им обръщаш внимание. Правейки това те стават още по- значими, тъй като остават необработени. Еволюционно ние като хора не можем да бъдем „програмирани“ само за щастие.
Избягвайки „тежките“ емоции, вие губите ценна информация за околната среда
Например, когато се плашите, емоциите ви казват: „Бъдете наясно с околната среда“. Самите емоции са информация. Те ви дават картина на случващото се в даден момент, но не ви казват точно какво да правите или как да реагирате. Ако се страхувате от куче и видите такова на тротоара, това не означава, че трябва да прекосите улицата – това означава, че възприемате кучето като потенциална заплаха. След като човек идентифицира емоции, той или тя решава или да избягва кучето, или да се сблъска със страха.
Непрекъснато позитивните хора вероятно създават впечатление на другите, че нямат проблеми. Може да ви е трудно да се свържете с тях, защото те пренебрегват мъката или безпокойството.
Какво може да направите?
Приемането на „тежки“ емоции помага да се справите и да намалите интензивността на подобни чувства. Помислете колко добре бихте се чувствали, когато най-накрая сте успели да говорите с партньора или родителите си за това колко труден е бил денят ви.
Това е като „разтоварване на тежък товар“ от раменете ви и това чувство облекчава.
Емоциите не са „добри“ или „лоши“ и не са само положителни или отрицателни. Но ги считайте за насоки: Те ни помагат да се сблъскаме с проблемите и да ги преодолеем.
Карл Юнг казва, че е по-добре да бъдем цели, отколкото добри.
Емоциите не са само начинът, по който реагираме на събитията, но те предават и информация, която получават хората около нас. Ако сме тъжни, те ни утешават, ако се чувстваме виновни, те могат да ни простят.
Полезно е да опитате и да видите светлата страна на нещата, но също така е важно да приемете и да изслушате всичките си емоции, когато не са толкова приятни. Никой не може да бъде позитивен през цялото време. И това е добре.