Юлия Тимошенко: Една модерна Жана Д`Арк от Украйна

Юлия Тимошенко си остава любимият паднал ангел на Украйна

Юлия Тимошенко, бившата министър-председателка на Украйна и лидер на опозицията в тази държава, днес навършва 57 години. И също както и Шекспировата Жулиета, депутатката е трагична героиня, но е и изпълнена от множество противоречия.
В исторически плат тя е ту положителна, ту отрицателна героиня. И само историята ще съди след десетилетия, дали е била добър или лош политик.

Юлия Владимировна Григат е родена в Украйна, в Днепропетровск. И това е една от малкото подробности от биографията й, за която няма съмнение. Загадка обаче си остава произхода й. Някои смятат, че по баща е арменка и латвийка, а по майчина — украинка. Първите години от живота си прекарва край бреговете на Балтийско море. И попива много от местната култура и традиции.

Според някои историци, семейството на майка й може да е с руски корени, което оказва и сериозно влияние върху политическата й кариера. Всъщност това е и причината, тя да се насочи първо към историята, а след това и към политологията и икономиката. Тимошенко дори има докторска степен по икономически науки и е публикувала повече от 50 научни статии.

Връзката с Русия със сигурност е била изключително важна за политическата кариера на Юлия Тимошенко, която завършва и докторска степен по комплекс от икономически факултет в родния си град, като е публикувал повече от 50 научни статии.

От бизнеса към политиката

Юлия започва кариерата си като икономист. Издига се, след като създава верига видеотеки, които по-късно продава. Така финансира следващите си бизнесначинания, а в края на 80-те години на миналия век започва да управлява няколко енергийни компании.

От 1995-та до 1997-та тя управлява „Обединени енергийни системи на Украйна“ — частна компания, която е контролира вноса на руски газ. Оттук и прякора й „принцесата на газа“. Титла, която все още е силно оспорвана, тъй като Тимошенко е обвинявана, че е продавала откраднат руски газ. И този казус е в основата на обвиненията към нея.

Първата жена — премиер на Украйна

След бурна икономическа кариера, Юлия започва да прави опити за влизане в политиката. Тя прави първите си стъпки там през 1996 година, когато поема поста на представител на Кировградската област в украинския парламент след спечелените рекордните 92.3% от вота в своята област, а две години по-късно става и член на Съвета за финансиране.

Малко по-късно Юлия поема един от най-влиятелните ресори в политиката, като заместник-министър на горивата в енергийния сектор в правителството на Виктор Юшченко. И много скоро получава изключително тежки обвинения за злоупотреби с митнически документи и за контрабанда на руски газ. Под натиска на различни лобистки фигури, тогавашния президент на Украйна Леонид Кучма, я отстранява от позицията й на министър.

Юлия тогава заяви, че целият процес срещу нея е организиран от поддръжниците на режима на Кучма и върхушката на въгледобивната промишленост, срещу които тя въведе строги антикорупционни мерки.

Но въпреки всички тези твърдения, Юлия беше арестувана, а скоро след това вкарана и в затвора. Но дори и от там първата дама на Украйна не се предаде. Поддръжниците й организираха бунтове и метежи, което принуди правителството да я освободи и много скоро тя бе пусната от затвора. Юлия излезе от там изморена, с кръгове под очите, видимо отслабнала, но с несломим дух и с непокътната си плитка. Това я превърна в икона за Украйна. А малко след това стана и един от лидерите на Оранжевата революция през 2004 г. (тогава всички я наричат новата Жана Д`Арк) след което организира свалянето на Кучма, а Виктор Юшченко сяда на мястото на президента.

По време на неговия мандат, Юлия заема най-високия пост в държавата — избрана е за премиер на Украйна. И то на два пъти — за първи път през януари 2004 г., а втори път през 2007-та година. До 2010 г. тя заема премиерския пост.

Но след загубата на Юлия на президентските избори от Виктор Янукович през 2010 г., министър-председател на Украйна става Микола Азаров.

Плитката на Юлия

В нейната бурна политическа кариера, важно място заемаше и нейния имидж. Плитката, която Юлия носеше на венец около главата си се превърна в нейна запазена марка. И в символ на образа на тази първа дама, която се превърна в лидер за целия украински народ.

Зад всяка успяла жена стои един силен мъж

Има ли мъж, който би могъл да остане до Юлия Тимошенко през всички тези предизвикателства? Определено да. Става въпрос за съпруга й Олександар Тимошенко, син на съветски комунист, който през 1979 г. се оженил за Юлия и от която има и дъщеря Евгения.

Съпругът на бившата украинска министър-председателка натрупа огромно състояние след приватизацията на Украйна и се превърна в един от най-големите магнати в тази държава.

И той като съпругата си по-късно бива преследван от режима на Кучма. Но с бягство от Украйна, успява да избегне присъдите.

Затворническите дни на Юлия Тимошенко

За разлика от него обаче, Юлия отказва да бяга. Тя е арестувана през месец август 2011 г., а обвиненията срещу нея са за злоупотреба със служебно положение.

Въпреки тежките обвинения, Юлия Тимошенко имаше огромна подкрепа от Запада и Европейския съюз, които винаги са проявявали симпатии към нея.

Но въпреки подкрепата им, тя бе осъдена на седем години затвор, а след това през месец декември 2011 г. бе обвинена и за присвояване на данъци в размер на няколко милиона долара. Според различни източници, по време на престоя си в затвора тя изпитала огромно физически трудности. За това често разказва и нейната дъщеря Евгения Тимошенко, която по всички възможни начини се старае истината да не остане скрита зад стените на затвора.

Юлия Тимошенко напуска затвора през 2014 г., когато си тръгва от Харков в инвалидна количка. След което се обръща към своите поддръжници с думите „Вие сте героите на Украйна“. Именно тогава Юлия е посрещната от повече от 50 000 души, които скандират името й и я аплодират.

Юлия, която през 2005 г. бе обявена от Forbes за трета най-влиятелна жена на света (преди нея са само Кондолиза Райс и Ву Джи) днес е лидер на опозицията в Украйна. И след всичко преживяно, продължава своята политическа борба. И все още намира начин да говори чрез прическата си — веднъж пусната свободно, веднъж на строга стегната прическа, каквато я носеше и преди години.