Юлия Вревска – баронесата, избягала от Двореца, за да открие покой в саможертвата

Юго нарича Юлия Вревска „Розата на Русия, откъсната на българска земя”,но за нея да бъде милосърдна сестра е отговор на нуждата й да бъде полезна

Баронеса Юлия Вревска е сред красавиците в Двореца на императора и придворна дама на императрица Мария. В краката й е цялото светско общество, но тя не намира щастие в това да провокира дуели и сплетни. Съзнателно прави гибелен избор – загърбва блясъка на Петербург, за да бъде милосърдна сестра и да се грижи за ранените в Руско-турската война.

Загадка остават мотивите да го направи, но никой никога не поставя под съмнение отдадеността й за каузата. Това й коства живота, но поколенията винаги ще помнят милосърдния ангел, който не пожали себе си, за да помогне на хората, борещи се за идеал.

Офицерска чест

Юлия Петровна се ражда на 25ти януари 1838 година в Лубни, Губерния Полтава. Баща й е участник в битката при Бородино, командир на кавалерия, генерал-лейтенант Петър Евдокимович Варпаховски.

Учи в Одеса и Ставропол – все в подходящи заведения за благородни девици. Омъжва се рано, но много успешно. Само на 19 вече е баронеса, благодарение на съюза си с барон Иполит Вревски.

Той е на 44, има три извънбрачни деца от черкезка, но тя, изглежда, го обича и му се възхищава. Баронът е и генерал, а тя като дете на военен поема с тихо покорство кръста да е съпруга на такъв. Уви, бракът им е кратък!

Иполит е тежко ранен по време на бой и издъхва в ръцете на жена си. Юлия Вревска е само на двадесет години и трябва да се научи да се справя сама в живота.

Императрицата й подава ръка в този момент на изпитание. Благодарение на нея, те получават фамилията на баща си, възможността да учат в престижни училища и да наследят имуществото на барона. Младата вдовица е поканена в Петербург и е получила невероятна възможност – да бъде придворна дама на Мария Александрова.

Печален блясък

Юлия Вревска прекарва десет години до императрицата. Обикаля Франция, Италия,Сирия, Ария. Познава всички изискани светски салони и луксозни курорти, но и посещава Йерусалим и Палестина.
Мъжете онемяват пред красотата й, жените само могат да й завиждат. Тя обаче е далеч над нещата.

„Никога през целия си живот не съм срещал такава завладяваща жена. Пленяваща не само с външния си вид, но и със своята женственост, изящество, безкрайна привързаност и безкрайна доброта. Тази жена никога не е казвала нищо лошо за никого и не е позволявала на себе си да клевети, а напротив, винаги и във всеки се е опитвала да изтъкне добрите му страни.”, разказва писателят В. Соллогуб.

През 1873 година тя се запознава с Тургениев. Между тях възниква нещо повече от симпатия. Той е достатъчно смел да й пише:

„Откакто Ви срещнах, ви заобичах по приятелски начин – и в същото време изпитах неотстъпно желание да Ви обладая; това обаче не беше толкова необуздано (а и аз не съм млад), че да поискам вашата ръка – освен това, други неща пречат;
От друга страна, аз много добре знаех, че няма да се съгласите на това, което французите наричат une passade … И сега все още ми е топло и някак зловещо при мисълта: Ами ако ме притисне към сърцето си не по братски? “

Юлия Вревска обаче не позволява на известния писател повече от това. Тя завинаги – пред закона и хората, остава вдовицата на герой от войната. Общува не просто със светски персони и силните на деня. Познава се и поддържа кореспонденция с хора на изкуството. Общува с хора като Виктор Юго и Эеренц Лист…и никак не е щастлива.

Животът й е пълен с интересни хора. Осигурена е, но тя тъгува и умира от скука.

Решението, което изненадва всички

Независимо или именно, защото е прекалено умна и добра, тя не намира щастие в това да общува във Висшето общество на необятна Руся. Тя изненадва всички с решението си да бъде милосърдна сестра на фронта. Чувала е за зверствата на Балканите и за ужасите по време на Априлското въстание на българите.

Ще се говори, че Юлия Вервска е тръгнала към неизвестното, следвайки гласа на сърцето си и нова любов. Вероятно е така, но това не променя отдадеността, с която прегръща идеята и грижата й за страдащите.

Тя посещава курсове за медицински сестри. Заедно с още десет дами от Висшето общество заминава за фронта. Смъртта е навсякъде около нея, но тя най-после е щастлива. Пише в дневника си: „Утешавам се с мисълта, че върша работата, а не седя над ръкоделие.“

Всеки ден тя и останалите приемат от 1 до 5 влака с ранени. Непрекъснато превързва, присъства на операции, обгрижва болни и безпомощни.

Всички са уморени – преглеждат по 3000 души, почти денонощно. Спят на сено и се хранят с консерви, но тя не се отказва.

Предлагат й отпуск, но тя заминава за днешна България. На предните позиции, по време на тежка зима и върлуващ тиф, баронесата не жали сили и върши онова, което наистина й е по сърце.

Легендата

По време на евакуацията във военната болница край Бяла тя се наема с най-тежката и мръсна работа. Баронесата не се пести и плаща висока цена за това – заболява първо от малария, после от петнист тиф.

Изнуреното й тяло опитва две тежки седмици да оцелее, но болестта побеждава. Тя издъхва само ден преди да навърши четиридесет – далеч от Родина, от близки и приятели. Погребана е в униформата на милосърдна сестра до черквата на Бяла. Гробът й е изкопан от войниците, за които полага грижи. Там днес е поставен белокаменен паметник.

Когато научава за смъртта й, някогашният й поклонник – Тургениев пише:

„Беше млада, красива; висшето общество я познаваше; дори сватовници питаха за нея. Дамите й завиждаха, мъжете се влачеха подире й … двама-трима души тайно и дълбоко я обичаха. Животът й се усмихна; но има усмивки по-лоши от сълзите. Нежно, нежно сърце … и такава сила, такава жажда за жертва!“

Тургенев сигурно тежко понася това че се оказва пророк в творчеството си. Осемнадесет години преди трагедията на Юлия той пише „В навечерието” – историята на руската аристократка Елена, влюбена в българския революционер Инсаров. Любимият на главната героиня умира преди да влезе в битка за свободата на Родината, но тя изпълнява завета му – става милосърдна сестра по време на войната, довела до Освобождението на България.

В памет на покойната Юго пише „Руска роза, загинала на българска земя”. Тя става национална героиня в България, и в родината си.
Сто години след нейната смърт е заснет филм за живота й. В него участват най-големите звезди на България и тогавашен СССР: Най-известната Наташа Ростова – Людмила Савелиева( в ролята на Юлия Вревска) и Стефан Данаилов (Карабелов).