Юрий Гагарин и Валентина – отново заедно сред звездите

Вдовицата на Юрий Гагарин – първата любов на Първия космонавт, почина на 85

В световния информационен поток вчера, естествено, преобладаваха новините, свързани с COVID-19. От Русия обаче пристигна и нещо различно – вестта за смъртта на Валентина Гагарина. Тя беше Първата любов, съпругата на Първия Космонавт. Жената на Юрий Гагарин прекара живота си в очакване. Не прие, че той е загинал и запази вяра, че един ден ще се срещнат отново. В този смисъл, може да се каже, че историята им е с щастлив край!

Любов, започнала след карантина

Двамата се срещат в обичайните по това време клубове, където младите танцуват. Мястото на първата им среща е в Оренбург, където има Летателно училище. Валя е на 20 години и работи като телеграфистка. Юра пък учи в техникум, но и посещава часовете по летене.

Докато музиката върви, а младите се опознават, спазвайки прилична дистанция, на вратата се появяват кадети-първокурсници: „подстригани, суетни, развълнувани от първата си поява„ след карантината“.

Един от тях веднага „засича” Валя. Кани я на танц. Тя приема. Двамата започват да танцуват. Следва втори, трети, а кавалерът изсипва цяла кошница с въпроси върху партньорката си:

„Как се казвате? Откъде сте? Учите или работите? Често ли ходите на вечеринките към школата? Харесва ли Ви тангото? ”.

Той е заинтересован и напорист, тя – напротив. Откровено не го харесва. По-късно ще напише: „Нисък, кльощав. Голяма глава, къса коса като на таралеж, стърчащи уши.” Тя не е ентусиазирана, но той вече има планове за тях. Докато я изпраща й съобщава, че следващата неделя са на кънки.

Тя е потресена от него, чак възмутена…Но в неделята все пак отива да се пързаля с него. Времето не позволило, но той веднага намира решение. Води я на кино. Двамата имат различно мнение за филма, разговорите след това не вървят. Той обаче е настоятелен и с план за следващата неделя: „Ще дойда на гости. У вас.”

Тя пак отстъпва и чак по-късно разбира, че той не е нахален, просто лесно скъсява дистанцията с всички. След това стъпка по стъпка, бавно, но сигурно се сближават и любовта се получава естествено – като дишането.

Е, Юрий Гагарин се обяснява официално чак след две години. Казва, че се е влюбил от пръв поглед, но като отговорен и порядъчен младеж се чувствал задължен да изчака момичето си – да бъде готова. Той не по красивите фрази. Просто и казва нещата каквито са. След това й прави предложение.

Другарят и другарката Гагарини

Стават семейство официално на 27ми октомври 1975. Канят само най-близките на подписването. След това отиват в комуналката на тъстовете. Отбелязват събитието и получават след това законно право да живеят там. Не могат да получат жилище, „уединението” им е ъгълче, оградено с щори и шкаф, в стаята на родителите.

Юрий Гагарин завършва летателното училище. Предлагат му да остане като инструктор, но той избира да замине на север. „Трябва винаги да избираме най-трудния път”, казва на жена си. Тя учи за фелдшер, но е готова да зареже ученето, за да са заедно. Той обаче познава своята Валя. Казва й да отиде при него, когато завърши.

Събират се чак след година, но раздялата само укрепва чувствата им. Когато Валя отива „при мечките, в ледниците”, вижда че мъжът й е настанен в общежитие . Той дели стая с двама летци, а семейното жилище, което им е обещано, още се строи.

Трудно е, местят се в малка, мизерна стаичка под наем. Студът е страшен, а Валя чака дете. Юрий Гагарин страшно иска момиче. Когато жена му влиза да ражда, той не спира да звъни. Подразнената сестра го пита дали чака син. Той й отвръща, че иска дъщеря. Сестрата отговаря:

„Тогава поздравления за изпълнението на желанието: Вие сте баща на момиче!“. Гордият татко се прибира в квартирата, излъсква всичко, което може, до блясък и след това прибира у дома Царицата-майка и своята малка княжна, която наричат Елена.

Юрий, разказва жена му, е като всеки предан татко по това време. Бърза да се прибере у дома, носи дърва за премръзналите си дами, помагал колкото може в домакинството и бебето, пее песни на Леночка преди сън.

Когато момиченцето заспива, младият баща започва да чете. Обикновено го прави на глас. Обича разказите на Чехов и „Нощен полет” на колегата си Антоан дьо Сент-Екзюпери.

Трудно им е, но идилично по странен начин. Един ден обаче той се прибира замислен и съобщава, че го викат в Москва. Щом се връща от командировката, Юра казва: „Валюша, предлагат ми нова работа…но още не е сигурно.”

Тя го разпитва, той мълчи. Ясно е, че става въпрос за нещо, което изисква тайнственост. Викат го на втора командировка. От нея Гагарин се прибира по-щастлив от всякога. Разказва нещо объркано за комисия, която „бракува” наред, но него го оставя. Валя не разбира нищо, но усеща, че пак трябва да тръгнат на път.

В Звездното градче

През пролетта на 1960 година той казва на колегите, че ще бъде летец-изпитател. Взима домочадието и заминават за Москва. Настаняват ги в малка стая – така както правят със семействата на всички повикани летци.

Мама се грижи за Лена, а за Юрий започва безкрайна поредица от безкрайни учения. Сутрин събират него и колегите му с автобуса, връщат ги късно вечер. Никой не говори много-много , но някак между жените се чуло, че текат изпитания за първия полет в Космоса.
Юрий Гагарин се показва като човек, който иска да покори звездите, но не на всяка цена. Дори смята за по-достоен свой приятел. Тече запитване сред летците. Той мотивира в писмен вид избора си…и това наклонява в негова полза везните.

Той не казва нищо на жена си. През март 1961 се ражда втората им дъщеря – Галина. Той е много щастлив, но сякаш крие още една красива тайна. Колкото повече наближава полета, толкова по-спокоен е Юра. Когато казва на жена си да пази децата, тя разбира, че вече всичко е решено.

Цяла нощ говорят. Бебето се събужда, двамата се занимават с него. Идва служебния автомобил и Валя усеща напрежението във въздуха. Мъжът й разговаря дълго. Когато се прибира, събира си тихо багажа, целува момичетата и нея, на въпроса й „Кога?” отвръща само с „На четиринадесети”. По-късно тя разбира, че той я е излъгал, за да не се тревожи.
Embed from Getty Images
На 12ти април животът в Звездното градче тече тихо…Валя води Лена на ясла, грижи се за бебето…и изведнъж съседката нервно започва да хлопа на вратата: „Валюша, включи радиото!“ Юра е в Космоса! ”
Embed from Getty Images
След това започва един безкраен водовъртеж от емоции, страх, очакване, хорско любопитство. Нейният герой се завръща жив и здрав. Започват безкрайните турове, разговори, приеми и срещи в Съюза и чужбина. Той прави всичко, за да има време за Валя и момичетата, но времето лети бързо.

Единствената болка на Юрий Гагарин е, че не му разрешават да лети. Налага му се да чака много, но в крайна сметка постига желаното. И в онзи злополучен ден, на 27 март 1968 г., самолетът на Юра излита, но така и не се връща на летището …

След

След смъртта на космонавта, Валя не се омъжва отново. До вчера тя живее в същия апартамент, нейното любимо Звездно градче, който им дават, след като Юра се връща от Космоса.

Тя никога не разговаря с репортери, отказва да се срещне с Комисията, която разследва последния полет на Гагарин. Пише книга – „108 минути и цял живот“ .

Дъщерите им постигат много. Голямата – Елена, става генерален директор на музей Московски Кремъл, а Галина преподава в Руския икономически университет ”Г. В. Плеханов”. В стария апартамент на Валентина Ивановна всичко за онези щастливи времена, в които четиримата все още са заедно.

По нелепа случайност историята на Юрий Гагарин и Валя започва и завършва с карантина. Космонавтът, който уж не е силен в думите, веднъж казва на жена си: „Любовта от пръв поглед е прекрасна. Но още по-красива е любовта до последния дъх.“