„За“ и „Против“ дистанционното обучение: Истинската гледна точка на родителите

Родителите са раздвоени в мненията си по темата за дистанционното обучение. Ето техните доводи „за” и „против”

Предвид влошаващата се епидемиологична обстановка в страната учениците от 8 до 12 клас вече преминаха към форма на дистанционно обучение. Идните дни ще стане ясно, дали училищата изцяло ще затворят врати и всички ученици ще преминат онлайн. Здравният министър проф. Костадин Ангелов уточнява, че ще се следва локален подход спрямо училищата.

Но какво мислят родителите по този въпрос?

„НЕЕЕЕЕЕ ОТНОВООООО!” е първосигналната реакция на наша читателка от малък морски град в Североизтока.
„Като майка, която вече преминала 3 кошмарни месеца дистанционно обучение, бях принудена да направя Фейсбук-профил на детето си година и половина по-рано, отколкото исках. Държах го пред монитора часове наред, а при нормални обстоятелства стои максимум половин час. Вършех половината работа на учителката. Оставих работата си и пренебрегнах другото дете. Ако сега ми се случи – трябва да съм еднакво ангажирана с два ученика, които не са гимназисти – съответно, нуждаят се от помощ.”

„Кошмар!” е мнението относно дистанционното обучение на майка на първокласничка и четвъртокласник от НУ „Св. св. Кирил и Методий” гр. Ямбол. Тя е против децата й, да се обучават онлайн.
„Зверско писане на едни домашни, изпращане на едни фермани. Съответно трябва, да си си вкъщи. А който работи? Няма как, да стане тази работа!”

За края на миналата учебна година семейството си спомня следното:

„Беше много кошмарно. С платформата постоянно имаше проблеми. Кой вика, кой крещи, кой учи сам, на кой интернетът му спира. Ох, ужас! С това онлайн обучение от сутрин до вечер трябва, да стоим на тези компютри. ”

Родителката се притеснява най-вече за дъщеря си, която е първокласничка.

„Всички тези ченгелчета и писането. За малките ще е много по-трудно. Големите учат онлайн. Училищата се поизпразниха. Аз се надявам поне малките, да ги оставят в училище – първи и втори клас. Говори се годината да е нулева за първи клас – да, бе, да! То няма смисъл изобщо, да започват онлайн, да учат, като ще е нулева годината.”

View this post on Instagram

 

A post shared by Учнически снимки и албуми (@schoolphoto.bg) on Nov 1, 2020 at 1:00pm PST

Наша читателка от Стара Загора, чийто син е ученик в СУ ”Васил Левски”, претегля „за” и „против” дистанционното обучение по-колебливо:

„ Дистанционното обучение имаше предимства и недостатъци. Предимствата бяха спокойната среда у дома, липсата на непрекъснатото тичане до училището и извънучилищните школи, което от своя страна доведе до повече свободно време за забавления, четене, упражнения, за които при стандартното обучение, не оставаше много време в делничните дни. А като недостатъци мога да посоча – заседналостта. Моята ангажираност в учебния процес беше ежедневна и се състоеше в непрекъснато снимане и пращане на домашни, изчистване на неяснотите относно учебния материал ( при дистанционното обучение има повече такива, отколкото, когато са в училище). И липсата на реален социален живот, който е безценен за едно дете.
Предпочитам детето, да ходи на училище, защото там се чувства много по-нахъсан, доволен. Има емоции всеки ден. Не се изисква намесата ми, защото без проблем усвоява учебния материал. Социалният контакт с връстниците не може, да се пресъздаде дистанционно. В условията на върлуващ вирус обаче, не знам, коя форма на обучение би била за предпочитане. Все пак здравето не е само физическо, но и психическо, което също трябва да се има предвид!”

View this post on Instagram

A post shared by Родолюбче (@rodoliubche) on Oct 24, 2020 at 8:54am PDT

Юлиана Ивичева от Пловдив, която освен майка на Георги, е и преподавател, заявява, че е раздвоена между „за” и „против” дистанционната форма на обучение. Според нея това е само временно решение. Трябва, да се помисли за алтернативни варианти. След като гимназиален курс са преминали на дистанционна форма на обучение, защо не се използва целият капацитет на училищата. Класовете могат, да бъдат разделени на групи с по-малък брой ученици – напр. до 10 ученика в кабинет.

Самата тя е спряла сина си от присъствените часове още миналата седмица, тъй като Георги често боледува. Здравето за нея е на първо място. Но не може, да не забележи, че в социално отношение детето вече е различно. Ето защо е силно разколебана при избора си „за” или „против” дистанционното обучение.

View this post on Instagram

 

A post shared by Светът на Ники-Niki’s world (@nikolays.world) on Nov 6, 2020 at 1:02am PST

Сред мненията на родителите, с които се свързахме, се открояват и следните изказвания:

„Хората имат право, да се страхуват. Ако действително ги е страх, да подадат молба до съответните служби и да се погрижат за семействата си. Уважавам избора на всеки, но не искам, да ми го натрапват.”

„Нека ограничим разпространението на вируса и да опазим възрастните. Но какво ще се предприеме за тези, които висят по градинките, докато аз съм затворена с децата?!”

„Налагането на дистанционно обучение е психически тормоз над всички. Ако мама иска детето ѝ наистина да знае, ще се наложи да впрегне целия семеен ресурс в полза на образованието, което не е добре нито за нервите на семейството, нито за нейните ангажименти, да не говорим за финансовите загуби.”

„Всички училища трябва, да преминат на дистанционна форма на обучение. Ясно е, че ще се случи, но ще е късно, когато няма кой, да преподава.“

„Онлайн обучението ще доведе след себе си липси в социалното общуване, придобиването на навици, усвояване на правила – особено в началния курс.”

„Против съм, защото при дистанционното обучение има некоректно и нереално оценяване. Огромен брой родители решават задачите и подготвят проектите на децата си, а моето трябва да надскача себе си, за да може да издържи на сравнението с тях. Докато то плаче и учи за контролно, половината клас обикаля улиците с колела, защото родителите им ги няма у дома, а накрая – всички завършват еднакво успешно, защото някой някъде е преписал или друг му е свършил работата. Трудно е да мотивираш някой да бъде прилежен, ако няма никакви санкции.”

„Имам две деца и хоум-офис – откъде да намеря подходящи устройства за всички?” – основателно пита наша читателка.

„Всички разбираме, че присъственото обучение е най-добре. Но при този бум на заразени, недостиг на болнични легла и персонал, липса на лекарства в аптеките дистанционното обучение е за предпочитане.“

„Всички преживяхме три месеца дистанционно обучение. Обстановката не се успокои, напротив! Не бих казала, че синът ми е по-знаещ и адекватен. По-изнервен и преуморен – със сигурност!”

„Дистанционното обучение при нас върви с огромен брой домашни. Редом с това тренировките и други извънкласни дейности или са спрени, или няма време за тях. От всичко това страда здраветона детето – и физическото, и емоционалното!”

А Вашето мнение: „за” или „против” дистанционното обучение?