За какво крещи душата на агресивното дете?

Да разбереш и да помогнеш на агресивното дете е трудно, ако сам не си помогнеш като родител

Вече не е тайна, че съвременните деца се различават от нрава на децата от предишни поколения: има много агресивни и упорити и темата за това как да се образова едно неконтролируемо дете се превръща в един от най-болезнените проблеми за младите родители.

Може би в известен смисъл е исторически установен феномен: родителите на едно ново поколение, преодолявайки тяхната детинска липса на любов, нерешителност, във възпитанието на собствените си деца, ги превърнаха в център на вселената и не пестят усилия, за да им го вменят.

Разбира се, съвременните тенденции неизбежно се съчетават със старите „класически“ грешни родителски стратегии, които си заслужава да се припомнят, въпреки огромното количество литература по тази тема.

Преди да говорим за това как да се справим с агресията на детето, струва си да се занимаваме с основните причини за агресивното му поведение и с това, което стои зад неконтролируемостта на поведението му като цяло.

Тук трябва да отбележим, за наистина агресивно поведение можем да говорим, ако имаме дете от 2-3 годишна възраст нагоре.

Моменти на яростна проява в по-ранна възраст (хапане, скубане и т.н.) в този случай не се вземат предвид, тъй като те имат различен по природа на произход, въпреки че в известен смисъл те са предпоставка за формиране на агресивно поведение в бъдеще, ако родителите не реагират правилно.

Основните причини за детската агресия

1. Агресивно поведение на родителите по време на кавга между тях и в процеса на увещаване на дете

Детето копира родителския модел на поведение и изпълнява (отразява) поведението му както по отношение на други деца и възрастни, така и по отношение на собствените си родители. Тук, както се казва – Крушата не пада по-далече от дървото.

Запомнете:

С какви монети попълвате касичката за пари на характера на детето, ще ви върнат с едни и същи монети.

2. Нестабилна система от награди и наказания

Известно е, че нестабилната система от наказания и награди има много негативен ефект върху формирането на характера на детето.
Понякога родителите строго наказват детето за незначителни бели и не наказват за сериозно нарушение.

Често в отношенията между дете и родител се случва родителят да накаже, но накрая да не наказва.

Понякога родител изисква детето да направи нещо, но не проверява как е свършило тази работа, а в някои случаи дори я върши, вместо детето.

Често в семействата насърчават капризите, т.е. изпълнете нещо, след като детето е получило няколко „не“-та от родителите.

В резултат на това детето научава, че исканията му не трябва да съответстват на отговорностите. Това се отразява на отношенията му с двамата родители и други хора, а не може да разбере защо всъщност нещата трябва да са други.

Всичко това се случва най-често, защото мама или татко има желание да избягат от детето и от възпитателния процес, защото сега са уморени, отегчени или и двамата родители са скарани, а също и поради фалшив страх от това да бъде грешен („лош“) родител и други подобни.

3. Немотивираната власт на възрастния

Когато възрастен не обяснява на детето причините за наказанието, прилаганите санкции и също така, когато тези санкции не съответстват на степента на вината на детето.

4. Прекомерен контрол и критика на действията на детето

Ако едно дете непрекъснато се критикува, буквално на всяка стъпка, непрекъснато го държите „под око”, забранявате му всичко, дори да изразява определени емоции.

5. Неспособността на родителя да задържа негативните чувства на детето

Способността на родителя да укротява отрицателните чувства на детето като страх, гняв, болка или настроения и манипулации, създава усещане за подкрепа и сигурност в детето и разбирането, че родителят е по-силен.

Ако детето дори веднъж усети най-малката проява на съмнение в родителя, в родителска власт и вътрешното им безпокойство, детето започне да изпитва тяхната сила, провокирайки ги по един или друг начин.

Опитайте се да си представите чувствата на дете, което разбира, че е по-силен от родителите си! Стана ли ви ясно?

Това означава, че:

а) родителите са по-слаби от него и той трябва да контролира този живот – всичко, което се случва наоколо!
б) той е принуден да поеме отговорност за себе си и родителите си (за тяхното здраве, отношения)!
в) той трябва да порасне спешно!
г) той е принуден да се защитава и е по-добре да го направи превантивно, в случай че (особено ако опитът вече е имал тежко нарушение на границите на детето от възрастни или други деца, когато никой не се е изправил зад него)!
Както можете да си представите, всичко това за психиката на детето е тежко. Предизвиква безпокойство, което, от своя страна, е най-лесният начин да падне в отчаяна, агресивна битка. Оказва се някакъв порочен кръг.

С думи прости:

Детето с помощта на агресията „крещи“ (понякога буквално), че се нуждае от силен възрастен наблизо, този, който може да му покаже ограничения и да помогне да ги запази и да ги предпази. В крайна сметка, в един свят без граници понякога става страшно, и агресията е просто бягство от страх и начин да се предпазиш.