„Пътят към ада е постлан с добри намерения“
Бърнард Шоу
Не правете непоискано добро! Една българска поговорка гласи „Направи добро, па го хвърли на смет“ и тя е напълно вярна. В днешната статия ще си говорим именно за това – доколко имаме моралното право да се месим в живота на другите и да им отнемаме правото на свободен избор и лична воля, убедени, че ние знаем по-добре, кое е по-добро за тях.
Според държавните закони лицата навършили 18 или 21 години / в различните държави по света/ са напълно способни сами да взимат решения за живота, здравето и бъдещето си, освен ако не страдат от физически или психически проблеми, които да им пречат да упражняват правото на този личен избор.
В света на магията, отнемането на личния избор и правенето на непоискано добро утежнява не само кармата на човека, на който сте се опитали да помогнете, но и вашата собствена.
Съвременните мистици, философи и учители на различни източни духовни практики, проповядват едно и също – не правете непоискано добро! Причината всички, иначе толкова различни във възгледите си личности, да застават зад тази позиция е личният опит, както и един от първите космически и човешки закони – правото на човек да има собствен избор.

В народния фолклор, а и не само, може да срещнете многобройни истории за непоисканото добро. В немалко от случаите положението на героите се утежнява, въпреки опитите на благодетелите да им помогнат. В други приказки дори онези, които са извършили добрината, макар и нежелана, биват наказани. Като ухапаният овчар, който намира ударена с камък змия на пътя и я прибира в пазвата си, за да я стопли, а тя го убива. Или бедният рибар, на когото три пъти дават кесии със злато, но той се спасява от бедността едва когато със собствената си мрежа улавя риба в чийто стомах се крие скъпоценен камък. И така се избавя от немотията сам.
На нарушавайте космическите закони!
Изкуплението и правото на човек сам да се изправя срещу проблемите си, са две неща, които нямате право да отнемате на никого. Човекът не е Бог и няма право да застава на неговото място. Нито да прави непоискано добро.
Ако искате да помогнете, предложете помощта си, изразете желанието си и оставете отворен жеста си на добра воля. Ако има нужда и наистина се нуждае от вашата помощ, човекът отсреща ще я приеме. Дори и да не е веднага, в някакъв момент, когато е готов или се нуждае от нея, ще я поиска.
Но не се намесвайте в съдбата на другия, само заради убеждението, че той няма да се справи сам, или че вие знаете по-добре какво трябва да се направи. Не правете непоискано добро! Не само, че ограничавате правото на личен избор и свободна воля, но и самите вие привличате по-тежка карма към човека и към самите себе си.
Приятелската помощ, съпричастността и подкрепата са едно, но желанието да се месим в съдбите и живота на другите, само защото вярваме, че те няма да се справят сами или защото сме убедени, че така е правилно, не е помощ, а наказание.
„Пътят към ада е постлан с добри намерения“, казва Бърнард Шоу и е прав. Руският писател Фьодор Достоевски дава друг, още по-красноречив пример колко е вярна тази крилата фраза. В романа си „Братя Карамазови“ Достоевски разказва и притчата за Великия инквизитор. Когато Бог слиза на Земята, но не за страшния съд, а просто да се докосне до човеците. Той започва да лекува и възкресява, но е арестуван от един от собствените си последователи и наместници на Земята – инквизитора на Севиля. Няма да навлизаме във философски тълкувания на притчата, нито ще анализираме йезуитския диалог между героите – можете да го прочетете и сами в романа. Но руският писател дава още един нагледен пример, че няма ненаказано непоискано добро.
Моралната дилема
У всеки човек е заложено желанието да съчувства, да помага и да бъде благороден. И дори днешните толкова бурни времена не са унищожили това скъпоценно чувство. Да помагаш е благородно, достойно и похвално. Но е редно да го правите, когато имат нужда от помощта ви и я поискат, а не защото вие сте се натрапили, убедени, че знаете по-добре от другите. Не правете непоискано добро! Това не е добрина, а нарушаване на правото на свободна воля и личен избор на човека. В света на магията или иначе казано, на чисто енергийно ниво, вие нарушавате баланса. И с действията си отключвате процеси и събития, които могат да окажат отрицателно влияние върху човека отсреща или върху самите вас.
Това прилича много на историята на старицата, която стъпва на шосето, за да пресече на отсрещния тротоар, а на средата на платното я среща младеж, който внимателно я съпровожда до безопасния тротоар, само за да получи удар с чанта от нея. А на възмутения си въпрос „Защо?“, получава отговор „Защото от 1 час се опитвам да стигна до отсрещния тротоар млади човече, затова!“. Звучи като виц, но с непоисканото добро нещата стоят по същия начин.
Защо не трябва да правим непоискано добро?
Фактът, че помощта ни в такава ситуация не само е нежелана, но и обидна за другия, е най-малкият проблем, с който може да се сблъскате. Много по-сериозно би било да утежните собствената си карма или тази на другия. Не притискайте човека отсреща да вземе решение, което вие смятате за правилно, а той не чувства като такова. Нито взимайте решения за него, когато той е напълно способен и адекватен да решава живота и съдбата си сам. В социален план ще си навлечете конфликт, а в енергиен, може да утежните и неговата, и собствената си карма. Понякога трудностите са изпитание, което човек сам трябва да преодолее, за да осъзнае собствената си сила, собствените си възможности и да върне вярата в себе си. А друг път са урок срещу прекалената гордост и умението да се научиш да искаш помощ. Но за да постигне това прозрение, човек трябва да извърви тази част от пътя си сам, а не подтикван от други, които смятат, че знаят по-добре.