Защо майката не бива да говори лошо за бащата Мама и бебе by Виолета Георгиева - 12.08.202412.08.202402 Благоденствието на детето неизменно е свързано с отношенията между родителите му И макар голяма част от хората да подценяват подобна връзка, животът на вече порасналото хлапе зависи от потенциала, заложен в детството му. Особено важни са отношението на майката към бащата и начинът, по който тя „вижда“ партньора си в присъствието на общите им наследници. Поначало мъжът/бащата установява връзката на детето със семейството, с рода. Влиянието на майката се свежда до това, че с отношението си към него може да засили или напълно да преустанови тази връзка. Ако тя не обича бащата и е в конфликт с живота му като цяло, това не би трябвало да рефлектира в думите и действията ѝ пред детето. На практика в хлапето се сливат две фундаментални енергии – както на бащата, така и на майката. Основен принцип в разбирането за пълноценното детство е те да бъдат в равновесие и никоя от тях да не взема превес в личността и усещането му за света. Затова отношението на майката към бащата (и обратно!) е ключово за развитието на достатъчно зрял индивид, който да живее собствения си живот пълноценно. Женските енергии, наследени от майката, и мъжките енергии, наследство от бащата, са еднакво важни и необходими за всеки човек, независимо от това към кой пол принадлежи. Те го формират като пълноценна и самодостатъчна личност. Липсата им се отразява негативно както на личността му, така и на неговата съдба. Ако родителят отнеме такава енергия, човекът ще бъде лишен от възможността да се разкрие напълно в живота. Талантите му няма да отворят пълния си потенциал, няма да използва ползотворно възможностите, които му дава съдбата. И това неизменно ще личи в начина, по който порасналото дете говори за баща си или майка си. Ако едно момче например има лошо отношение към баща си, на практика то отрича мъжкото начало в самото себе си. По тази причина никога няма да има възможността да стане истински мъж, който да носи отговорност за собствения си живот и за другите хора. И момичето, израснало в токсична към бащата среда, ще отрече несъзнателно своята вътрешна сила, смелост, активност, способността си да издържа на трудностите, да постига целите си, да развива здравословно самоуважение и самочувствие. Затова, без значение как се развива животът, е нужно майката да коригира поведението си към децата, ако по някаква причина изпитва негодувание към бащата. Подобен принцип изисква да не се говори лоши за партньора, както и да се съхранят отношенията на наследниците с него – както в думите, така и в действията. Дори ако той е най-големият негодник на света, за детето символизира фигурата на мъжа и мъжката енергия и то има възможност само да изгради мнението и отношението си. Отричането на бащата може да има фатални последствия за бъдещия възрастен, защото няма да се развива адекватно в живота. Ако майката „убие“ връзката на партньора си с общите им деца, порасналият млад човек винаги ще пренебрегва своя висш Аз. Момче, израснало в подобна среда, ще има проблеми със самочувствието и трудности да изрази себе си. Ще се чувства несигурен млад мъж, като представата му за мъжество ще бъде сериозно разклатена. Непрекъснато ще отхвърля своята духовна природа и ще се страхува да поеме отговорност както за себе си, така и за другите. Такива деца ще израснат без правилните ориентири и с крещяща нужда да намерят връзката си с рода, заложена от бащата. И когато майката показва пренебрежително отношение към него, тя залага и съответното отношение към висшия мъжки принцип, към духа и рода. Дъщерята, израснала в проблемно семейство, ще се стреми да доминира над мъжете. Следвайки примера на майка си, тя няма да бъде в състояние да обича и уважава мъж. Такива жени ще проявяват чисто консуматорско отношение към другия пол, използвайки мъжката енергия за собствените си цели, а не в името на това да създадат щастливи връзки. На подсъзнателно ниво лишеното от баща момиче ще се превърне в неспособна да бъде щастлива жена – „перфектната кучка“, която отрича тотално фигурата на мъжа в живота си. А майката, като душата на семейството, ще е пропуснала изпълнението на най-важната си задача – да изгради здрави и хармонични деца, които по-късно да изживеят живота си в щастие. Ако каже на детето си, че баща му е лош, то ще приеме, че половината от него е лоша. На изключително дълбоко ниво ще почувства точно това – доброто му е само отчасти, наполовина. Ако започне да се срамува от баща си, ще се срамува от себе си. Паралелно с това ще обвинява бащата, обвинявайки себе си. В крайна сметка ще се отрече от цялостната си личност, за да накаже лошия родител. Впоследствие, каквито и способности да притежава, порасналият възрастен ще продължи да ги отрича и няма да е в състояние да разкрие пълния потенциал на способностите си. Затова една от най-важните задачи на майката е да не накърнява личността на бащата в очите на детето. По този начин тя ще отгледа пълноценни хора, които не се страхуват от предизвикателствата на живота и използват всяка възможност, за да изградят собственото си благополучие. loading... Share on Facebook Share Share on TwitterTweet Share on Pinterest Share Share on LinkedIn Share Share on Digg Share Send email Mail Print Print