Защо майката не бива да говори лошо за бащата

Благоденствието на детето неизменно е свързано с отношенията между родителите му

И макар голяма част от хората да подценяват подобна връзка, животът на вече порасналото хлапе зависи от потенциала, заложен в детството му. Особено важни са отношението на майката към бащата и начинът, по който тя „вижда“ партньора си в присъствието на общите им наследници.

Поначало мъжът/бащата установява връзката на детето със семейството, с рода. Влиянието на майката се свежда до това, че с отношението си към него може да засили или напълно да преустанови тази връзка. Ако тя не обича бащата и е в конфликт с живота му като цяло, това не би трябвало да рефлектира в думите и действията ѝ пред детето.
На практика в хлапето се сливат две фундаментални енергии – както на бащата, така и на майката. Основен принцип в разбирането за пълноценното детство е те да бъдат в равновесие и никоя от тях да не взема превес в личността и усещането му за света. Затова отношението на майката към бащата (и обратно!) е ключово за развитието на достатъчно зрял индивид, който да живее собствения си живот пълноценно.

Женските енергии, наследени от майката, и мъжките енергии, наследство от бащата, са еднакво важни и необходими за всеки човек, независимо от това към кой пол принадлежи. Те го формират като пълноценна и самодостатъчна личност. Липсата им се отразява негативно както на личността му, така и на неговата съдба.
Ако родителят отнеме такава енергия, човекът ще бъде лишен от възможността да се разкрие напълно в живота. Талантите му няма да отворят пълния си потенциал, няма да използва ползотворно възможностите, които му дава съдбата. И това неизменно ще личи в начина, по който порасналото дете говори за баща си или майка си.

Ако едно момче например има лошо отношение към баща си, на практика то отрича мъжкото начало в самото себе си. По тази причина никога няма да има възможността да стане истински мъж, който да носи отговорност за собствения си живот и за другите хора.

И момичето, израснало в токсична към бащата среда, ще отрече несъзнателно своята вътрешна сила, смелост, активност, способността си да издържа на трудностите, да постига целите си, да развива здравословно самоуважение и самочувствие.

Затова, без значение как се развива животът, е нужно майката да коригира поведението си към децата, ако по някаква причина изпитва негодувание към бащата. Подобен принцип изисква да не се говори лоши за партньора, както и да се съхранят отношенията на наследниците с него – както в думите, така и в действията. Дори ако той е най-големият негодник на света, за детето символизира фигурата на мъжа и мъжката енергия и то има възможност само да изгради мнението и отношението си. Отричането на бащата може да има фатални последствия за бъдещия възрастен, защото няма да се развива адекватно в живота.

Ако майката „убие“ връзката на партньора си с общите им деца, порасналият млад човек винаги ще пренебрегва своя висш Аз. Момче, израснало в подобна среда, ще има проблеми със самочувствието и трудности да изрази себе си. Ще се чувства несигурен млад мъж, като представата му за мъжество ще бъде сериозно разклатена. Непрекъснато ще отхвърля своята духовна природа и ще се страхува да поеме отговорност както за себе си, така и за другите. Такива деца ще израснат без правилните ориентири и с крещяща нужда да намерят връзката си с рода, заложена от бащата. И когато майката показва пренебрежително отношение към него, тя залага и съответното отношение към висшия мъжки принцип, към духа и рода.

Дъщерята, израснала в проблемно семейство, ще се стреми да доминира над мъжете. Следвайки примера на майка си, тя няма да бъде в състояние да обича и уважава мъж.  Такива жени ще проявяват чисто консуматорско отношение към другия пол, използвайки мъжката енергия за собствените си цели, а не в името на това да създадат щастливи връзки. На подсъзнателно ниво лишеното от баща момиче ще се превърне в неспособна да бъде щастлива жена – „перфектната кучка“, която отрича тотално фигурата на мъжа в живота си.

А майката, като душата на семейството, ще е пропуснала изпълнението на най-важната си задача – да изгради здрави и хармонични деца, които по-късно да изживеят живота си в щастие. Ако каже на детето си, че баща му е лош, то ще приеме, че половината от него е лоша. На изключително дълбоко ниво ще почувства точно това – доброто му е само отчасти, наполовина. Ако започне да се срамува от баща си, ще се срамува от себе си. Паралелно с това ще обвинява бащата, обвинявайки себе си.

В крайна сметка ще се отрече от цялостната си личност, за да накаже лошия родител. Впоследствие, каквито и способности да притежава, порасналият възрастен ще продължи да ги отрича и няма да е в състояние да разкрие пълния потенциал на способностите си.

Затова една от най-важните задачи на майката е да не накърнява личността на бащата в очите на детето. По този начин тя ще отгледа пълноценни хора, които не се страхуват от предизвикателствата на живота и използват всяка възможност, за да изградят собственото си благополучие.