Защо тийнейджърите (не) обичат родителите си

Пубертетът е изпитание за всички у дома – от малкото братче до родителите, които вярват, че озверелият им тийнейджър вече не ги обича

Да си имаш тийнейджър у дома е истинско изпитание. Той не говори, а ръмжи; вече не дава да го прегръщат, вечно е сърдит, не иска да участва в семейните снимки, дразни се от всичко и е готов да води безкрайни пунически войни за своето. Всичко това кара родителите тъжно да констатират, че той вече не ги обича.

Това, разбира се, не е вярно. Тийнейджърът ги обича. По някакъв тих, шантав и на пръв поглед необясним начин. Защо се получава така? Най –простият отговор е: Заради липсата на доверие.

За искреността и човечността

Когато говорят с психолог, тийнейджърите най-често казват за родителите си: „Те ми казват едно, но правят друго, което означава, че лъжат“. Като добавим това, че се сблъскват с болезнената истина за живота, в която не всички са почтени и добри с тях, те проявяват т.нар. „юношески максимализъм” и стават подозрителни, потайни и озлобени. Вярват, че могат да разчитат само на себе си, защото „всички лъжат“.

Не може да тръгнете да ги убеждавате, че това не е така…защото донякъде са прави. По-важното е да не губите доверието по между ви като:

1 . Разгласявате тайните на децата си на всеки! Не предавайте доверието им по никакъв начин- не споделяйте нито с вашия съпруг, нито с най-добрия приятел на семейството. Ако ви се доверят, смятайте, че сте получили ключа от тайна стая. Бъдете внимателен и съпричастен гост, иначе няма да ви поканят отново.

2. При скандал натяквате недостатъците и грешките, които тийнейджърът е правил преди, особено ако той самият ви е казал за тези грешки. Ако продължавате в същия дух, ще започне и да ви лъже много.

3. Влизате в територията на тийнейджър, без да питате. За стаята е ясно: Винаги чукаме преди да влезем там. Същото правило важи и за по-малки (но не незначителни) неща: в бюрото му, в раницата, джобовете на яке. Изненадващо е, но така разсеяните тийнейджъри разбират кога „непознат“ е посетил тяхната „крепост“ . Не ги пробвайте! Така както сте разбрали, че пушат или излязлат с неподходяща компания, така и те разбират, че им ровите нещата.

Какво е важно:

1. Говорете за вашите чувства и условия. За всички! За доброто и радостното – от само себе си се разбира: че сте горди, доволни или щастливи. Не пропускайте и лошите ви моменти: Когато сте тъжни, уплашени, ядосани или недоволни. Изразете емоциите си, така че детето ви да разбере какво точно е направил, за да причини това състояние у вас, както и че можете да управлявате емоциите си. И това също дава възможност на тийнейджъра впоследствие да разбере как може да ви повлияе, как ви прави щастливи и как ви натъжава. И да, ако чувствате, че сте сбъркали, поискайте прошка, когато ви мине. Това по никакъв начин няма да намали авторитета ви, но ще покаже, че сте достатъчно силни, за да признаете грешките си.

2 . Споделете вашите преживявания и спомени: за младежката любов, тийнейджърските номера и детските мръсни номера, за страховете в отношенията с родителите и учителите, мисли за живота и света. Това ще бъде вашата абсолютно субективна гледна точка, не истината от последна инстанция, а доказателство, че всички ние имаме право на собствен мироглед, включително вашият син/дъщеря. Споделете и вашите грешки и грехове: бъдете искрени за това, за което съжалявате, както и за това, което си спомняте с гордост. Става въпрос и за способността да бъдеш обикновен „смъртен“ човек, свалящ маската на „Идеалния родител“. И това е още едно нещо, за което тийнейджърите обичат родителите си.

За способността да бъдеш щастлив

Тийнейджърите имат много проблеми и понякога страдат. Но те не искат да гледат родителите си страдащи и нещастни. Ако корените изсъхват, как тогава дървото ще расте силно и здраво? Способността да бъдем щастливи хора (включително, но не на първо място, родители) е дарба, която се предава по наследство. Това означава, че като сме щастливи, за нас е по-лесно да направим децата си щастливи, по-лесно е да им внушим оптимистичен поглед върху живота, да ги извадим от тяхната „тъга“. Когато попитам тийнейджърите какво биха пожелали на родителите си, те единодушно казват: да се грижат за себе си. И тук не става дума толкова за „Да не се занимават с мен“, а по-скоро за „Да си оправят живота и да получат щастие от него!“ Ето доказателство за изтънчеността на тийнейджърската любов.

Направете така че в живота ви да има не само деца, но и хобита, приятели, пътувания, почивка и неща за правене за душата. Тогава вашият тийнейджър ще въздъхне с облекчение и ще отиде да уреди живота си, а не да „спаси“ майка си и баща си с присъствието или добрите си оценки.

Разбира се, това не означава, че трябва да се забавлявате, когато детето страда. Здравословна доза съпричастност и подкрепа в трудни ситуации е нещо, за което тийнейджърите ще бъдат благодарни.

За разбирането

Без значение колко пъти предупреждавате за опасност и учите как да постъпвате правилно, тийнейджърът ще постъпи по свой начин и вероятно ще направи грешки. Понякога ни е толкова трудно да гледаме как бурният поток от събития носи детето ни към неизбежната бездна на разочарование, отчаяние, загуба и болка и най-естественото е да се втурнем да го спасяваме, докато още може. Иронията е, че спасеният човек никога няма да разбере от какво се е спасил и най-вероятно ще излее целия натрупан гняв върху вас за прекъснатото „пътуване”.

Да наблюдаваш фаталния поток с твърдост и толерантност и след това да бъдеш там в момента на падането, помагайки да преживее огорчението – това е трудната участ на родителите, която тийнейджърите наричат „разбиране“. И дори не си помисляйте да кажете „Нали ти казах?!“.

Падането е болезнено, неприятно и обидно, в момента на падението уроците се научават със смазваща яснота, така че няма смисъл да се учи повече. Но това, което си струва, е да съчувстваме и скърбим заедно и след това да не натякваме и да не очакваме благодарност за помощта. Това е мълчаливо споразумение, неизказана тайна, която като обща, веднъж изживяна реалност, просто ще остане между вас. Тогава с годините порасналото момче ще може да каже за себе си: „Мама беше права“.

И няколко думи за това как тийнейджърите показват любовта си. „Обичам те“, „Много се радвам, че сте ми родители“, „Толкова съм късметлия, че ви имам“, „Благодаря” от устата на пубер са редки като Халеевата комета. Но ще чуете куп неприятни коментари като „Моите дъртите”, „Искам да се махна от тук”, „Уф, браааат…”. И да знаете, че това е обяснение в любов! Можете да отговорите с „И аз те обичам“ и да потупате тийнейджъра си по главата, въпреки съпротивата на последния.

Бъдете търпеливи и мъдри! Не е далече времето, в което ще сте и щастливи! И да знаете – детето ви обича!