В последните години проблемът с вербалната агресия добива застрашителни размери
Предвид трудностите, пред които се изправяме ежедневно, много от нас са склонни да преминават границата. Дали ще подходим към някого с агресия в думите, или ще поемем нечий агресивен отпор, в крайна сметка жертви са и двете страни в конфликта. По-тежко обаче ситуацията се преживява от този, към когото е насочен приливът на словесен адреналин.
Има една стара истина, която всеки от нас трябва да проумее – заслужаваме максимално добро отношение и нищо не бива да ни стимулира да приемем по какъвто и да било начин нечии душевни бъгове. За да нападаш словесно, при това без особена причина, вероятно означава, че дълбоко в себе си имаш огромен проблем. По силите на всеки е да ти отговори подобаващо. Ето как:
1. Пълно игнориране. Вербалната агресия не е нещо, което трябва да търпим. Най-лесният и безопасен начин да се спасим от нея, е да си тръгнем без капчица съжаление. В този случай потенциалната жертва приема, че всякакви ответни реакции са безсмислени и никой няма да бъде победител в конфликта. Всъщност не е и нужно да има победа, когато душевният ти мир е по-важен от уравновесяването на силите.
2. Реакция по коренно различен от очаквания начин. Ако отсрещната страна предполага, че ще реагираме със страх, плач, гняв и пр., в наш интерес е да проявим точно обратното. Лека усмивка в ъгълчетата на устните или пък изненадващ бурен смях в лицето му със сигурност биха озаптили агресора. Най-малкото подобен отпор ще го остави без думи поне за известно време.
3. Установяване на спокоен контакт, при който можем да победим с усмивка и интелигентност. Запазването на спокойствие в критични ситуации безспорно е висше умение. Когато някой ни напада, дори само вербално, понякога е нужно само да останем хладнокръвни и да не се поддаваме на първичните си емоции. Спокойствието обезоръжава дори и най-ядосания противник. В спокойствието ни той осъзнава, че няма власт над нас.
4. Нападението е най-добрата защита. Понякога, за да се защитим, е нужно да отговорим яростно. От друга страна, таенето на гняв, обида, унижение вреди единствено и само на нас. Автоматичният отговор на вербалната агресия на практика утвърждава разбирането ни за собствения аз – заслужавам добро отношение и не ме е страх да си го отвоювам.
5. Изчакване агресорът да се успокои и превръщане на вербалната агресия в съзидателен контакт. Разбира се, някои конфликти не подлежат на подобно решение. Тук трябва да се имат предвид характерът, темпераментът, интелигентността на отсрещната страна. Ако другият е в състояние да разбере мотивите ни, можем да приемем, че вербалното му нападение е просто стечение на обстоятелствата. И да опитаме да изградим нови, ползотворни отношения помежду си.
Каквото и да е решението ни в подобно положение, нека не забравяме едно – най-важен е личният ни комфорт! И си заслужава да се борим за него.