Професионалистът Жан-Пол Белмондо дойде с Новата вълна, за да остане завинаги, въпреки Новите герои и ценности
Поредното „свещено кино чудовище” си отиде! Жан – Пол Белмондо издъхна, според адвоката му, много уморен. Преди това обаче изживя дните си така, че можа да си позволи да прати старостта по дяволите с: „Още не съм се предал!”
Херувим с боксови ръкавици
Светът го възприемаше като изключително чаровен грозник, но първите години от живота си е истински ангел. Роден е в семейство на художничка и скулптор 9 април 1933 г. и първата „работа” в живота му е да позира на баща си. Белмондо – старши извайва купидончетата за много парижки фонтани. Най-подходящият модел за личицата им се оказва невръстният му син.
Артистичната му майка прави чудеса, за да развива децата си интелектуално, но с Жан-Пол ѝ се получава само донякъде. Той не иска да учи и обожава да рита топка с децата от улицата. Тя обаче упорито го води на спектаклите на „Комеди Франсез”. В един момент момчето решава да стане актьор.
Баща му го представя на ръководителя на трупата. Светилото отхвърля младежа като бездарен. Жан-Пол обаче получава необходимата подкрепа от баща си, на когото навремето също са казали, че не става за скулптор.
Докато се опитва да пробие в артистичния свят, младият мъж упорито тренира на ринга. Става шампион на френската столица, но когато чупи нос и лицето му започва да се променя, слага ръкавици само пред камерата.
Новата вълна и новата звезда
На двадесет години е студент и учи драма в Консерваторията.Педагозите му смятат за неблагонадежден и дори открито го предупреждават, че с това лице няма да може да играе любовник. Малко преди да се дипломира обаче успява да разубеди и преподавателите си, и състудентите.
Започва да снима – първо в късометражки, след това приема второстепенни роли. Големият му шанс идва, когато Годар го кани да снима в „До последен дъх”. Филмът дава началото на т.нар. Нова вълна във френското кино, а той се превръща в национална знаменитост.
Телефонът му не спира да звъни и актьорът е готов да приеме всяко предложение. Лентите се оказват успешни, а самият Титан – Жан Габен, се изказва много ласкаво за него: „Този младеж не е красив, но той има нещо, което имах аз и което много се харесва на жените!”
След като се прочува с авторско кино, Белмондо успява и с комерсиалните проекти. „Безумният Пиеро” допада не само на критиката, но и на феновете. Запознанството му с Ален Делон и негласното съперничество го кара да избира филми с много екшън, каскади и пистолети. И до днес с успех се гледат „Професионалистът” и „Асът на асовете”, например.
Той се наслаждава на всички пари, слава и любов, които може да получи, но и не губи вкуса си към изкуството. Завръща се към театъра, благодарение на екранния си съперник Робер Осеин („Професионалистът”). Клод Льолуш го уговаря да участва в „Галеник на съдбата”. Филмът се получава много успешен и актьорът дори получава „Сезар”. Като наследник на сицилианци обаче преди всичко защитава семейната чест. Отказва наградата, защото скулпторът, който изработва статуетката е критикувал остро баща му.
В навечерието на 60те си години Жан-Пол Белмондо се отказва от екшън-историите. След поредната травма, споделя с журналисти, че не иска да бъде „летящия дядо на френското кино”. Готов е за драми и комедии и има големи планове за театъра.
Живата легенда създава собствено студио, което нарича на любимата си баба. Тежък инсулт през 2001 го вади от играта за няколко години. През 2008ма обаче се завръща на екран с „Човекът и кучето” – надмогнал болестта, болката и страха от безпомощността.
След 95 роли и 40 театрални постановки той е щастлив както никога. На достолепна възраст получава Награда за цялостно творчество на Фестивала във Венеция и обявява оттеглянето си от сцената.
Изборът да обичаш, дори когато грешиш
Белмондо казва, че жените го интригуват от шестгодишна възраст, когато се влюбва в прислужницата на семейството. Жени се млад за танцьорката Рене. Той не харесва името ѝ и избира да я нарича Елоди – като героиня от пиесата, в която играе по това време. Първата госпожа Белмондо му ражда две дъщери и син, който известно време пилотира във Формула 1 и дори участва във филми на баща си.
Вижте тази публикация в Instagram.
Вижте тази публикация в Instagram.
Когато Жан-Пол става световно известен, снима филм с Урсула Андрес. Чувствената дама му отваря вратите към Холивуд, а той ѝ дава ключа за сърцето си. Връзката им става всеизвестна. Актьорът се развежда. Бившата му съпруга се омъжва скоро отново, а той посвещава следващите седем години от живота си на Урсула. Актрисата винаги ще казва, че с него се е смяла колкото за цял един живот.
Бебел, както го наричат сънародниците му, винаги е бил семеен тип мъж, независимо от аферите. Той подкрепя много децата си и опитва да намери стабилност в живота си. След раздялата си с Урсула, той изживява нещо като „гостуващ брак” с Лаура Антонели. С изкусителната актриса си гостуват през почивните дни, но тя прекалено държи на свободата си, за да се оженят.
След като я напуска, Жан-Пол Белмондо посвещава следващите седем години на живота си на Карлос Сотомайор. Красивата бразилка е почти 30 години по-млада от него. С нея изживява поредните седем години щастие. На раздяла тя му подарява йоркширски териер с думите: „Дано поне с тази кучка да намериш щастие!”
Бразилката се оказва орисница. Актьорът отива като публика на турнира „Ролан Гарос”. На трибуните забелязва красива блондинка със същата порода кученце. Отива да се запознаят и по възможност – да осигури „годеник” за своята Майа. Кучето на красавицата обаче също е момиче. Белмондо не успява да „задоми” любимката си, но най-после открива момиче, с която отново да създаде семейство. С Натали Тардивел – балерина от Монако, са много щастливи. Двамата изживяват няколко прекрасни години заедно. Женят се, ражда им се дъщеря – Стела и изглеждат щастливи, докато не се появява изненадващата вест за развода им. Според слуховете, Натали е открила нова любов, а благородният Бебел не пожелал да ѝ пречи. Двамата обаче остават много близки и точно бившата балерина се грижи за него, докато Белмондо преодолява последиците от инсултите си.
Embed from Getty Images
В златните години на живота си актьорът си рискува да обича бившия плейбой – модел Барбара Гандолфи. Тя се оказва измамница и финансова аферистка, но той публично защитава правото си да бъде с „грешна жена”: „Знам какво ми причинява тя. Това може да е моят избор и моето право да живея с една непочтена жена. Но това засяга само мен, отговорността е само моя. Барбара има цялото ми доверие“.
Embed from Getty Images
След няколко безразсъдни години, Жан-Пол Белмондо се оттегля от светлините на прожекторите. Изглежда, че споделя дните си отново с бразилката Сотомайор и с голямото си семейство.
Вижте тази публикация в Instagram.
Жан-Пол Белмондо и Ален Делон
Единият е грозник, но безобразно чаровен. Другият е красавец с леден поглед. Двамата могат да омагьосат всяка жена и десетилетия наред си оспорват трона на френското кино. Медиите ги противопоставят, но Ален е повече от ясен: „Нямаше да има Белмондо без Делон, нито Делон без Белмондо. Почти половин век ние си оспорвахме едно състезание, което и двамата оглавявахме! Това е!”.
Срещат се за първи път през 1958 година в „Бъди красива и мълчи”.
Двамата са много млади, гладни за работа и за успех. 1960та е Година на Голям удар и за двамата. Делон прави „Под яркото слънце”, Белмондо – „До последен дъх”. Превръщат се в най-големите звезди и като такива непрекъснато са събирани под един знаменател и противопоставяни.
Embed from Getty Images
Режисьорите и публиката ги иска заедно на екран. В различни десетилетия им се случват „Знаменитите любовни истории” и „Бащи – трепачи”. Култова и за двамата обаче остава „Борсалино”.

Като млади обикалят кръчмите на Марсилия и малко по-късно се съдят за начина, по който са вписани имената им по афишите. Въпреки това времето отсява суетата и съперничеството им се превръща в повече от братство. Последните думи на Делон за Жан-Пол Белмондо са: „Нямаше да е лошо, ако си бяхме тръгнали заедно“.
Вижте тази публикация в Instagram.