Жените на власт, които успяха да защитят земите си с оръжие в ръка

Смутните времена раждат не само силни мъже, но и жени-воини, които могат да бранят родина и семейство

Те бяха родени в друго време, когато жените бяха орисани да са майки, сестри, дъщери и съпруги на мъжете с власт. Когато настъпват дни на изпитание обаче, приеха предизвикателството и с оръжие защитиха земите си и тези, които обичат. Тяхната доблест ги награди с вечност – пепелта на историята не успя да покрие имената им със забрава:

Базина и Клотилда

Базина (дъщеря на франкския крал Хилперик I) и Клотилда (дъщеря на Хериберт I) са братовчедки. Писано им е да преживеят заедно много горчиви моменти. Семейството на Базина загива след епидемия, единственият ѝ оцелял брат е брутално убит, а момичето е изпратено на седемгодишна възраст в абатството на Светия кръст в Поатие. Там е и нейната братовчедка Клотилда, лишена от всички титли и наследство. Въпреки тежките условия принцесите успяват да оцелеят и през 589 г. повеждат бунт срещу игуменката. Две крехки момичета успяха да съберат почти цяла армия от главорези, крадци и други съмнителни личности и да завземат територията на абатството. Официалната църква настоява властите да приложат най-жестоките наказания към принцесите, но са помилвани от крал Чилдеберт. Впоследствие Базина се връща към отшелнически монашески живот. Клотилда, от друга страна, получава земи от майката на краля- кралица Брунхилда , където управлява до смъртта си.

Пингянг

Тя се ражда в края на епохата на династията Суй, когато се реализират грандиозни проекти като Великата китайска стена. Император Ян смазва всеки опит за съмнение във важността на тази идея. Екзекутира повечето си генерали: бащата на Пингянг, Ли Юан, също се оказва в опасност. Генералът инициира бунт, към който скоро се присъединява и дъщеря му. Пингянг печели огромното мнозинство от военния елит без помощта на оръжие. Тя щедро раздава на селяните парите, получени от продажбата на семейни реликви. В резултат на това тя успява да събере под знамената си повече от 70 000 войници. Наричат последователите ѝ „Армията на красивата дама“. Детронират императора, а след това е основана нова династия – Тан. Управлението ѝ става известно като „Златната ера“, а принцеса Пинг Янг все още е единствената жена в китайската история, която е погребана с военни почести.

Княгиня Олга

Олга, съпругата на киевския княз Игор, се отличава с издръжливост, силен характер и безкрайна любов към мъжа си. Според българските историци е внучка на Борис I, дъщеря или племенница на цар Симеон Велики. След като древляните екзекутират мъжа ѝ през 945 г., княгинята изненадва всички с крайността на решенията. Древлянските пратеници, чиято мисия била да я убедят да се омъжи за техния княз и да прехвърли киевските земи под негово управление са изгорени живи. След това изпепелява до основи древният Искоростен, столицата на древлянските земи. Княгинята управлява като регент, докато невръстният ѝ син навърши пълнолетие.

Олга се прочува като талантлив реформатор и мъдър владетел: докато синът й Свяетослав води битки тя взима властта в свои ръце. Известна е като първият владетел на Киевска Рус, който приема християнството получава титлата Света равноапостолна (само пет жени в историята на християнството са удостоени с такава чест).

Сишелгайта

Съпруга на нормандския лидер Робер Жискар, Сишелгайта е най-известна с ролята си в събирането на бягащите нормански войници в битката при Дирахиум през 1081 г. Според византийската хронистка Анна Комнина тя застава пред бойните си другари и ги призовава да спрат бягството си. „Докато те продължиха да бягат, тя грабна дълго копие и се втурна към тях в пълен галоп. Това ги вразуми и те се върнаха в битката “, пише Комнина. Друг летописец добавя, че тя е била улучена от стрела по време на битката, но норманите са успели да победят византийците. По-късно Сишелгайта, след като се възстановява от раната си, участва в обсадни операции и във военните кампании на съпруга си.

Йенненга

Митичната жена, управлявала кралство Дагомаба през 12 век е не само принцеса и любимка на баща си. Тя е по-умела с оръжието от братята си. Владеейки до съвършенство хвърлянето на копие, стрелба с лък и езда, тя брани териториите на кралството си. След това отхвърля тиранията на баща си, за да се омъжи за Риал. Смелостта ѝ да се бори дори за лично щастие води до това, че става родоначалник на западноафриканския народ моси.

Елизабет I

Елизабет I е не просто велик монарх на една мощна държава. По пътя към трона тя премина през много трудни моменти и се справи с безброй интриги на политически опоненти, за да остави силна и процъфтяваща държава. Във време, в което жените са били само пионки в голямата политическа игра, тя пожертва личното си щастие, за да бъде монархът, чието управление ще се нарича „Златен век”. Тя закриля изкуствата и мореплаването, но и защитава територията си от испанската „Непобедимата армада“ и трона – от претенциите на Мери Стюарт.

Жана от Фландрия

Освен Орлеанската Дева, в историята на Франция е имало още една Жана, прочула се като воин. Тя е известна още като Жана дьо Монфор и Жана ла Флам. Съпруга е на Жан IV, херцог на Бретан по време на конфликта между домовете на Блоа и дьо Монфор за контрол над херцогството. Когато Жан умира през 1345 г., тя организира съпротива, за да защити сина си Жан V, херцог на Бретан. Облича доспехи и взима оръжие, защитавайки града и призовавайки жените да „срежат полите си и да вземат безопасността в свои ръце“. Предвождайки отряд от рицари извън градските стени, тя атакува задния лагер на врага, опожарява го и го унищожава и това е само един от многото й подвизи. Писателят Жан Фроасар пише: „тя имаше сърце на лъв“.

Хутулун

През 1260-1306г. Хутулун (известна също като Аюруг или Хотол Цагаан) е дъщеря на Кайду – най-могъщият владетел в Централна Азия, чиито царства се простират от Западна Монголия и Централносибирското плато до Индия. Хутулун придружава баща си в битките му от ранно детство. Става известна като отличен и потаен войн. Говори се, че тя може да влезе във вражеска територия и да освободи всеки пленник толкова лесно, колкото ястреб грабва пиле. Личности като Марко Поло и Рашид ад-Дин описват подвизите на момичето. Кайду разчиташе на Хутулун като воин и политически съветник и само наличието на мъжки роднини пречи на това да я провъзгласи за следващия хан.

Черната Агнес

Агнес Рандолф, графиня на Дънбар (често наричана Черната Агнес заради маслинения й тен) е съпруга на Патрик, 9-ти граф на Дънбар. Прочува се със защитата си на замъка Дънбар от английска атака през 1338 г. Агнес разполага само с няколко слуги и пазачи, но тя отказва да предаде крепостта. Английският командир Уилям Монтегю, който се смята за един от най-добрите на своето време, изоставя обсадата на форта пет месеца по-късно и войските му се оттеглят, оставяйки Агнес в еднолично владение на нейния замък.

Изабела от Кастилия

Фердинанд Арагонски и Изабела от Кастилия се невероятен тандем, когато става дума за военни въпроси. Докато Фердинанд изпълнява по-голямата част от командването на терен, Изабела ръководи военната администрация. Когато е необходимо, тя се появява сред войските си – например в последните етапи на обсадата на Гранада, когато пристига там напълно въоръжена. От време на време Изабела дори поема лично командване на армиите и ръководи успешни обсади.

Екатерина Арагонска

Катрин, първата съпруга на английския крал Хенри VIII , е истинската дъщеря на майка си Изабела от Кастилия. Когато коронованият съпруг на Катрин влиза във война с Франция, той назначава съпругата си за регент на Англия. След като научават, че Англия временно се управлява от кралица, а не от крал, старите врагове на англичаните – шотландците – предприемат инвазия. Самата Екатерина Арагонска ръководи отбраната, измисляйки своя план и на 9 септември 1513 г. в решителна битка британците побеждават шотландците. Гордата съпруга изпрати на Хенри писмо и подарък – кървава риза на шотландския крал Джеймс IV, който загина в тази битка.

Катерина Сфорца

Катерина Сфорца, графиня на Форли, веднъж казва: „Ако трябва да загубя, защото съм жена, искам да загубя като мъж“. Катерина, смела италианска благородничка, участва активно в политиката от края на 15 век. Защитата срещу нападението на венецианците й носи прозвището „Тигърът от Форли“, а през 1499 г. папа Александър VI изпраща сина си Чезаре Борджия да завладее нейните земи. Катерина освобождава жителите на Форли от клетвата за вярност и сама повежда отбраната на крепостта. По време на решителната атака срещу Борджия самата „тигрица“ се бие с оръжие в ръцете си. Да, в крайна сметка тя е заловена и отведена в Рим като „трофей“, но впоследствие е освободена и се събира отново с децата си във Флоренция.

Илона Зрини

Илона Зрини е един от лидерите в борбата за национално освобождение на Хърватия и Унгария през 17 век от властта на австрийската династия Хабсбург. През ноември 1685 г. австрийският генерал Зигберт Гайстер превзема замъка Ужгород в днешна Украйна и се приближава до Мукачево. Илона Зрини, начело на гарнизон от две и половина хиляди добре въоръжени воини, ръководи отбраната на замъка. В края на 1686 г. австрийците се оттеглят, без дори да пробият първата отбранителна линия – ров около хълма на замъка.

Вестта за героичната отбрана на Мукачевския замък поразяват цяла Европа. Европейските държави възприемат неподчинението на принцеса Илона Зрини към австрийците като международна сензация, докато цяла Унгария вече се е подчинила на Хабсбургите. Турският султан Мехмед IV дори награждава принцесата с грамота.

Лозен

Тя е воин и гадателка от племето апачи, което обитава територията на съвременна Аризона през 19 век. Сестра е на великия лидер на индианците Викторио. Още в ранна възраст овладява бойни умения, без да се интересува от традиционни женски занимания. Бие се рамо до рамо с брат си и успоредно с това показва умения на лечител. До днес името ѝ е особено почитано от потомците на индианските племена от Северна Америка.

Лакшми Бай

Лакшми Бай е героиня от индийското народно въстание от 1857 г. Тя е съпруга на принц Джанси Гангадар Рао. Губи първородното си дете и съпруга си. Преди да овдовее, осиновяват момче, което британските власти отказват да признаят за законен наследник на трона, въпреки спазването на всички бюрократични процедури.

Генерал-губернаторът се опитва да ѝ отнеме дома и трона, но тя разкрива предателството навреме. През май 1857 г. избухва първото народно въстание, което води до Първата индийска война за независимост от Британската империя. Отначало Лакшми се държи настрана от активни действия, но когато британците успяват да вземат превес, тя прави всичко, за да защити народа си. Лакшми преподава бойни изкуства на много жени, с които се биеше рамо до рамо на бойното поле. Принудена да бяга със сина си, тя загива по време на битка, но остава един от символите на съпротивата и героизма.