Съдържание на публикацията
Наталия Гончарова Пушкина – Ланская можеше да бъде кралица на баловете в столицата, но предпочете тихото щастие на дома
Името на Наталия Гончарова вече два века е синоним на две неща – изящна красота и вина. Никой не може да отрече щедростта на природата. Малцина обаче виждат в крехката дама не фаталната кокетка, а жертва на злощастната съдба.
Наталия Гончарова като съпруга на Александър Пушкин можеше да бъде муза, бляскава светска красавица, пазителка на наследството му. Тя обаче носи бремето на одумките, общественото мнение и тежкото минало. За награда, в последните години от живота си живее в тих покой, споделена обич и грижа за децата.
Мрачното детство и знаците на съдбата
И днес, когато гледаме портретите на тази жена, трудно можем да си представим колко горест и страх се крие зад това прекрасно лице. Наталия Гончарова е последното дете на бедно, аристократично семейство. Живее в Москва, но в капана на бедност, душевноболен баща и тиранична майка.
У дома е ужасно за момичето и другите деца. Баща им ги гони с нож и единственото спасение е дядото в провинцията, заради когото не умират от глад. Той я приютява и я възпитава като истинска принцеса.
Натали, както я нарича дядо, се завръща в Москва на 16 години. Още на първия си бал провокира висшето общество. Младежите се влюбват в романтичната й красота, момичетата ревнуват, а възрастните гадаят каква ще бъде съдбата на тази нежна фея.
През същата година мадмоазел Гончарова посещава редица балове. Там я среща правнукът на „Арапинът на Петър Велики”. Александър Пушкин вече е известен и опитен в светските дела. Хубавата провинциалистка обаче го кара да мечтае и да поиска да бъде глава на семейство.
Поетът не е приет с отворени обятия от Гончарови. Пушкин демонстрира постоянство и дори инат. В крайна сметка получава благословия и двамата с Наташа се венчават в „Свето Възнесение”, Москва.
Поетът-фаталист би могъл да погледне на венчавката като на победа на любовта. Легендата обаче разказва за няколко лоши поличби, които го карали да вещае лош брак:
Два дена преди сватбата помолил циганка да му изпее песен, а тя му изпяла тъжен романс. Докато младите си разменят пръстените, единият от тях пада на пода в храма. Пада кръстът с разпятието и за финал – свещта на младоженецът изгасва. Поетът не може да се удържи и коментира, че това са само лоши поличби.
Безоблачни години
Страхът сковава сърцата на младоженците, но двамата живеят щастливо, въпреки знаците. Александър Пушкин пише на приятели колко доволен е от живота си на женен мъж и как не може и да мечтае за по-добър живот.
Двамата отиват в Санкт Петербург, хайлайфът е омагьосан от мадам: Тя е свенлива, но чертите й на мадона кара съвременниците й да разказват за нея в писмата й. Някои я намират студена и поколенията ще твърдят, че е била празноглава хубавица, която не може да разбере душата на поета.
Истината е, че тя не обича светския шум, иска да е съпруга и майка, която да се грижи за близките си на спокойствие. Дядо й се е погрижил да израсте умна и начетена дама, но в нея няма излишни амбиции да изпъква с познания в обществото.

Двамата с Пушкин живеят наистина добре. Раждат им се четири деца за шест години и ако не са били материалните притеснения, животът им би изглеждал идеален.
През 1971 година откриват нейни писма, от които се разбира, че „глупавите светски задължения” я потискат. Тя иска да е до децата си, но и да бъде в помощ на съпруга си, обременен от отговорността за близките й.
Сбъднато пророчество
Шест години след венчавката съпрузите се оказват пленници на дворцовите интриганти. Поетът е в конфликт с императора, съпругата му – набедена в изневяра. За да защити честта на тази, която му роди деца, Александър Пушкин вика на дуел Жорж Дантес.
Малцина изследователи подозират, че е имало нещо като флирт между Наталия Гончарова и барона. Скандалът обаче е голям, Пушкин е одумван и осмиван като рогоносец. Единственото решение за поета е двубой на честта.
Дантес планира да се жени за балдъзата на Пушкин – така деликатно ще оневини и себе си, и Наталия. Съперникът му обаче е непримирим – решението за венчавка, вместо дуел е недостойно!
И също като в „Евгений Онегин” поетът-фаталист се уговаря в околностите на града. Годината е 1832, снежен януари. Дантес до последно не иска да убие съперника си. Нерешителността на поета с изстрела го изнервя и той се прицелва. Вместо в крака, го ранява в стомаха и това е началото на края!
Любимецът на нацията умира два дена по-късно. Разбрал, че идва краят, той има грижата за дълговете си – и морални, и материални. Осъзнава положението на Наталия и в едно изречение казва всичко. Пише: «Она ни в чем не виновата» /Тя не е виновна за нищо/.
Живот след Пушкин
Преди смъртта си Александър Сергеевич я моли: „Отиди на село. Носи за мен траур две години, а след това се омъжи, но само за достоен човек.“ Тя изпълнява молбата му, но се жени не след две, а след седем години. На 25 г. е вдовица с 4 деца и има само семейството си за утеха.
Две седмици след смъртта на Пушкин Наталия и нейните деца отиват при брат й Дмитрий, в семейното им имение Полотний Завод. Там тя има спокоен начин на живот и не приема почти никого, освен роднини. Разбира се, след блясъка на столицата, животът й отстрани изглежда скучен и монотонен, но на нея й носи вътрешен баланс: „Понякога ме обхваща копнеж, чувствам необходимостта от молитва. Тези моменти на концентрация пред иконата, в най-уединената част на къщата, ми носят облекчение. Тогава отново намирам спокойствие, за което преди ме упрекваха и ме намираха за студена.”

За ръката й се борят богати и титуловани мъже, но всички са отхвърлени: никой от тях не е готов да приеме четирите й деца. Някои предлагат да ги уреди в престижни образователни институции далеч от дома, но тя отговоря: „На когото децата ми са бреме, не става за мой съпруг“. След две години Наталия Пушкина се връща в Санкт Петербург, но се появява рядко в общество и се занимава с възпитанието на деца си.
Наталия се омъжва седем години след смъртта на Пушкин – през 1844 г. Избраният от нея не е богат, но искрено я обича. Пьотр Лански- генерал-лейтенант е приятел на брат й. По това време тя е 32-годишна, а той – на 45.
Офицерът е преживял пожара на една измамна любов, Наталия – погребала младостта си с тялото на мъртвия съпруг. Дори в петък, деня на гибелта на поета, все още скърби и пости. Лански се впечатлява от красивата вдовица. В нейно присъствие се топи скромността му и става бъбрив събеседник. Той обаче се притеснява вътрешно – беден е и още има слухове, че Пушкина е любовница на императора.
Като по чудо обаче получава повишение, държавно жилище и няма материални пречки да има голямо семейство. Не се надява на много, но прави предложение. За негова изненада, тя казва: „Да”.
Според тогавашната традиция Лански трябва да поиска разрешение да се ожени от императора. Противно на страховете му, Негово Величество отговоря: „Искрено ви поздравявам и се радвам за вашия избор! Най-доброто, което можехте да направите. Че тя беше красива – всеки го знае, но вие сте в състояние да оцените тази честна и почтена жена. И двамата заслужавате щастие. “
Сватбената церемония е тиха и скромна, само близки роднини са поканени на сватбата.
Лански приема децата си като свои. От този брак се раждат още три дъщери. В допълнение към седемте си рожби, Наталия се грижи за още четири деца на роднини. „Моето призвание е да бъда директор на сиропиталище“, пише тя на Лански. „Бог ми изпраща деца от всички страни …“. Лански не се оплаква – живеят в съгласие и хармония. Страстите на младостта са минало, но двамата се разбират добре и не пестят нежност един към друг.
През последните години от живота си Наталия Николаевна често боледува. Тя престава да излиза и пътува в чужбина да се лекува. Наталия Гончарова Пушкина – Ланская умира на 52-годишна възраст от пневмония. Съпругът й я надживява с 14 години.

