Вещиците в българския фолклор: Провидици, баячки, самодиви

Българският фолклор представя необятна палитра от мит и реалност

Ключово място в мисленето на народния човек е отредено на жената. Разкриват се нейните чисто женски емоции, страданията ѝ, жертвите в името на децата, съпруга, любимия.

На другия полюс обаче застава активната жена. Тази, която не се вписва в традиционния манталитет и морал. Жената, която владее хаоса и е склонна да се изправи срещу всички. Тя често притежава магически заложби и владее природните стихии.

Подобни женски образи във фолклора носят различни имена. Обединяват ги силата и упоритостта, с които нарушават обществените норми. Позволяват си да опитат от лукса да не живеят според стандартите на общността. Затова и енергията им все още продължава да привлича съзнанието и на модерния човек. Провидиците, баячките, самодивите – те са същества, които стоят на границата между двата свята и съумяват да ги помирят, без да влизат в конфликт със самите себе си. Тях непросветеният човек нарича вещици.

Колоритен образ са, разбира се, провидиците. Наричани още гледачки, гадателки, екстрасенски, те имат задачата да виждат бъдещето и да чертаят пътищата на простосмъртните. Както подсказва и името им, очите им са вперени отвъд. “Виждането” е тяхна основна характеристика. Освен че съумяват да се слеят с невидимия свят, притежават и способността чрез дарбата си да помагат на останалите. Народният човек обича да се допитва до подобни жени. Макар и в дъното на желанието му да стои страхът от утрешния ден, все пак намира смелост и си позволява да посегне към тайните знания. А провидицата е брънката, която прави възможна срещата между настояще и бъдеще, при това с идеята, че е проводник на Божията промисъл.

Баячките, от своя страна, нямат способността да виждат в бъдещето. И макар често гадателката да може да бае, баячката не се слави с умение да “гледа”. В нейни ръце е само директната намеса в настоящето, при която със слово и движение съумява да “изчисти” и хармонизира повредения човек. Дарбата ѝ изхожда от разбирането, че всеки от нас непрестанно е обект на чуждо влияние. А щом дори поглед може да ни навреди, в наша власт е да отговорим на подобна намеса. Тук вече властва ръката ѝ като проводник на изчистващата сила на словото. Тя бае, за да отнеме лошото от човека, да премахне страха му, да снеме злите очи, които като с нож попадат в душата и сърцето му.

Задължително красиви и опасни пък са самодивите. Макар и по-скоро възприемани като митични персонажи, в съзнанието на фолклорния човек е залегнала идеята за магическата им същност. Необикновените им способности им позволяват да си играят с обикновените хора. В повечето случаи се крият през деня, а през нощта вършат немирствата си. Докато баячките и провидиците помагат на хората, самодивите обикновено са враждебно настроени към тях. Позволяват си дори да вредят, ако някой си позволи да ги погледне лошо. Въпреки че не са непременно зли и отмъстителни, в народното съзнание се пази страхът от проявите на гнева им.

Разновидност на самодивите са и т.нар. юди. Докато самодивите са млади, привлекателни, с магична красота, юдите са винаги стари, грозни и дори страшни. Тяхна е и честта да бъдат задължително злонамерени към простосмъртните.

Така, колкото и да се различават вещиците във фолклорното ни съзнание, всички те са свързани с хората и същевременно живеят в друг свят. Способностите им впечатляват с магичността си, а непредвидимият им нрав понякога успява да скове и най-безстрашния човек. Каквато и да е истината за съществуването им, те са последният пристан на всеки, който е останал без надежда.