Вещиците на са само в детските приказки. Може да ги срещнете и днес, но те трудно ще споделят тайните и познанията си с непросветени
Вещиците винаги са били популярна тема в историите, митовете и легендите. Всеки от нас е пораснал с приказките за Баба Яга, а на по-зряла възраст е чел за Хеката, Медея и Касандра. По-интересното е, че и съвременният свят е „гостоприемен“ към тях. Наследниците на вещиците практикуват и днес, предпочитат да се събират за своите практики и се представят като последователи на Уика.
В основата на тяхната духовна практика е преклонението пред природата. Вещиците признават женското божество, както и женския принцип, но мъжките богове имат място в техния духовен свят. Корените на тази религия са в древния матриархат и членовете на този орден са организирани в ковени.
Уика е уникална религия, която, за разлика от доминиращите монотеистични религии, няма определени центрове за поклонение. Тяхната вяра се състои от децентрализирана общност от групи и индивиди, които извършват ритуали предимно в уединението на домовете си и/или на открито сред природата. Последователите на Уика не притежават официална „свещена книга“ или конкретна идеология. Накратко, няма начин за разбиране на божественото, който да се счита за по-правилен от останалите.
Началото на съвременното вещерско движение започва в Англия, през първата половина на 20 век, а човекът зад тази практика е Джерард Гарднър. Той иска да възроди това, което смята за древна религия, която беше почти напълно изкоренена от разпространението на християнството в цяла Европа.
Той, заедно с няколко колеги, сформира ковен, в който се практикуват ритуали, свързани с почитането на великата богиня.
С течение на времето тази нова практика, която мнозина наричат „старата религия“, започна да се разпространява, тъй като членовете на ковена на Гарднър започнаха да формират свой собствен ковен. В крайна сметка това доведе до разпространението на това, което сега се нарича Уика.
Последователите на тази духовна практика трябва да следват три правила. Първо: „Прави каквото искаш, но не наранявай никого.“ Второ: „Не можеш да търсиш отвън това, което не можеш да намериш вътре.“ Трето: „Всичко, което правиш, се връща три пъти по-силно.“
Много хора смятат, че няма разлика между Уика, магьосничество и езичество. Това не е съвсем така. Уика е религия, която почита природните божества, докато езичеството е широк термин, който се отнася до много различни традиции на нехристиянски, ислямски или еврейски религии. Думата идва от латинската дума „paganus“, което означава „обитател на земята“, и се използва за описание на хора, които живеят извън основните селски общности.
Думата „магьосничество“ се използва за описание на хора, които практикуват магия, боготворят природата и имат тайнствени ритуали. Разликата между Уика и магьосничеството е, че първото е религия, докато магьосничеството е практика. Хората могат да практикуват магьосничество, без да се обявяват за призвани.
И за да стане още по объркващо, ще ви е интересно да научите, че има вещици, които приемат християнския Бог, както и Уиканската богиня. Има и хора, които практикуват еврейски мистицизъм и атеистични вещици, които практикуват магия, но не следват определено божество.
Най-известният символ на Уика е пентаграмата. Петте точки на пентаграмата символизират петте елемента (земя, въздух, вода, огън и духът на Акаша). Празнуват се осем големи празника: Самхейн (31 октомври), Белтейн (1 май), Имболк (2 февруари), Лугнасад (1 август), лятно и зимно слънцестоене, пролетно и есенно равноденствие.
Макар и много популяризирано от популярната култура, съвременното вещерство от този тип е нещо като „бутикова“ релегия. При 8 милиарда световно население едва 1 до 1,5 милиона души се идентифицират като Уика.
