55 факта за ревматизма

Ревматизмът е сериозно заболяване

Независимо че се смята за едно от “най-популярните” заболявания по света, доста факти за ревматизма остават в периферията на общественото внимание.

Кои са те, можете да разберете тук:

1. Ревматизмът е системно възпалително заболяване.

2. Главен рисков фактор за появата му е инфекция на гърлото, причинена от стрептокок от група А.

3. Традиционно се възприема като заболяване на ставите и костите, но “анамнезата” му е доста по-дълбока.

4. Според популярните разбирания засяга по-често възрастни хора, но на практика е често срещана болест в периода на детството и юношеството.

5. Не всички стрептококи причиняват ревматизъм.

6. Инфекцията на гърлото не гарантира, че ще се разболеете.

7. Възпалението на гърлото предхожда заболяването, което често се “крие” в асимптоматичен период с различна продължителност.

8. Ревматизмът не е наследствено заболяване, но вероятно някои генетични фактори, свързани с възможността за предаване на стрептококовата инфекция от човек на човек, обуславят честата му проява при няколко членове от едно семейство.

9. Пренаселеността е важен фактор, защото благоприятства разпространението на причинителя.

10. Заболяването е резултат от абнормен имунен отговор срещу инфекцията, поразила гърлото.

11. Ревматизмът поразява съединителната тъкан в целия организъм.

12. Може да повлияе отрицателно на сърдечно-съдовата система, на кожата, ставите, мускулите и вътрешните органи.

13. Оказва влияние и върху централната и периферната нервна система.

14. Характерно за заболяването е и сезонното обостряне, затова и болките в ставите при по-хладно и влажно време.

15. След въвеждането на антибиотиците като средство за борба с инфекциите в областта на гърлото се ограничава разпространението на заболяването.

16. Заболяването включва комбинация от симптоми, индивидуална за всеки пациент.

17. Не съществува единно лабораторно изследване, с помощта на което да се диагностицира проблемът.

18. Възпалението на гърлото обикновено предшества последващите симптоми.

19. Сред обичайната симптоматика на заболяването се включват умора, гадене, повръщане, повишена температура, болки в стомаха.

20. В по-голямата част от случаите при пациентите най-напред се установява артрит.

21. Ставите, най-често на глезените, коленете, лактите и китките, се зачервяват, подуват и стават силно болезнени.

22. Обикновено ставите се засягат последователно, ревматизмът “скача” от става в става.

23. При малка част от пациентите се наблюдават проблеми в координацията на движенията, особено забележими при писането на ръка.

24. Неголяма част от случаите демонстрират емоционална нестабилност и лабилност, което затруднява диагностицирането.

25. Отбелязват се редица кожни изменения: появата на розови петна, които се сливат едно с друго, без обаче да сърбят.

26. Често се образуват и подкожни възли, твърди на пипане и за щастие, неболезнени.

27. Най-тежкото последствие от ревматизма е т.нар. панкардит – цялостно възпаление на сърцето.

28. Тежестта на уврежданията на сърцето често зависи от броя на ревматичните пристъпи – колкото повече са те, толкова по-вероятно е да доведат до сериозни сърдечни поражения.

29. Определени протеини в кръвта особено в началото на възпалението могат да подскажат на лекаря, че се касае за ревматизъм.

30. Обикновено се назначават намазка на гърлото, тестове за антитела, ЕКГ.

31. С ехокардиография се установяват нарушения на клапите, функциите и структурата на сърцето.

32. Едно от най-ефективните средства за борба с ревматизма е пеницилинът.

33. Много често на пациентите се назначава схема на периодичен прием на пеницилин, дори в продължение на години.

34. За да се предотврати поторната поява на ревматичен пристъп, е нужно болните да следват стриктно терапията си.

35. Сред алтернативните терапии на ревматизма са масажите, защото стимулират кръвообращението във и около ставите.

36. С масажа често се съчетава употребата на есенциални масла – от розмарин, камфора, хвойна, лавандула.

37. Масла от кипарис, резене, лимон и гаултерия успокояват възпалението и детоксикират организма.

38. Акупунктурата позволява чрез малки игли да се въздейства върху определени точки от тялото, за да утихне болката.

39. Често се препоръчват разтягания и елементарна гимнастика, за да подобрят движенията.

40. Непопулярни алтернативни методи са и масажите на черепа и лицето.

41. Заради повсеместното разпространение на стрептококови бактерии е трудно болестта да бъде заличена.

42. Дълбоката причина за развитието на ревматизъм е неправилният начин на живот.

43. Превенцията на заболяването е от изключително значение, защото спестява на пациентите неприятни последици доживот.

44. Доброто лечение обикновено комбинира антибиотици, противовъзпалителни лекарства и кортикостероиди.

45. Медицинските специалисти препоръчват спазване и на хранителен режим, когато бъде установено заболяването.

46. Много често се предпочита пациентът да прекара 3 – 4 дни само на вода и сокове, за да се детоксикира организмът.

47. Полезни при ревматизъм са тлъстите риби, рибеното масло, зехтинът и храните, богати на омега 3 мастни киселини.

48. Олиото, маргарините, соевото масло трябва да се избягват, защото спадат към групата мазнини, които засилват възпалението.

49. Ако се ограничат зърнените храни и хлябът, трябва да се компенсира с увеличаване на граха, боба и картофите.

50. Суровите плодове и зеленчуци трябва да покрият поне 20% от ежедневното меню на пациента, като с особен акцент са лимоните и касисът.

51. Препоръчва се поне за няколко седмици от менюто да се изключат млечните продукти.

52. Нужно е да се ограничат кафето, силният чай, захарта и сладкото.

53. В активната фаза на заболяването храната на пациента трябва да се приготвя без сол и да е варена. Допуска се и леко запържване след варене.

54. Препоръчва се прием на храна 5 – 6 пъти дневно, на малки порции.

55. Не бива да се прекалява с течностите.