Как да говорим по-бавно: Съвети по реторика

Бързото говорене е сериозен проблем за много хора

Смята се, че необмислената скорост на речта може доста да наруши разбирането и цялостната комуникация с публиката. Хората, които имат подобен проблем, със сигурност го знаят и неведнъж са се опитвали да намалят темпото. От желание да кажат всичко, което искат, те често превишават лимита и буквално изстрелват поток от думи, само и само да приключат с речта си.

Често зад подобен феномен се крие известна доза неувереност. Говорещият се опитва да държи вниманието на аудиторията в постоянен ангажимент, като сякаш се страхува да не би да го прекъснат с въпроси. Въпросите, от своя страна, биха нарушили цялостната визия на текста в главата му, което допълнително би го напрегнало, защото ще трябва да мисли в движение.

Макар да поддържа зрителен контакт със слушащите, ораторът е зает само с идеята да завърши словото си. Мисълта му препуска, а в същото време устните му се опитват да излеят по-бързо всяка следваща идея. Така двупосочният контакт със слушащия се губи и в един момент за него остава спокойствието, че потокът от думи най-сетне е спрял.

Ето на какво да обърнете внимание, ако и вие страдате от такъв проблем:

1. Дълбокото бавно дишане е най-добрият физиологичен способ да успокоите препускащите мисли в главата си и оттам неуравновесения поток от думи в речта си. Когато говорите бързо, на практика мозъкът ви не получава достатъчно кислород. Нямате време да дишате в опит да кажете всичко, което сте си наумили. А когато мозъкът ви страда, това се отразява и на речта ви – възможно е да започнете да говорите дори още по-бързо. Затова – дишайте! Бавно и дълбоко. Контролираното вдишване и издишване ще уравновеси дори бързите ви мисли.

2. Обърнете внимание на корема си – той ще ви потвърди дали дишате бавно, или не. Когато вдишването е дълбоко, коремът ви ще се измести леко навън. Пълните бели дробове сякаш са свързани като скачени съдове точно с коремните мускули. Възможно е дори да сложите ръка в областта, за да владеете контрола – както над дишането и корема, така и над бързото си говорене.

3. Ефективно упражнение е говоренето като костенурка. Можете да го използвате, когато сте сами или когато се подготвяте за важна презентация. Първата задача е да си изберете едно изречение. След това започнете да го повтаряте, като с всеки следващ път забавяте темпото. Накрая изречението трябва да стане бавно точно като костенурка. И ако опитате да го кажете нормално, ще забележите, че естественото ви темпо се е забавило. Колко удобно, нали?

4. Измислете си „копче за скорост“. Изберете област от тялото си, която докосвате често, и задайте намерението си – докоснете ли мястото, трябва да забавите темпото. Добър вариант е копчето за скорост да бъде в областта на корема – ще ви подсеща не само за скоростта, но и за дълбокото дишане.

5. Подарете си тишина. Доста хора като че ли изпитват страх от тишината, ужасява ги мисълта да останат насаме със себе си. Затова и непрестанният поток от думи е спасителен вариант, който им отнема ужаса на самотата. Затова е удачно да свикнете с паузите. Подарявайки си липса от думи, вие установявате контрол и туширате желанието да пълните липсата. Това неминуемо ще ви помогне да флиртувате с аудиторията и да не се смущавате от кратките „мълчаливи“ моменти по време на говоренето.

6. Произнасяйте думите ясно. В опит да „изстреляте“ мисълта си вероятно често смесвате две съседни думи в нещо неразбираемо за отсрещната страна. Научете се да контролирате словото си и по този белег – говорете ясно и отчетливо. Тренирайте, като произнасяте думите на срички, и не си позволявайте да си спестите някоя по-кратка част.

7. Използвайте скоропоговорки. Подобни „трудни“ изречения ще ви позволят да осъзнаете как работи устният ви апарат. Сблъсъкът на подобни звукове в минимално пространство ще направи възможно да ги изговорите ясно и разбираемо. Бавното изговаряне на скоропоговорките ви учи на контрол.

8. Удължавайте гласните звукове в речта си. Когато им добавите „време“, ще успеете да забавите цялостния си говор.

9. Учете се да използвате паузи. Добро упражнение е да поставяте пауза след всяка дума. С течение да времето устата ви ще свикне да не слепва думите и да произвежда разбираем продукт. Редувайте кратки и по-дълги паузи за между отделните думи и изречения.

10. Позволете си да вметнете и по някоя паразитна дума в речта си. Тъй като не носи никаква полезна информация, тя ще ви подтикне несъзнателно да забавите темпото. Разбира се, не прекалявайте.

11. Използвайте силата на зрителния контакт със слушателя. По този начин ще разчитате на неочаквани сигнали (устни или базирани на езика на тялото), които ще ви помогнат да структурирате по-разбираемо речта си.

12. Преодолейте тревожността си. Техниките за релаксация най-напред ще успокоят ума и тялото ви, а това неминуемо ще се отрази в речта. В критични ситуации използвайте броенето. Дайте си време от 1 до 3 например, за да продължите със следващата част.

13. Четете текстове с различна сила на звука. Започнете с обичайния си тон, преминете в по-висок диапазон, след това прочетете избраната част шепнешком. Допълнителните усилия, които влагате в подобно говорене, автоматично ще забавят речта ви.

14. Запишете се в обичайното си темпо, а след това анализирайте чутото. Опитайте се да повторите текста, като изчистите проблемните места.

15. Намерете си добронамерена публика. Помолете приятел да ви изслуша и съвсем непредубедено да сподели впечатленията си. Обърнете внимание на детайлите, доста често в тях се крие най-големият проблем.

16. Учете се от други хора. Изгледайте речите на перфектните оратори в определена сфера. Вижте как дишат, как контролират движенията си, как се държат с аудиторията… Никой не се е родил научен, но във възможностите на всекиго е да става по-добър от себе си с всяка следваща реч.

17. Потърсете професионална помощ. Може би сте от типа хора, които трябва да бъдат насочвани по пътя към успеха. Ако смятате, че не можете да се справите сами, доверете се на специалистите в областта.

Желаем ви успех!