Сурвакница – магическият жезъл на българите

Сурвакницата порти отваря и благословия за здраве и берекет донася – направете я сами и не забравяйте мощта на вербалната магия

Ако не вярвате в магически пръчици, значи сте пораснали. Ако вярвате в мощта на вербалната магия и вълшебния жезъл – значи сте българи, прекарали поне първите десет години в живота си със сурвакница в ръка на Васильовден.

Тъничка, тежко окичена дряновата пръчица, привързана с вълнени конци е важна и скъпа на сърцето на всеки нашенец. Тя е национален символ, неподвластен на източно влияние и западната култура. Дори пораснали в цинично време запазваме в нея вярата, че носи здрави и благоденствие през всяка следваща Нова година от живота ни. И може би опазването на наследството е най-доброто доказателство за магията й!

От къде идва сурвакницата?

Има две версии за появата на сурвакането, които имат своите поддръжници. Едните твърдят, че обичаят е дошъл със славяните, когато са дошли по нашите земи/около 485 г./. Други напълно отричат тази теза, защото големите славянски народи, с които се родеем, не познават сурвакницата като символ и обреден инструмент.
Най-просто обяснима е връзката с древноиранския и индоарийски бог на Слънцето Сурья. Лесно е по тази линия да свържем сурвакането и сурвачката с прабългарите.

Отсичането на клонката от дряна е тип растително жертвоприношение. Изисква се тя да има форма на т.нар „световното дърво”. То представлява двете спирали в основата. Етнолози разкриват смисъла на цялото тайнство. Щом се принесе дървото в жертва, божеството материализира благопожеланията на хората.

Предвид поклонението на предците ни към Слънцето, се смята, че денят на жертвоприношението е астрономическото зимно слънцестоене, което за съвременниците ни е настъпването на Новата календарната година.

Точките от „световното дърво” , стилизирано в сурвакница отбелязват равноденствията и дните на слънцестоене.
Изборът на дрян за приношение е обясним не само със здравината му, но и защото напъпва, когато денят започва да расте – новият цикъл на Слънцето и в навечерието на пролетта, когато природата се ражда за нов живот. За българите това е бил Коледа, а и първите християни в опит да направят приемлива истинската вяра за езичниците, обявяват за рождена дата на Христос деня на възраждащото се Слънце.

Традицията повелява

Сурвакането преди се е извършвало в новогодишната нощ , след първи петли на Васильовден /1 януари/. Извършва се от ергени, които украсяват дряновите си сурвакници с нанизи от сушени плодове, царевица, сушени чушки,пуканки, кравайчета, вълнени конци и парички. Обикалят къщите и сурвакат за здраве и берекет.
Сурвакането и силна вербална магия, която гарантира здраве и благоденствие през цялата година.

Как се прави сурвакница /сурвачка/?

След няколко десетилетия комерсиализация и опошляване на традицията, днес се забелязва настойчиво завръщане към корена. Отново се търсят ръчно изработени сурвакници или поне се купуват такива, защото се знае колко е важно всичко по нея да бъде от естествен материал.

Разбира се, наред с указанията на баби и дядовци, се вплитат естествено творчески идеи и нови багри, но в това няма нищо лошо, ако спазваме закона за естествения произход и добронамереността в ръкотворството.

На първо място сурвакницата трябва да има поне едно „Ф” на кирилица. Ако сте от Централна или Източна България ще я окичите с нанизи от плодове, зърно и кравайчета. В Западна България може да наредите и дребни монети като осигурите за връх снопче от клончета.

Днес не се сурвака по първи петли, но трябва да се стане рано, да се обиколят близки, роднини, кумове и съседи. На този ден дряновата вършина добива магическа сила, а през останалите 364 – е обикновен отрязан клон.

Малцина днес спазват, че след умереното „потупване” със сурвакница, сурвакарите трябва да благословят човек не в гръб, а в лице. Със сурвакарското си стихче го благославят да е здрав и честит, а домът му – да прелива от плодородие!

Обредни стихове за сурвакане:

Сурва, сурва година,
Весела година,
Златен клас на нива,
Червена ябълка в градина,
Жълт мамул на леса,
Едър грозд на лоза,
Пълни кошери със мед,
малки пиленца навред!,
Да ви е честита новата година,
До година, до амина !

***
Сурва, весела на баба,
Сурва, весела на дядо,
да ни е сърцето младо.
Сурва, весела на мама,
Сурва, весела на татко.
Сурва, весела на всички,
здрави, умни и добрички!

***

Сурва, весела година
догодина до амина.
По Йордановден да има
люта снеговита зима!
По Гергьовден из нивята
дъжд да напои житата!
По Петровден благо слънце
да погали всяко зрънце!
Та Кръстовден да ни свари
със препълнени хамбари!
Сурва, весела година
догодина до амина!

***

Сурва, весела година!
Да сте живи, да сте здрави!
Всеки работа да има!
Всяко зло да ви забрави!
Пълни шепи и хамбари,
бели агнета в кошари!
Нека всички земни дари
да се трупат на камари!

***

Сурва весела година,
да хилядите, където ходите,
да имате здраве и добър живот!
До година, до амина!

***
Сурва, сурва година! Честита да е новата година!
Мед и восък по пчелите, руйно вино по мазите,
тлъсти агнета в кошари, едро жито по хамбари!
Пълна къща със имане, мир и обич да настане –
всички хора по земята да живеят дружно като братя!

Какво се прави със сурвакницата след сурвакане?

В някои региони хвърлят сурвакницата на покрива на курника. Смята се, че така кокошките ще снасят много и ще се излюпят много пиленца. Ако няма къде да я хвърлите, може да спазите другия ритуал за използвана сурвачка. Тя се хвърля в река или чист извор. Така както тече водата, така ще върви животът на сурвакаря!