Циганско лято – най-доброто време на годината

„Времето на Господ”, „Индианско лято”, „Лятото на добрите/старите жени”…- Циганското лято има много имена по света, но любовта към него остава винаги същата

Тези дни изглежда ще целунем „за довиждане” поредното Циганско лято в живота ни. Това е онзи прекрасен период на галещо топло и сухо време през есента, когато цветовете на природата са в цялата палитра на дъгата, а ние сме способни да изкараме целия си ден навън. У нас той е от Димитровден и през месец ноември, ако бъде топъл. Всъщност този период има специално име навсякъде, където има четири сезона и умерен климат. В България го наричаме и „Сиромашко лято”. В Щатите и Канада го срещнете като l’Indian Summer , в Квебек и Франция – Été indien, което означава „Индианско лято”.

Това интересно име си има обяснение – в този период на устойчиви антициклони индианците са прибирали реколтата си и са се приготвяли за зимните си лагери. Номадските племена индианци просто са се придвижвали в посока на по-топлите земи. Терминът се използва за първи път в Пенсилвания преди три века.

« Altweibersommer » се нарича в Германия. В превод това е „Лятото на старите жени”. В Швеция свързват този период с Вси светии, а в Англия, Италия и Испания този период е посветен на конкретни покровители – съответно: Сейнт Люк, Сан Мартино и Сан Мигел.
В Гърция е „Времето на Господ”, а в Русия – „Бабье лето”.

Във всички тези държави периодът се различава по начало и времетраене, но не това е важното. Ако сме късметлии, Циганското лято може да продължи до около 40 дена след Димитровден у нас. Това провокира дори цъфтеж на някои растения, които по принцип го правят напролет. Ако не случим на толкова щедро време, поне можем да го превърнем във вдъхновение.

В изкуството ще срещнете „Циганско лято” като песен на Маргарита Хранова и Нели Рангелова, заглавие на втората стихосбирка на ромския поет Васил Чапразов, име на албум на оркестър „Карандила”, наш филм от 1998ма или като стихотворенията на Павел Цветков и Петър Алипиев.

Българите не са забравили прекрасния филм с Георги Парцалев „Сиромашко лято”, а в една от песните, която направи Жо Дасен вечен се пее: