Уелс- земя на песните

Уелс не дава само най-ценната титла на престолонаследника на Великобритания

В целия свят са чували за Уелс. Княжеството е една от четирите съставни части на Обединеното кралство Великобритания. По традиция всички престолонаследници използват титлата Принц на Уелс. За тази малка страна обаче се знае малко- и жалко! Уелс е наистина вълшебно място, пълно с легенди, смях и музика.

„Страната на приятелите”/ „Земя на песните”

Официално тази държава се нарича Княжество Уелс. За агнличаните е Wales, но за местните: Cymru – Къмри.

Името на княжеството, според някои изследователи, се свързва с келтския народ, който някога е живял тук- валийци. Cymru пък означава „сънародници” или „земя на приятели”. Самото име показва противоречивата история на местните хора, манталитета им и техния начин на живот. Някои наричат уелсците недружелюбни и неучтиви, но това не е така. Просто местните хора водят предимно спокоен, премерен, доста уединен начин на живот, не особено отворен към любопитни туристи. Любопитното е, че в немския език има дума Walh, която се превежда като „непознат, странник“. От него идват имената на някои европейски региони, които дори не са близо географски- Уелс, но и румънският регион Влахия и регионът Валония в Белгия – всички тези имена могат да бъдат преведени от местните езици като „земя на непознати“.

Така затворените съвременните валийци обаче са дълбоко духовен народ. За тях изкуството не е нещо елитарно, а част от ежедневието. Говорят по между си на красив, описателен език.

Редовно провеждат се специални фестивали в подкрепа на уелската литература и музика. Тамошните са известни с гласовете си и е трудно да се намери село без хор, който да не участва във фестивали на изкуствата. По тази причина Уелс има и друго прозвище- „Земя на песните”.

Част от едно цяло и не съвсем

Като всички народи в състава на Великобритания и уелсците имат мечта за независимост и се обиждат като ги наричат „англичани”. Въпреки това едва 21% от населението говори или чете на майчиния си език. В Княжеството обаче има специална държавна политика за поддържане на местния език и култура, дори всички пътни знаци са двуезични: на английски и уелски.

Уелс не е политически независим от 1282 г., когато е завладян от английския крал Едуард I. Лондон обаче наскоро позволи на Уелс да си възвърне контрола върху някои от „личните“ си дела, като разходи и данъци.

Английското кралско семейство се отнася с уважение към чувствата на поданиците си там. Като студент настоящия крал прекарва семестър в университета Абъристуит в Кередиджиън. Принц Чарлз не само опозна този непознат за него свят, но и се постара да научи добре местния език. За хората, които го познават добре, той е „уелшофил”. Чувствата му към местните се оказаха взаимни.
Друг е въпросът, че малкото княжество столетия наред си нямаше административен център. Едва през 1955 година Кардиф получи почетен статут на столица.

Дори границата между Уелс и Англия не е така строга. На едно място линията минава по Офския вал, на други места разделя села на части, а в едно село пресича местната кръчма!

Символи и легенди

Символът на Уелс е празът. Трудно е да го наречем „романтичен“, но историята на символа е съвсем в стила на древните балади. Смята се, че преди битката със саксонците, които нападат тези земи, водачът на уелските войски дава заповед на войниците си да прикрепят пера от праз към шлемовете си, за да се отличават от другите по време на битката. След като печелят, воините решават, че празът им носи късмет. Между другото, нарцисите също са на почит в Уелс – първо, листата им приличат на празените, и второ- и двете растения се наричат с една и съща дума на уелски. Затова и днес цветено може да се види на изображения като „растителен символ“ на страната.

В тази връзка Денят на Свети Давид е специален ден в княжеството. На този празник хората носят дрехи с националната емблема с нарциса. Давид се смята за покровител на Уелс. Според легендата, през 6 век саксонците и уелсците воюват в поле с луковични растения. Давид заповяда на войниците да прикрепят праз към шапките си, за да прогонят злите духове и врага с миризмата по време на битка. По-късно, заради объркване в думите празът е заменен с нарцис. Ако искате да отидете на голямо парти в княжеството. Посетете го на 1 март, когато е Денят на Свети Давид.

Уелското знаме представлява червен дракон на бял и зелен фон. Това е единственото знаме, което не е част от знамето на Обединеното кралство, което е съюзът на всички останали държави от Обединеното кралство.

Известни от Уелс

Връх Еверест, най-високият на планетата, е кръстен на уелския изследовател и географ сър Джордж Еверест.

За страна с едва 3 милиона души местната почва се оказва много плодородна за знаменитости. Сред звездите и знаменитостите, които идват от Уелс, са Катрин Зита Джоунс, Ричард Бъртън, сър Антъни Хопкинс, Том Джоунс, Тимъти Далтън, Райън Гигс.
Уелс е дом на повече замъци на квадратна миля, отколкото където и да е другаде по света. Освен това Уелс е страната на легендарния крал Артур.

Уелският математик Робърт Рекорд (1512-1558) изобретява познатия знак за равенство (=) и въвежда знаците плюс (+) и минус (-) в британската алгебра.

Роденият в Уелс Бартоломю Робъртс се счита за най-успешния пират от Златния век на пиратството – той е заловил около 470 кораба. Той също така стана първият, който кръсти знамето си Веселият Роджър през юни 1721 г.

Последният британец, загинал в Първата световна война, е уелсец. Освен това той стана последният човек, получил смъртно наказание.

Сред известните американци, които са поне отчасти уелски по произход, са: президентите Томас Джеферсън, Джеймс Мадисън, Джеймс Монро, Джон Куинси Адамс, Ейбрахам Линкълн, Калвин Кулидж, но също Уилям Пен (основан Пенсилвания), Джак Даниел ( за феновете уискито е познато фамилно име), JP Morgan (банка), архитект Франк Лойд Райт, пилот и филмов продуцент Хауърд Хюз (чийто живот е увековечен във филма “Авиаторът”), сенатор Хилъри Родъм Клинтън и холивудският актьор Том Круз .

Любопитно за Уелс

Говорейки за интересни факти за Уелс, не може да не споменем за начина, по който се формират фамилните имена на местните. За разлика от англичаните, чиито фамилни имена произлизат от професии, в Уелс те се образуват от собствени имена с добавяне на префикса up-, което означава „син“, докато „u“ е „загубено“, а „p“ ” или се добавя към името (up -Richard = Prichard), или замества първата буква от името (up-Harry = Parry). Друго любопитно, свързано с езика е, че в писмеността им липсват букви като K,Q,V,Z.

В Уелс има град, който държи световен рекорд по дължина на името си. Градът, чието име се състои от 58 букви, се намира на север. Нарича се – Llanfairpwllgwyngyllgogerychwyrndrobwllllantysiliogogogoch. В превод (приблизителен) означава „Църквата на Света Богородица в котловина, обрасла с бели лешникови дървета до бързия водовъртеж на Свети Тесило близо до червената пещера.“

Уелс е дом на около 3 милиона души и повече от 12 милиона овце. По отношение на броя на „овцете на глава от населението“ (4 овце на 1 жител) княжеството е на второ място след Австралия .Ето защо темата за любовта между овцете и хората в Уелс е много популярна сред британците, които си позволяват да наричат местните „Sheep Shaggers“, което е доста грубо и глупаво.

В югозападен Уелс има сяра, сол и други минерални извори.

Там си има и много романтична традиция- Lovespoons, която включва подаряване на „лъжици любов “ . Така признават искреността на чувствата си един към друг. Лъжици се подаряват при пенсиониране, на годеж, на рожден ден и на кръщенета.

Всяка година в Уелс се провежда световноизвестното състезание за най-големия лъжец в света, където опитни лъжци идват от цял свят и се състезават помежду си. Те разказват удивително неправдоподобни истории.

Малкият град Монмут, разположен в графство Уелс, стана първият в света „град на Уикипедия“. В него живеят малко повече от 8800 души, но всеки може да сканира специални QR кодове, които са разположени във всички кътчета на града. Те ви позволяват да намерите информация за местните жители и забележителностите на града. Туристите, които идват в Monmouth, ще могат да четат информация на родния си език и дори да редактират информацията, подобно на Wikipedia.

Проектът предизвика интерес и местните жители, доброволци и много компании създадоха стотици статии на 25 езика, вариращи от есперанто и латински до унгарски и хинди.
Организаторите използват четири вида QR кодове: за открити места, големи керамични или метални чинии; малък за обекти, които не са пряко свързани с града, като справочник за флората и фауната; както и стикери за витрини, информационни плакати, табели и табели с надписи.

Една пета от Уелс е национален парк.

Тенисът на трева е изобретен през 1873 г. от уелсеца Уолтър Клоптън Уингфийлд, за да забавлява гостите си на парти в Nantclwyd House в Llanelidan, Denbighshire.

Първата британска пивоварна е открита в Wrexham през 1881 г. от имигранти от Германия. Дълго време това беше единствената пивоварна, която снабдяваше британските кораби с наливна бира.
Основана в Кардиф през 1894 г., Spillers Records притежава най-старата звукозаписна компания в света и също така е най-старият звукозаписен бизнес в света.

Най-старото дърво в Уелс, Llangeryw Yew, е на около 4-5 хиляди години.

Пазарът на живо Smithfield в Уелпул, Монтгомършир, е най-големият еднодневен пазар за овце в Европа.

Тук се добива мед от ранната бронзова епоха преди 4000 години, което я прави най-старата мина във Великобритания. Освен това през 18-ти век той става най-голямата открита мина в света, както и най-големият доставчик на мед. Уелс също е дом на единствената мина от бронзовата епоха, достъпна за широката публика.

Главният офис на Кралския монетен двор на Обединеното кралство се намира в Лантрисант близо до Кардиф.

Най-старата независима железопътна компания, Festiniog Railway, е основана през 1832 г. 30 години по-късно става първата теснолинейка, обслужваща пътници. Един от оригиналните локомотиви (Prince) все още работи и е най-старият използван локомотив.

Манастирът Bangor-on-Dee, близо до Wrexam, е най-старият във Великобритания. Основан е през 560 г.

Най-старият оцелял каменен замък във Великобритания е замъкът Чепстоу, Монмутшир. Строежът му започва през 1067 г., повече от 100 години преди замъкът Уиндзор да бъде преустроен в камък (1170 г.).

Разрушеният замък Флинт е единственият замък във Великобритания с два донжона. Има и най-дебелите стени – 7 метра.

Aberdulais Falls, близо до Neath, е дом на най-голямата водноелектрическа централа в Европа.

Голямата оранжерия в Националната ботаническа градина на Уелс е най-голямата еднокуполна оранжерия в света. Размерът му е 95 на 55 метра и дава подслон на повече от 1000 вида растения.
При преброяването от 200 г. повече от 1,7 милиона американци съобщават, че имат уелски предци. Пропорционално, най-голям брой уелски хора живеят в щатите Юта, Охайо, Върмонт и Ню Йорк.