Апостол Карамитев – живот между две пророчества

Апостол Карамитев беше най-популярният български актьор за миналото столетие, но никога няма да остане просто спомен от черно-белите ленти

Днес се навършват 100 години от раждането на Апостол Карамитев – актьорът, който не се отказа от нито една своя мечта и затова заслужи любовта на публиката, избрала го за №1 на миналото столетие.

Момчето, което говори с морето

Апостол Карамитев е роден в Бургас на днешния ден през 1923г. Баща му е беден пристанищен работник, а майка му – бивше слугинче в заможно гръцко семейство. Двамата вече имат един син. Живеят в голяма нищета и не са готови за второ дете. Ден преди майка му да прекъсне бременността си сънува пророчески сън, в който непознат ѝ я предупреждава да не прави грешка, защото ще роди син, който ще ги прослави по света. С мъжа ѝ решават да запазят детето и го кръщават Апостол. По-късно им се ражда и трети син.

Апостол, когото всички наричат Чочо, видимо се отличава.От малък знае, че ще бъде актьор и пътят му към театъра започва в Италианския лицей. Там участва във всяка пиеса, но той упорито заляга над уроците, за да получи най-голямата награда за всеки отличник – месец гостуване на италианско семейство.

Пак в Италия красивия младеж изживява вълненията на първата си любов със…съученичка от лицея. Хубавата Магда е дете на учители, но любовта стопява всички различия по между им. След като завършват училище и той се завръща от казармата двамата се сгодяват и заминават за София.

Мечта, по-силна от завета

В столицата Апостол Карамитев става студент по право. Той не се вижда като адвокат, но иска да почете паметта на баща си, който никога не е искал цигулар или артист в дома си. По-големият му брат Асен е готов да го издържа. Чочо обаче копнее за сцената и тайно посещава лекциите в театралното училище.

След година на раздвоение младежът води в бащиния дом ментора си Стефан Сърчаджиев. Той убеждава Асен, че трябва да подкрепи мечтата на брат си, защото Апостол е много талантлив. Баткото не просто приема, но и го подкрепя финансово по време на следването и първите няколко години като начинаещ актьор.

Успехът на пръв поглед идва лесно. Апостол Карамитев е назначен на щат в Народния театър и пред него се очертава бляскаво бъдеще. По същото време обаче младият актьор преживява раздяла с първата си любов. Историята изглежда леко заплетена. Някои разказват, че Апостол не е понесъл, че най-добрият му приятел е влюбен в Магда. Други твърдят, че младежът не е бързал да се жени, изкушен от вниманието на първите тълпи поклонници. Раздялата обаче е пагубна за Магда. Четиридесет дни след нея крехкото здраве на момичето се срива и тя издъхва.

Любов като в пиеса

Апостол Карамитев се отдава на работата си и тя му се отплаща – с бърз успех и среща с жената, която му е писана. С Маргарита Дупаринова се познават от театралната школа, засичат се и във ВИТИЗ. Тя е две години по-голяма от него, а той – болезнено слаб, вечно гладен и с домашен пуловер. Изглежда събужда някакви майчински чувства в нея, но първата му усмивка я заслепява.

По-късно ги събира пиесата „Ромео и Жулиета”. Тя е малко едра и не изглежда като типична красавица, но душите им се намират. Влюбените се женят на сцената по време на пиесата си. Апостол Карамитев прави пръстени от ширит- единият, от които ѝ поставя по време на спектакъла на 21 август 1948 година. След финалните аплодисменти узаконяват духовния си брак пред държавата. Празнуват с топла бира и филета от акула.

Двамата работят много. Почитателки смущават покоя на Маргарита, но тя не прави сцени, защото разбира, че талантът и харизмата на мъжа ѝ не може да принадлежат само на нея.

(Все)народен артист

Апостол Карамитев става най-младият носител на званието „Народен артист” и емблема на младото българско кино. Партньорството му с Гинка Станчева е толкова успешно, че години наред публиката вярва, че са двойка ѝ в живота.

Той преминава с лекота през исторически филми, комедии и романтични роли. Жените го обожават и го обсипват с любовни писма. Той обаче е дълбоко семеен тип, който макар и много зает, е любящ баща.

Децата му се раждат след дълго чакане- дъщеря му Маргарита 9 години след сватбата. Две години по-късно след нея се появява и Момчил.
Апостол Карамитев не иска и няма време да остарее. Прави филм след филм, поема първия си клас студенти в своята Алма Матер. Вижда как собствените му деца тръгват по неговия път.

Разболява се от рак, но не се щади до сетен дъх. Смъртта го намира, докато играе ролята на един от най-могъщите български владетели – Иван- Асен II. За семейството и няколко поколения почитатели това е огромна трагедия. 50-годишният Апостол Карамитев обаче гледа по друг начин на живота си. Казва в интервю: „Аз не мисля да остарявам. Искам да умра млад, красив, весел, интересен! ” Случва се така, че актьорът, спасен от едно пророчество на сън, се прощава с живота, изричайки друго.