Боян Мага – багренородният чародей

Малкият син на Симеон Велики и Мариам Сурсувул – Боян Мага, променя историята и успява да намери хармонията между Бога и природата

Не е тайна двойствената природа на българите по отношение на вярата. От една страна са убедени православни, от друга – помнят и повтарят езическите ритуали, останали от праотците им. В същото „противоречие”, но и в хармония живее Вениамин – синът на Симеон Велики и Мариам Сурсувул , когото народът нарича Боян Мага или Боян Магесника.

Синът на най-великия владетел

Преди да разшири границите до три морета, Симеон е готвен за духовен водач на нацията. Завършва Магнаурската школа и с дейността си кара мнозина да подозират, че се крие зад псевдонима Черноризец Храбър. Краткото царуване на брат му обаче променя всичко. Борис I отива в манастир, а Владимир- Расате започва да преследва християните, за да върне народа към езичеството.

Старият цар се завръща, нарежда да ослепят първородният му син и отстъпва трона високообразования му брат. Симеон изпълнява завета му и превръща родината си в най-могъщата държава. Жени се два пъти и има общо четирима сина. Според легендата, любимец му е Вениамин, който е роден около 910г. По това време Симеон вече е цар и синът му може да претендира за „багренородство” (княз, принц, роден по време на управлението на баща си).

Вениамин показва завидни литературен и музикален талант. Баща му го изпраща в Магнаурската школа, за да подкрепи бъдещето му на книжовник. Там обаче освен знание, младият княз открива и хора, които откриват неподозирани светове за него.

Багренородният колобър

Едва ли този, който е дал християнското име на княза, е предполагал, че го орисва с дарба. Вениамин е библейски герой – син на Яков и родоначалник. В Светото писание обаче е описван като вълк. Точно това животно се превръща в нещо като тотем за младежа.

Боян попада под влияние на цариградски патриарх Николай Мистик, но и се свързва с тайните общества, които му откриват ученията на Древния Египет. Пътува до Сирия, става висш просветен и го отбелязва, носейки специален пръстен. Започва да проявява свръхестествени сили и необясними способности. Според преданията, по това време в него се влюбва Мария, внучка на император Роман Лакапин. Младежът обаче я отхвърля и тя по-късно става съпруга на брат му Петър и започват да я наричат Ирина.

Вениамин се завръща в родината след смъртта на баща си. Приема прабългарското има Баян, напомнящо за прабългарския му произход. Той иска да бъде съветник и опора на брат си, но се налага да се справя и с дворцовите интриги и неизгасналия копнеж на снаха му по него.

Започва да изучава традициите на предците си. Търси връзката с природата и започва да се облича с животински кожи – като съвременните кукери. Най-близкият съветник на царя изглежда като колобрите на старите ханове. Когато пътува на дипломатически мисии, се появява пред домакините с избръсната глава, гол до кръста, покрит с медна верига.

Византийските писари и хорската мълва не спират да разнасят славата му. Все по-упорито се говори за способността му да се превръща във вълк или орел. Появата му ужасява чужденците, но в същото време той лекува хората с билки и омагьосва с песните си.

Богомил или отшелник?

По време на управлението на брат му Петър се появява огромна пропаст между народа и потъналата в разкош Църква. На 13 април 928 година Боян Мага се среща с поп Богомил в подземията на храма „Света Параскева”. По-късно историците ще приемат събитието за раждането на явлението „богомилство”.

Това, което Църквата отхвърля като ерес, не е общество, извършващо езотерични практики, а сбор от хора, изповядващи християнството в най-ранната му форма. В него се говори за безсмъртието на душата, прераждането и кармата. Тяхното Свещено писание е „Тайната книга на Йоан“- думите, казани от Спасителя на апостол Йоан.

Боян Мага посвещава 21 последователите в учението, което тръгнало от нашите земи, се разпространява из цяла Европа. Според преданието, една от просветените от княза е Макрена/ Макрина – девойка, която, за да служи на делото се представя като Михаил Унгарец.

Легендата е жива

Никой не знае кога и къде приключва земният път на Боян Магесника. Казват, че с времето се изморява от светската суета и постепенно се оттегля в пещера. Обикновените хора смятат, че е отвлечен от самодива. Други вярват в способността му да се мести мигновено в различни точки на България, да говори с животните и да управлява природните стихии. Казват, че отхвърля трона с думите „Аз не съм точно от този свят, за да бъда негов управител”. Всички обаче са единодушни – той е духовен закрилник на татковината си и се появява винаги, когато настъпват времена на изпитание. Легендите за него преживяват всички епидемии, нашествията на чужди войски, покоряването на държавата от византийци и османци.

Според преданията, той продължава да броди, за да лекува българите, живее вечен живот със своята самодива и излиза от пещерата си само, за да застане начело на войската си в защита на народа си.
Раковски, който разучава делото на богомилите, е един от тези, които поддържат мита за Магесника:

„Трещи! Плющи! Боян напред върви,
клин си върти, път прави, Златна врата гледа!
Семо гърци троши, над глава му орле фърчи!
та уплаши мегкушави гърци, тии назад бягат!
Ей, Семо! Семо! Български царю! (Раковски 1984б: 76).

Вярва, че князът е владеел четирите състояния на материята и е управлявал т.нар. „светлини на саламандъра“ – бялата, зелената и червената, които по-късно се превръщат в знамето на легията му и по-късно – в националния ни флаг.

С името на Боян Мага се свързва дори хорото, което се играе през Великите пости, наречено „боенец”.

Образът му оживява не само в исторически проучвания, но и в редица романи. Автори се опитват да разкрият мистерията около единственият царски син, отхвърлил престола, но станал господар на времето и материята.