Епигенетика: умението да поправиш гените си

Епигенетиката се превръща във все по-атрактивна дисциплина както за учените, така и за обикновения човек

Идеята, че човек може да влияе върху гените си, не е толкова стара, колкото ни се иска. За щастие, модерната наука намира все повече доказателства, че всички ние сме в състояние да повлияем върху бъдещото си поколение и така да му осигурим по-пълноценен и лишен от болести живот. Поставянето на конкретния човек в центъра на собствения му геном безспорно е връх в достиженията на съвременните научни търсения. Така и същността на епигенетиката се свежда до това как факторите на околната среда и отговорните решения за собственото ни здраве всъщност могат да променят гените ни. А оттам и “качеството” на идните поколения.

Гръцкото “епи” означава “над”, така че разбирането за тази интересна дисциплина е като за “надгенетика” на съответния човек. Всеки носи определен набор от гени, но начинът му на живот е в състояние да “включи” или “изключи” някои от тях. Генетичната разлика между хората и шимпанзетата е 1,9%, а само човекът има минимални разлики в ДНК спрямо останалите си събратя. Въпреки тези минимални колебания хората сме изключително различни както по външен вид, така и според други характеристики. Именно тук се крие тайната на епигенетиката – благодарение на факторите на средата да можеш да трансформираш генното богатство, дадено ти от природата.

Факторите на околната среда, от своя страна, невинаги зависят от нас. Често сме принудени да работим в неблагоприятна обстановка, в прекомерен стрес, сред неприятни хора например, което в крайна сметка може да се окаже решаващо за това кои болести можем да отключим, а оттам и да ги предадем “включени” в идните поколения. “Включването” и “изключването” на гените ни в този смисъл е наша отговорност. И ако предпочетем да изядем богатата на хранителни вещества зелена салата пред пълното с изкуствени подсладители и добавки сладко изкушение, то със сигурност сме направили услуга на собствения си геном.

Храненето попада в центъра на епигенетичния “списък” от препоръчителни практики, които да спазваме. Смята се, че периодите на глад в определено поколение дават безспорно отражение върху наследниците му. Ако родителите гладуват, не само техните деца ще се родят с по-миниатюрни размери. Геномът ще запомни “гладните години” и вероятно няколко от следващите поколения ще родят по-малки бебета. Прекомерното хранене също се “запаметява” и от гледна точка на епигенетиката не е препоръчително. Когато някой прекалява с храната, рискува не само да развие затлъстяване, диабет, високо кръвно налягане и пр., но и да обвърже децата и внуците си с тези заболявания.
Липсата на подходящи хранителни вещества в диетата на новородените пък предопределя ключови моменти от техния бъдещ живот – както в проявата на различни болести, така и по отношение на някои поведенчески характеристики.

Ранното детство, от друга страна, се свързва и с редица “нефизически” аспекти. Грижата за бебето и детето, изразена в безмерна любов, отдаване, подкрепа, също е генерален епигенетичен фактор. Малкият човек, отгледан в среда на доверие и грижа, ще израсне здрав – физически, психически и емоционално. Неблагоприятната семейна среда пък най-вероятно ще отключи редица поведенчески проблеми и нежелани психически състояния в рамките на съзнателния му живот. И разбира се, от гледна точка на епигенетиката тази поредица от негативи ще се предаде и в неговото поколение.

Така идеята за здравословен начин на живот се подкрепя и от постиженията на епигенетичната наука. Влияние върху човешкия геном и “включването” и “изключването” на определени гени оказват:

1. Некачествената храна и вредните напитки

2. Замърсеният въздух

3. Стресовите житейски събития и продължителното пребиваване в стресова среда

4. Злоупотребата с лекарства, алкохол, тютюнопушене, наркотици

5. Излагането на токсини, използването на пестициди, хербициди и пр.

6. Липсата на физическа активност

7. Психологическите фактори като липса на любов в семейството, физическо, психическо, емоционално насилие и др.

Безспорно епигенетиката е революционна дисциплина. Тя предполага, че в центъра на собствения си живот като биологична единица е човекът. Той не само може да “изключи” някои от неблагоприятните гени в пакета, даден му от природата, но и да “включи” най-добрите от тях. Така не само собственият му престой на Земята ще бъде пълноценен, но и ще гарантира максимално ползотворно функциониране на наследниците си.