Епигенетиката е изкуство
Епигенетиката е изкуство Снимка: pikist.com

Епигенетика: умението да поправиш гените си

Епигенетиката се превръща във все по-атрактивна дисциплина както за учените, така и за обикновения човек

Идеята, че човек може да влияе върху гените си, не е толкова стара, колкото ни се иска. За щастие, модерната наука намира все повече доказателства, че всички ние сме в състояние да повлияем върху бъдещото си поколение и така да му осигурим по-пълноценен и лишен от болести живот. Поставянето на конкретния човек в центъра на собствения му геном безспорно е връх в достиженията на съвременните научни търсения. Така и същността на епигенетиката се свежда до това как факторите на околната среда и отговорните решения за собственото ни здраве всъщност могат да променят гените ни. А оттам и “качеството” на идните поколения.

Гръцкото “епи” означава “над”, така че разбирането за тази интересна дисциплина е като за “надгенетика” на съответния човек. Всеки носи определен набор от гени, но начинът му на живот е в състояние да “включи” или “изключи” някои от тях. Генетичната разлика между хората и шимпанзетата е 1,9%, а само човекът има минимални разлики в ДНК спрямо останалите си събратя. Въпреки тези минимални колебания хората сме изключително различни както по външен вид, така и според други характеристики. Именно тук се крие тайната на епигенетиката – благодарение на факторите на средата да можеш да трансформираш генното богатство, дадено ти от природата.

Епигенетиката е изкуство
Епигенетиката е изкуство
Снимка: pikist.com

Факторите на околната среда, от своя страна, невинаги зависят от нас. Често сме принудени да работим в неблагоприятна обстановка, в прекомерен стрес, сред неприятни хора например, което в крайна сметка може да се окаже решаващо за това кои болести можем да отключим, а оттам и да ги предадем “включени” в идните поколения. “Включването” и “изключването” на гените ни в този смисъл е наша отговорност. И ако предпочетем да изядем богатата на хранителни вещества зелена салата пред пълното с изкуствени подсладители и добавки сладко изкушение, то със сигурност сме направили услуга на собствения си геном.

Храненето попада в центъра на епигенетичния “списък” от препоръчителни практики, които да спазваме. Смята се, че периодите на глад в определено поколение дават безспорно отражение върху наследниците му. Ако родителите гладуват, не само техните деца ще се родят с по-миниатюрни размери. Геномът ще запомни “гладните години” и вероятно няколко от следващите поколения ще родят по-малки бебета. Прекомерното хранене също се “запаметява” и от гледна точка на епигенетиката не е препоръчително. Когато някой прекалява с храната, рискува не само да развие затлъстяване, диабет, високо кръвно налягане и пр., но и да обвърже децата и внуците си с тези заболявания.
Липсата на подходящи хранителни вещества в диетата на новородените пък предопределя ключови моменти от техния бъдещ живот – както в проявата на различни болести, така и по отношение на някои поведенчески характеристики.

Ранното детство, от друга страна, се свързва и с редица “нефизически” аспекти. Грижата за бебето и детето, изразена в безмерна любов, отдаване, подкрепа, също е генерален епигенетичен фактор. Малкият човек, отгледан в среда на доверие и грижа, ще израсне здрав – физически, психически и емоционално. Неблагоприятната семейна среда пък най-вероятно ще отключи редица поведенчески проблеми и нежелани психически състояния в рамките на съзнателния му живот. И разбира се, от гледна точка на епигенетиката тази поредица от негативи ще се предаде и в неговото поколение.

Така идеята за здравословен начин на живот се подкрепя и от постиженията на епигенетичната наука. Влияние върху човешкия геном и “включването” и “изключването” на определени гени оказват:

1. Некачествената храна и вредните напитки

2. Замърсеният въздух

3. Стресовите житейски събития и продължителното пребиваване в стресова среда

4. Злоупотребата с лекарства, алкохол, тютюнопушене, наркотици

5. Излагането на токсини, използването на пестициди, хербициди и пр.

6. Липсата на физическа активност

7. Психологическите фактори като липса на любов в семейството, физическо, психическо, емоционално насилие и др.

Безспорно епигенетиката е революционна дисциплина. Тя предполага, че в центъра на собствения си живот като биологична единица е човекът. Той не само може да “изключи” някои от неблагоприятните гени в пакета, даден му от природата, но и да “включи” най-добрите от тях. Така не само собственият му престой на Земята ще бъде пълноценен, но и ще гарантира максимално ползотворно функциониране на наследниците си.