Къде е библейският Кивот?

Библейският кивот винаги е привличал вниманието на любопитните

Нарича се още ковчег на завета и има много важна задача. Библията го описва като свещен сандък, чиято основна цел е да пази каменните скрижали с десетте божи заповеди. Освен тях място в него заемат жезълът на Аарон и запечатана стомна с манна небесна. Несъмнено кивотът е натоварен с отговорна мисия, затова и пътят му предизвиква несъмнен интерес дори и у неспециалистите.

Според свидетелства от Библията изработването му е заповядано от самия Бог на Мойсей на върха на Синайската планина. Описанието му също се дава подробно в свещената книга. Отвътре и отвън е бил обкован със златни пластини, а основата му е била направена от дърво. На капака му са били изработени и два златни херувима, които гледат едновременно и към кивота, и един към друг. Първоначално се е намирал в Скинията, а по-късно – в Соломоновия храм.

Смята се, че е притежавал свръхестествени свойства и е бил използван като мощно оръжие. В битката при Йерихон например израелтяните го носят непрекъснато със себе си. В продължение на седем дни те надуват роговете си и сякаш с божествена намеса стените на града се вбиват в земята. Всеизвестна е и историята на никому неизвестния Оза, който докосва свещения ковчег и веднага умира. В този случай вярващите смятат, че сам Бог се разгневява заради дързостта на своя слуга и затова мигновено го наказва.

Следите на библейския кивот се губят след разрушаването на Соломоновия храм в Йерусалим през 587 г.пр.н.е. От тогава насам се раждат и множество хипотези относно местонахождението му. Нито една от тях обаче не намира достатъчно доказателства за достоверността си.

Една от най-популярните теории го позиционира в Рим и по-конкретно във Ватикана наред с други артефакти от този период. Според други изследователи кивотът се намира в Етиопия. Тази хипотеза изглежда и най-правдоподобна, но за жалост, дори и тя не успява да докаже къде наистина се пази свещеният ковчег.

Археологът Греъм Ханкок например твърди, че кивотът се намира в Аксум, свещения град на Северна Етиопия. Исторически личности като Савската царица, цар Соломон, техния син Менелик, по-известен като цар Давид, са свързани безрезервно с тази легендарна земя. Затова и идеята библейската памет да се пази тук, сякаш се оправдава и от достоверните исторически сведения. Специално за него император Василий построява църквата “Дева Мария Сионска”. Наричат я още Старата църква. Неголям параклис наблизо е свещеното място, което пази кивота. Със задачата да го закриля, е натоварен специален човек – посветен в тайнството монах. Длъжността му е пожизнена и преди смъртта си той е задължен да избере също така достоен човек за свой наследник. Именно пазителят разказал на Греъм Ханкок, че сред задълженията му не е да пази легенда, а история.

Към Етиопия сочат и свидетелствата на предишния патриарх на Етиопската православна църква. Според него много скоро светът ще има честта да се възхити на кивота такъв, какъвто е описан в Библията. По думите му той самият го е виждал много пъти, наред с някои големи изследователи. Заради риска да бъде откраднат, истинският ковчег наистина се пази в конкретна етиопска църква, но във всяка от останалите има свой “двойник”. Желанието на светия човек е да се създаде специален музей, предназначен да приема обикновените миряни, дошли да се докоснат до свещената история на кивота. За съжаление, смъртта му прекратява и действията по реалното изграждане на подобен културен феномен.

През 20-и век някои влиятелни кръгове допускат, че библейският кивот никога не е напускал Йерусалим. Главният равин на Израел Шломо Горел смятал, че заветите на Бог са скрити под Храмовия хълм, а когато е бил построен третият хълм, са били предадени там. За съжаление, археологическите находки не подкрепят тази теория, поне не и достатъчно, за да я направят валидна. Нееднозначният правен статут на тази област на практика прекратява всякакви допълнителни проучвания още в зародиш. Неведнъж израелски археолози са разкопавали по тези места, но действията им винаги са довеждали до международни скандали и напрежение в Близкия изток.

В крайна сметка всички теории за местонахождението на библейския кивот се оказват в една или друга степен несъстоятелни. И макар да получават подкрепа по определени параграфи, в други те се провалят тотално. Каквато и да е истината, вероятно и тя се намира точно пред очите ни, както неведнъж се е случвало в миналото.