Съдържание на публикацията
Хората по света посвещават живота си в търсене на щастието, но малцина предполагат, че възможността да го получат се крие в детството им. Учени установяват, че между 3- 0и 7-годишна възраст се формират навици и убеждения, които оказват влияние на останалия съзнателен живот. За да бъде „орисан” за щастие и успех, човек трябва да расте в атмосфера, изпълнена с подкрепа, родителска любов и доверие. Разбира се, никога не е късно да се създаде такава, но най-добре още в началото на майката и бащата да спазват основните правила за отглеждане на щастливо дете:
Безусловна любов и защита
Когато детето знае, че го обичат само защото съществува, а не защото е отличник, послушко, пример за подражание, то расте самочувствието на приет и подкрепян човек. Това дава на усещане за сигурност- идеална „почва”, върху която да поникне развитие и успех.
Междувременно родителят трябва да казва по-често – например, сутрин или вечер преди лягане, неща като: „Обичам те толкова много!“ или „Ти си най-прекрасното дете на света!”. Те трябва да прегръщат и целуват детето колкото то има нужда и им позволява. Някои деца са по-тактилни, други се нуждаят от по-малко нежности. Задачата на родителят е да съобразява „ентусиазма” си с необходимостта на детето.
Много е важно детето да усеща любов, дори когато не одобряват поведението му. Ако родителите проявят чувствителност и състрадание, един ден то ще се отнася по такъв начин със себе си в моменти на изпитание.
Трябва да му се обръща пълноценно внимание, дори само за тридесет минути на ден. Нека в този половин час детето бъде центърът на всичко, а не да се бори за внимание със сериала, миенето на чинии и яденето.
До 5-годишна възраст детето трябва да познава и онова Златно правило, което ще защити неприкосновеността му. То трябва да знае, че само лекар може да вижда бельото му и то само, когато ходи на преглед!
Спазване на личните граници на детето
За да установят здравословни граници, родителите трябва да са абсолютно категорични в следните неща:
Да не наказват физически и да не принуждават детето си да носи неудобни обувки/дрехи, да яде нещо, което не му харесва и дори да го прегръщат и целуват насила;
Те трябва да влизат с почукване в стаята на детето си далеч преди пубертета. И накрая- да дадат пълна свобода на детето си да скача и бяга- стига, разбира се, да не поставя в риск себе си и останалите.
Възпитаване на емоционална интелигентност
Всяко дете рано или късно започва да разпознава цветовете и научава буквичките, но много малко разбират значението на емоционалната интелигентност- способността да разпознават собствените и чуждите емоции и умението да управляват състоянието си. Децата винаги научават това от родителите си.
Не е толкова трудно да се възпита това. Първо трябва да се назове емоцията, която изпитва детето; след това трябва да му се обясни защо я изпитва и накрая да му се предложи решение на проблема.

Защита от насилие
За да научи разликата между добро и лошо, детето от ранна възраст трябва да знае основни неща като това, че удрянето е допустимо само в случай на самозащита. Трябва да му се обясни какво е насилие: физическо, психологическо, сексуално и финансово. Това трябва да става с думи и примери, които то е в състояние да разбере.
Междувременно винаги трябва да се обръща внимание на всяко оплакване от тормоз, дори да изглежда „безобидно”. То трябва да знае, че не е длъжно да „помага” на непознат възрастен и да не се притеснява да изкрещи „Не искам да идвам с теб!”. Особено важно е да спазват правилото, че от мама и татко се крие само изненада, която се приготвя в училище за празника! Други възрастни нямат право да изискват от него да пази тайна!
Скарване, но умно и ефективно
За да има ефект критиката, но без да унижава и озлобява детето, родителят трябва да критикува не него, а поведението му (Не «Много си лош!», а «Това е много лоша постъпка!»). Независимо дали е критика или истинско скарване, трябва да се прави на четири очи- никога не забравяйте, че за външните хора подобни неща са истинско забавление, но за детето това е унизително!
Най-ефективна е сандвич-критиката: Започва се с похвала/ благодарност, след това се поднася негативната информация и накрая се завършва с нещо добро.
Щастие първо за мама и татко
Чували сте съвета: „Няма значение как възпитавате децата си- накрая ще правят само това, което правите вие”. Победителите се отглеждат от победители. Успешните хора- само от успешни- независимо на какво ниво. В този смисъл- щастливите деца са децата на щастливите хора!
Вместо да поставят живота си на олтара на евентуалното блестящо бъдеще на наследниците си, родителите трябва да се погрижат първо за себе си- да преодолеят собствените си психологически травми и проблеми, ако имат такива; да се забавляват с хоби и най-вече- да обичат и да уважават себе си.
Ако родителят е уморен до смърт, ако е вечно кисел и раздразнен, ако не харесва образа си в огледалото, детето му скоро ще се превърне в негово малко копие. Най-лошото е, че ще обвинява себе си и ще посвети живота си да „поправи щетите” от съществуването си. Родителят трябва да е малко егоист и да се наслаждава на дните си, за да може детето му да живее своя живот и в крайна сметка- да бъде щастливо!

