Да умеем да хвалим правилно децата си, е цяло изкуство
Години наред по-възрастните са склонни да повтарят моделите на хвалене, които са възприели от собствените си родители. В ерата на интернет и на всевъзможните модерни теории за възпитанието все повече се разколебава увереността в модела, който някои продължават да прилагат в практиката. До голяма степен днес съвестните родители са и по-ангажирани с идеята да се справят отлично в родителските си задачи, затова и търсенето на информация по даден проблем е в пъти повече в сравнение с преди години. За умението да хвалим детето, безспорно се говори много и практически то отваря нова ниша в знанията за прохождащи родители. Ето на какво да обърнете внимание, за да си спестите трудности в по-нататъшното развитие на децата си:
1. Загърбете традиционните похвали. Тук се включват преките квалификации от типа на: “Ти си умно момче/момиче”, “Ти си юнак/принцеса/добро дете…”, “Прекрасно се справи!” и пр. Проблемът при подобни хвалби най-напред поставя детето в ситуацията да тренира своето поведение според това как се представя. Ако за него “наградата” идва, когато прави нещо хубаво, то в съзнанието му все повече ще се натрапват мисли, че в останалите случаи не е добро дете например.
2. Трансформирайте традиционната похвала в изречение, което не “лепи етикет”. Безспорно това е трудна задача, ако не знаете откъде да започнете. Ключ към успеха дава идеята да покажете своето отношение към постиженията на малкия човек, а не директно да му натрапвате комплимент квалификация. Подходящи са фрази от типа на: “Толкова се радвам, че се справи!”, “Харесва ми начинът, по който мислиш”, “Толкова се гордея с теб, защото помогна на животното!” и т.н.
3. Не прекалявайте с похвалите. Децата имат нужда от стимул, но когато той се превърне в двигател на действията им, възпитанието започва да се пропуква. Ако детето живее живота си, за да го хвалите, както неизменно би се случило в един момент, то такава реакция впоследствие ще му изиграе лоша шега в живота като възрастен.
4. Хвалете, но в разумни граници. Няма нищо лошо да покажете на детето си и грешките му. Премереният тон в подходяща обстановка за в бъдеще ще му помага да анализира самостоятелно действията си и да извлича поука не само от успехите си.
5. Бъдете искрени. Ако не изпитвате това, което твърдите, не го казвайте. Децата усещат лъжата и в крайна сметка доверието помежду ви ще пострада.
6. Насочвайте децата си към мислене за растеж. Науката смята, че хлапетата се разделят на два типа: с фиксирано мислене и с мислене за растеж. Тези, които проявяват фиксирано мислене, считат, че всичко им е дадено поначало и че от тях не зависи каквото и да било, за да развият способностите си. Децата с мислене за растеж пък гледат на заниманията си като на възможност да вървят напред, да се развиват и усъвършенстват. Затова и са по-склонни да се занимават с трудни задачи, дори ако това означава да се представят по-зле от връстниците си, предпочели познатия стандарт.
7. Не сравнявайте сина си/дъщеря си с други деца. Да, наследниците ви растат сред връстници, но в крайна сметка значение имат собствените им способности, а не как те се поставят в паралел с нечии други.
8. Мислете за похвалата като за наркотик. С течение на времето детето развива толерантност към нея и в един момент престава да се старае заради самия процес, а за да получи така желаните думи от ваша страна. Затова и с хвалбите не бива да се прекалява. Ако се чувствате прекалено възторжени, понякога е по-добре да му спестите възторга си.
В крайна сметка дори хваленето се оказва труден процес. Най-важното в случая е да намерите баланса между похвалата и критиката и умело да владеете словото, когато се налага. С риск да се почувствате леко ощетени, когато забравите традиционните фрази, помнете, че целта на възпитанието е да превърне детето ви в разумен и самостоятелен човек, който отговорно да се справя с живота си.
