Преди да бъде музикална легенда и рицар, сър Пол Макартни е дете, което „общува” с майка си насън и композира, вдъхновен от нея
На рождения ден на сър Пол Макартни ще разкажем историята на една от най-великите му песни, както и за останалите, вдъхновени от спомена за майките и бащите на музикалните легенди!
Let It Be
Знаменитата песен на „Бийтълс” е последният сингъл на бандата преди разпада ѝ. Тя, Слава Богу, се помни не само с това. Заема дълго време челните места в музикалните класации и винаги ще бъде включвана в албумите с най-добри парчета на групата.
Официално Let It Be е дело на Джон Ленън и Пол Макартни. Истината не е точно такава. Песента се ражда първо…в съня на Пол, който преживява тежки дни.
По това време отношенията между бийтълсите са сложни. Ясно е, че нещата вървят към разпад, но никой не е готов да направи фаталната стъпка. Музикантът по-късно ще разказва:
„Една вечер през този стресов период сънувах сън, в който видях майка си. Тя беше починала преди десет години. … Тя ми даде кураж като ми каза: „Всичко ще се оправи“. Не съм сигурен дали е използвала думите „Нека бъде“, но смисълът на нейния съвет беше: „Не се притеснявай толкова много. Всичко ще бъде наред“.
Пол се събужда с усмивка – щастлив е, че е „видял” майка си Мери отново. Той я губи като дете и за него тази „среща” е много необходима. Приема съня за благословия и започва да пише песента, в която се пее:
„Когато се намирам в трудни моменти
Майка ми Мери идва при мен
говори мъдри думи, Нека да бъде.
И през моите часове в мрака,
тя стои точно пред мен
говори мъдри думи, Нека да бъде…”
Mama Said на „Металика”
Лидерът на Metallica посвещава песента на майка си, която почива от рак през 1979 г., когато той е само на шестнадесет. Връзката им не би могла да се нарече идеална и той съжалява, че нищо не може да се поправи.
За него това е като песен на блудния син, който се прибира, но у дома не го чака никого. Солистът разказва, че песента е осъзнаване на много неща и че е говорил с терапевт, за да се справи с болката от загубата.
Mother Love на „Куин”
Това е лебедовата песен на Фреди Меркюри. Изпява я трудно – получава строфите от Брайън Мей на части. Изпълнителят знае, че не му остава време и притиска приятелят си за последно парче, с което да се прости. Песента не е обръщение към майката, а търсене на сигурност и пристан, каквото само тя дава.
„Не искам да притеснявам никого
Но можеш да ми дадеш цялата любов, за която искам
Няма да понеса, ако ме видиш да плача
Просто копнея за мир преди да умра …
Просто искам да знам, че си тук
Че ще ми дадеш нужното –
Майчина любов.”
Mama, I’m coming home на Ози Озбърн
Тази толкова популярна песен за мама не е точно за мама или поне не тази на изпълнителя. Тя е посветена на жената, с която прекара живота си и му роди деца. Ози нарича Шарън „мама”, тя него – „татко” – съвсем в духа на старите английски семейства.
Двамата преживяват и добри, и лоши дни. Справят се заедно с демоните му и проблемите му с пристрастяването. Заглавието на песента е изречението, което винаги ѝ казвал по телефона след края последното турне. Смисълът на текста обаче е различен. Той е посветен на новия му живот на трезвеник – чист от всякакви пороци. Причината за новото начало и опората му в борбата за него, както предполагате, си има име – Шарън „Мамчето” Озбърн.
„Скъпа мамо“ на 2Pac
Още едно лошо момче, но в съвсем различен стил, осъзнава в зрелите си години, че е причинил болка на майка си. В песента си Тупак Шакур си признава греховете, но и
„Защото когато бях слаб ти беше там заради мен
И никога не ме изостави, защото се грижеше за мен”
„Мама харесваше рози” и „Не плачи, татко” Елвис Пресли
Елвис Пресли е сложна личност, но е от синовете, които боготворят майките си и се стремят за не ги огорчат. Благодарение на песен, която е записал за рождения ѝ ден, той става знаменит. След смъртта на Грейс (на кроято кръщава дори имението си), Кралят записва госпъл парче „Мама харесваше рози”- в стил, който тя обожава. „Не плачи, татко” е много популярна, но в нея се забелязват също биографични моменти. Там се пее за момче, което е изгубило майка си завинаги.
„Очите на баща ми“ на Ерик Клептън
Ерик Клептън е сложна личност, преживял дълбока болка в живота си. Той никога не е виждал родния си баща, а най-голямата загуба в живота му е смъртта на невръстния му син. На малкия Конър е посветена „Сълзи от рая”, но на „Очите на баща ми” е песен за невидимата връзка, която свързва трите поколения.
„Синът на баща ми” на Джо Кокър
Още едно безпътно момче търси център в живота си, търсейки връзката с татко:
„Сърцето е по-важно от ума
Да, аз съм син на баща ми.
Склонен съм да го направя
Както правеше баща ми.”
Papa don’t preach на Мадона
С каквото можа да скандализира Мадона– скандализира. Едно обаче остана непроменено – нуждата от семейна опора. Героинята в „Татко, не ме поучавай” е същата като нея: вирлоглава, предизвикателна…и да има нужна от подкрепата на баща си.