Любовниците, които промениха историята

Историята познава велики любовници, които могат да управляват времето и събитията

Историята помни великолепни жени, способни да променят настоящето и бъдещето.

Колкото и да е неочаквано, сред тях блестят много ярки личности, които действат за промяна именно от позицията на любовници на влиятелни мъже. Тези дами са едновременно техни сексуални партньори и най-доверени съветници. Затова и не е изненадващо заключението, че делата и съдбите на държавите са се решавали именно в спалнята. Такива жени хипнотизират, вдъхновяват и преобръщат всеки ум и е съвсем естествено да погъделичкат любопитството ни.

Диан дьо Поатие

Нейната красота се смята за магьосническа. Родена е през 1499 г. в семейството на френски аристократи. Благородният ѝ произход ѝ позволява да получи отлично образование. Едва 15-годишна тя се омъжва за Луи дьо Брезе, кралски офицер, почти половин век по-възрастен от нея. Видното му положение ѝ позволява да се окаже в центъра на дома на Франциск I. Когато е на 31 години, бащата на бъдещия Анри II я натоварва да се грижи за образованието на наследника му.

Мадам дьо Брезе овдовява през 1931 г. Две години по-късно Анри се жени за Катерина Медичи. На Диан е поверено образованието на техните деца. Предполага се, че двамата стават любовници през 1938 г. Топлите им отношения надхвърлят пределите на спалнята. Осезаемо е влиянието на Поатие върху краля. Тя го съветва по важни въпроси, води кореспонденцията му, нейни изображения се появяват върху монети и произведения на изкуството. Макар да не му ражда деца, Диан периодично го изпраща в леглото на Катерина Медичи, за да обезпечи появата на законни наследници. От друга страна, едно от незаконните деца на краля е кръстено именно на нея. Независимо от кратките авантюри на Анри, той винаги се завръща при своята любима любовница.

Внезапната му смърт слага край на фактическото управление на Диан дьо Поатие. Съпругата му отказва да я пусне на смъртното му ложе, както и на погребението му. Принуждава я и да върне всички подарени от него бижута. Така Поатие се оттегля от в замъка Ане, където остава до смъртта си.

Аспазия Милетска

Позоваванията на могъща жена на име Аспазия, любовница на древногръцкия държавник Перикъл, се появяват в трудовете на Платон, Аристофан, Ксенофонт и други класически атински автори. Тя е родена в йонийската колония Милет около 470 г.пр.н.е., но се премества в Атина. Аспазия е куртизанка, образована и обучена да прави компания на умни, изтънчени мъже. Според някои свидетелства е възможно да е притежавала и публичен дом. С течение на времето се сближава с Перикъл, премества се при него и дори му ражда син. Според Плутарх видният общественик я обичал толкова много, че я целувал всяка сутрин и всяка вечер до края на живота си. Тъй като Аспазия била чужденка, атинският закон забранявал на двойката да се венчае.

Древните източници свидетелстват, че Перикъл често се съветва със своята спътница в живота. Платон дори се шегува, че най-известната му реч всъщност е написана именно от нея. Макар да е трудно да се очертаят точни граници на влиянието ѝ върху него, все пак е вярно, че по време на връзката им той е изпълнил най-амбициозните си строителни проекти. В този период се случва и златният век на демокрацията в страната.

Лола Монтес

Малко се знае за ранните години на тази знойна жена. Ражда се като Елиза Розана Гилберт в Ирландия през 1818 или 1821 година. Описана е като невероятна екзотична красавица. Съвсем млада, тя бяга от дома си, заминавайки с любимия си в Индия. Там се омъжва за него, но бракът им се разпада след няколко години. Около 1843 г. дебютира на лондонската сцена под името Лола Монтес. Представя се като испанска танцьорка. След множество участия в редица европейски столици Лола се озовава в Мюнхен, където става любовница на Лудвиг I. Възрастният германски крал предизвика обща изненада, като я прави графиня, построява ѝ дворец и ѝ осигурява рента. Освен това я прави своя довереница по всички политически въпроси.

Така известно време Лола Монтес по същество управлява Бавария. Тя шпионира противниците си и безмилостно ги унищожава, докато опияненият ѝ любовник снизходително се взира в случващото се отстрани. Революционните движения, водени главно под нейно влияние, принуждават Лудвиг да абдикира през 1848 г. Самата Лола бяга и възобновява кариерата си, прекарвайки време в Европа, САЩ и Австралия. Впоследствие тя се установява в Ню Йорк, като през целия си съзнателен живот е преследвана от любовници и всякакви скандали. Умира в Ню Йорк през 1860 г., само месец преди да начърши 40.

Барбара Палмър

Най-амбициозната и красива любовница на английския крал Чарлз II е родена в семейство със скромни доходи през 1640 г. На 19 се омъжва за Робърт Палмър и се премества с него в Холандия, където Чарлз живее в изгнание по времето на Оливър Кромуел. Барбара бързо става любовница на сваления крал. Когато по-късно той се завръща в Лондон, я кани със себе си. Скоро музата на краля ражда първото от седемте си деца, пет от които са припознати от него.

Контролът на безкомпромисната Барбара над кралския ѝ любовник не намалява дори след брака на Чарлз през 1662 г. с Катрин Браганза. Палмър е увековечена като господарка на спалнята му. Достъпът до най-могъщите фигури на времето ѝ е гарантиран и тя не се посвенява да поддържа паралелни любовни връзки. Освен това претендира и за кралски титли на синовете си, макар бащинството на Чарлз да е доста спорно. Крахът на кралската ѝ любовна история настъпва през 1674 г. Барбара умира пет години по-късно на 68-годишна възраст. Сред най-известните ѝ потомци е покойната принцеса Даяна.

Султана Рачо Петрова

Султана Рачо Петрова е българската следа в историята на великите любовници. Според някои е родена в Тулча през 1868 г. Получава отлично образование и е една от най-ярките жени за времето си, символ на класа и изисканост. През 1885 г. семейството се премества в София. Съвсем скоро Султана става обект на ухажване от страна на Рачо Петров, началник на Генералния щаб на армията. Първоначално отношенията им се лутат между сцените на ревност и лековатия нрав на момичето. Въпреки че баща ѝ не е дал официално съгласието си за сватба, през лятото на 1886 г. 16-годишната девойка се омъжва за избраника си почти тайно. С тази си стъпка като че ли затвърждава визията си на упорита и целенасочена жена. Изключително красива и жизнерадостна, младата дама блести по време на дворцовите балове. Неслучайно спечелва и благоволението на самия княз Фердинанд, с когото занапред ще свързват името ѝ. Според злите езици именно познанството му с нея довежда до бързото кариерно развитие на мъжа ѝ. Флиртът им обаче завършва драматично – с нахлуването на Рачо в стаята, където двамата са се уединили. Оттук насетне семейството губи благоволението на княза и повече от четири години не стъпва в двореца.

Когато съпругът на Султана е назначен за министър-председател на служебно правителство през 1901 г. и отново – през 1903 г., тя официално се превръща в първа дама. Ролята несъмнено ѝ отива, но много скоро след това идилията приключва. Рачо е обвинен в присвояване на крупни държавни суми, за да се стигне до пълното му падение и залитането по съмнителни жени в Македония. Именно Фердинанд ѝ позволява да замине на фронта като милосърдна сестра и да се опита да забрави перипетиите си. Когато през 1920 г. арестуват вече бившия ѝ мъж, Султана не отправя никакви обвинения срещу него. През пролетта на 1944 г. тя е изпратена в концлагера „Свети Кирик“. Когато България преминава на страната на Обединените нации, става почетен председател на Българо-английското дружество. Умира на 16 ноември 1946 г. в София.