Менюто на Тайната вечеря

Тайната вечеря е последната вечеря на Исус Христос с апостолите, предшестваща неговата смърт и възкресение

Не знаем какво е било сервирано на Тайната вечеря, но можем да се опитаме да си представим. Забелязват се твърде много неясноти по въпроса. Теолозите не успяват да се споразумеят дори за това какъв хляб е взел Исус в ръцете си: неквасен или квасен. Тайнството на причастието, извършено по време на литургията, не е нищо повече от символична реконструкция на последната вечеря на Христос с апостолите.

Западната църква използва неквасен хляб в литургията, докато руската – квасен. Евангелистите Матей, Марк и Лука вярват, че Тайната вечеря се е състояла в „първия ден на неквасения хляб“, когато на евреите вече е било забранено да ядат квасен. Йоан твърди, че най-известното хранене в историята се е случило в навечерието на еврейската Пасха. В полемиките си латинските богослови се позовават на евангелието на Йоан, докато западните – на евангелията на Матей, Марк и Лука. За благословията на Исус на чашата с вино в светите писания се говори в прав текст. Ритуалът на еврейската пасха се формира окончателно през 2. – 3. век сл.н.е. Кодифициран е в Талмуда, в трактата „Пасха“, и предписва, че всеки евреин по време на Седер трябва да изпие четири чаши вино. Мненията на равините за децата до голяма степен се различават. Равин Йехуда например предлага да им се дават ядки вместо вино.

Размисли за жертвоприношението

Въпреки че менюто на Тайната вечеря остава неизвестно, много велики художници са се опитали да изобразят великденската трапеза на своите платна. Мозайката от 6. век в храма на Сант Аполинаре Нуово в Равена е една от първите творби по тази тема. На нея е изобразен Исус, седнал на маса с 11 апостоли – без Юда Искариотски. На масата се разполага огромно плато с две риби – ключов знак за символика.

Ренесансовите художници също са много находчиви. Мистично ориентираният Фра Анджелико изобразява Тайната вечеря като литургия, където Исус общува с апостолите и Дева Мария със златна чаша (въпреки че евангелистите не съобщават нищо за присъствието на Мария на вечерята). Чаша държи в ръката си и един от учениците в полиптиха на Джото от 1320-25 г.

У Доменико Гирландайо („Тайната вечеря“, 1486 г.) на масата пред Христос и апостолите са разпръснати череши – символ на кръвта на Божия син. Виното в чашите също е червено. В картината на холандския художник Дирик Боутс обаче то е бяло. Тинторето пък поставя купа с плодове на Тайната вечеря (1592-94). Сложен натюрморт съставя и Якопо Басано (1542): върху чиния, разположена в центъра на масата, лежи главата на агне, а до ястието – ябълка, която трябва да напомня за греха на Адам и Ева.

Меню Да Винчи

Разбира се, Леонардо да Винчи е най-противоречивият автор. През 2008 г. американският изкуствовед проф. Джон Вариано разследва какво са яли и пили неговият Исус и апостолите на Тайната вечеря (1495-98). И така на масата си художникът поставя змиорка, любимата си риба, въпреки че змиорката е едно от нечистите животни в еврейската традиция. На практика Леонардо само продължава общата за италианския Ренесанс черта да се отклонява от еврейските реалности.

През 19 в. реализмът диктува връщане към действителността. В рисунката „Тайната вечеря“ от френския художник Джеймс Тисо (1836-1902) фигурите на Христос и апостолите затъмняват подредената маса. Руският художник Н.Н. Ге рисува глинени съдове (вероятно с вино) на трапезата (1861-1863), а на пода има талис – еврейско молитвено одеяло.

През 20. век еврейските теми отново отстъпват назад. Въпреки че в „Тайнството на Тайната вечеря“ на Салвадор Дали от 1955 г. нарът, показан на преден план, може също да напомня за еврейските реалности. Традиционно обаче сред евреите този плод не е неразделна част от пасхалната, а от новогодишната трапеза.

Според библейските свидетелства евреите са отглеждали както бяло, така и червено грозде. Руската православна църква, избирайки по времето на Петър I червения френски кахор за вино за литургията, се ръководи от факта, че цветът му трябва да символизира кръвта. През 19 в. вино за църковни нужди вече не се внася от Франция и започва да се произвежда в Крим от местно грозде. Информиран читател обаче може да се запита защо католиците все още използват бяло вино на литургия. Този обичай датира от Трентския събор (1545-68), когато е предписано да се използват бели олтарни покрития и ленени салфетки по време на литургията. Червеното вино оцветява цялата тази снежнобяла повърхност, така че скоро е заменено с бяло. Рационалните съображения надвишават изискването виното да символизира кръвта.

Къде е тестисът?

В съвременна Европа основните гастрономически атрибути на Великден, освен библейското агне, са яйцето, тортата и заекът. Яйцето означава нов живот и прераждане. Най-често е боядисано в червено (отново жертвената кръв на Христос), в богато жълто и зелено (пролетното слънце и зеленината). Обичаят да се дават цветни яйца с настъпването на пролетта, не е измислен от християните: дори в Древен Египет те символизират възкресението от смъртта. Орнаментирани щраусови яйца са открити например в неолитните погребения на преддинастичния Египет.

Известният египетски изследовател Адолф Ерман пише, че древните египтяни са имали обичая да правят магии върху яйца, изработени от глина. В предхристиянска Европа традицията за боядисване също е широко разпространена. Друидите рисували яйцата в червено в чест на Слънцето, използвайки за това цветя или горски корени. Келтската богиня на красотата и любовта Клиодна има на разположение две неземни червени птици със зелени глави, които снасят сини и лилави яйца (P. B. Ellis. The Druids. London, 1994. p. 60). Плиний Стари също съобщава за яйца талисмани сред друидите (Естествена история, книга 29, гл. 12).

Виното в Библията

В Стария завет думата „вино“ се споменава 207 пъти, „лоза“ – 62 пъти. Още в първата библейска книга се разказва как след потопа Ной засажда лозе и прави вино.

Агнешкото

Агнето също е важна част от еврейската пасхална вечеря – Седер. И сега агнешкото е често срещано във великденското меню на народите в Европа, но се приготвя по различни начини. Във Франция например агнешка глава се пълни с черен дроб, бекон и билки и леко се запържва в масло. Този начин на приготвяне най-вероятно не е местен френски обичай, защото също е на масата на Тайната вечеря в картината на венецианския художник Якопо Басано (1542).

Днес в Италия за Великден е обичайно да се яде агнешко с пържен артишок, салата от чушки, маслини и домати и солена баница с яйца и сирене. В Германия основното ястие на трапезата пък е печена риба. Немците остават привърженици на библейската символика.

Шоколадовото зайче

Не е ясно кога точно Великден започва да се свързва със зайци. Заекът е бил „служебно“ животно за богинята Остара поради своята бързина и плодовитост. Смятало се е, че яденето на заек помага при зачеването на синове – наследници на клана. Не всички семейства обаче могат да си позволят лукса, наречен заешко печено. Всички без изключение искат просперитет и късмет. Изход, за щастие, е намерен: истинските зайци на трапезата се заменят от такива, направени с подръчни материали – плюш и козина, стъкло и глина, както и шоколад и тесто.

Peter Fluffy Tail – така европейците наричат ​​великденския заек. За Великден германците купуват около десет хиляди тона шоколадови зайчета. Това е любимо лакомство на немските деца. Те търсят заека, скрит от родителите, в уединените ъгли на стаята или в градината. Също така желаещите могат да наемат живо великденско зайче: някои магазини за домашни любимци предлагат тази услуга. Основното правило е да не се сготви неволно.