Съдържание на публикацията
Тайната вечеря е последната вечеря на Исус Христос с апостолите, предшестваща неговата смърт и възкресение
Не знаем какво е било сервирано на Тайната вечеря, но можем да се опитаме да си представим. Забелязват се твърде много неясноти по въпроса. Теолозите не успяват да се споразумеят дори за това какъв хляб е взел Исус в ръцете си: неквасен или квасен. Тайнството на причастието, извършено по време на литургията, не е нищо повече от символична реконструкция на последната вечеря на Христос с апостолите.

Снимка: impressio.dir.bg, Shutterstock
Западната църква използва неквасен хляб в литургията, докато руската – квасен. Евангелистите Матей, Марк и Лука вярват, че Тайната вечеря се е състояла в „първия ден на неквасения хляб“, когато на евреите вече е било забранено да ядат квасен. Йоан твърди, че най-известното хранене в историята се е случило в навечерието на еврейската Пасха. В полемиките си латинските богослови се позовават на евангелието на Йоан, докато западните – на евангелията на Матей, Марк и Лука. За благословията на Исус на чашата с вино в светите писания се говори в прав текст. Ритуалът на еврейската пасха се формира окончателно през 2. – 3. век сл.н.е. Кодифициран е в Талмуда, в трактата „Пасха“, и предписва, че всеки евреин по време на Седер трябва да изпие четири чаши вино. Мненията на равините за децата до голяма степен се различават. Равин Йехуда например предлага да им се дават ядки вместо вино.
Размисли за жертвоприношението
Въпреки че менюто на Тайната вечеря остава неизвестно, много велики художници са се опитали да изобразят великденската трапеза на своите платна. Мозайката от 6. век в храма на Сант Аполинаре Нуово в Равена е една от първите творби по тази тема. На нея е изобразен Исус, седнал на маса с 11 апостоли – без Юда Искариотски. На масата се разполага огромно плато с две риби – ключов знак за символика.
Ренесансовите художници също са много находчиви. Мистично ориентираният Фра Анджелико изобразява Тайната вечеря като литургия, където Исус общува с апостолите и Дева Мария със златна чаша (въпреки че евангелистите не съобщават нищо за присъствието на Мария на вечерята). Чаша държи в ръката си и един от учениците в полиптиха на Джото от 1320-25 г.

Снимка: bg.wikipedia.org
У Доменико Гирландайо („Тайната вечеря“, 1486 г.) на масата пред Христос и апостолите са разпръснати череши – символ на кръвта на Божия син. Виното в чашите също е червено. В картината на холандския художник Дирик Боутс обаче то е бяло. Тинторето пък поставя купа с плодове на Тайната вечеря (1592-94). Сложен натюрморт съставя и Якопо Басано (1542): върху чиния, разположена в центъра на масата, лежи главата на агне, а до ястието – ябълка, която трябва да напомня за греха на Адам и Ева.
Меню Да Винчи
Разбира се, Леонардо да Винчи е най-противоречивият автор. През 2008 г. американският изкуствовед проф. Джон Вариано разследва какво са яли и пили неговият Исус и апостолите на Тайната вечеря (1495-98). И така на масата си художникът поставя змиорка, любимата си риба, въпреки че змиорката е едно от нечистите животни в еврейската традиция. На практика Леонардо само продължава общата за италианския Ренесанс черта да се отклонява от еврейските реалности.
През 19 в. реализмът диктува връщане към действителността. В рисунката „Тайната вечеря“ от френския художник Джеймс Тисо (1836-1902) фигурите на Христос и апостолите затъмняват подредената маса. Руският художник Н.Н. Ге рисува глинени съдове (вероятно с вино) на трапезата (1861-1863), а на пода има талис – еврейско молитвено одеяло.
През 20. век еврейските теми отново отстъпват назад. Въпреки че в „Тайнството на Тайната вечеря“ на Салвадор Дали от 1955 г. нарът, показан на преден план, може също да напомня за еврейските реалности. Традиционно обаче сред евреите този плод не е неразделна част от пасхалната, а от новогодишната трапеза.

Снимка: bg.srimathumitha.com
Според библейските свидетелства евреите са отглеждали както бяло, така и червено грозде. Руската православна църква, избирайки по времето на Петър I червения френски кахор за вино за литургията, се ръководи от факта, че цветът му трябва да символизира кръвта. През 19 в. вино за църковни нужди вече не се внася от Франция и започва да се произвежда в Крим от местно грозде. Информиран читател обаче може да се запита защо католиците все още използват бяло вино на литургия. Този обичай датира от Трентския събор (1545-68), когато е предписано да се използват бели олтарни покрития и ленени салфетки по време на литургията. Червеното вино оцветява цялата тази снежнобяла повърхност, така че скоро е заменено с бяло. Рационалните съображения надвишават изискването виното да символизира кръвта.
Къде е тестисът?

Снимка: pikist.com
Виното в Библията
Агнешкото

Снимка: pikist.com
Шоколадовото зайче

Снимка: pikist.com


