Синдромът на отложения живот

Голяма част от хората са склонни да отлагат живота си

И макар синдромът на отложения живот да не е типично заболяване, все пак може в крайна степен да разстрои пълноценното ни съществуване. Изразява се в непрекъснатия стремеж да отдалечим напред във времето отговорните решения за собствената ни съдба. Намеренията за бъдещето се оказват непосилни за реализиране, а най-хубавото е, че всичко хубаво тепърва предстои. С подобна нагласа прекрасните неща са винаги напред във времето. Настоящето, разбира се, никога не е подходящият момент да започнем да градим живота си. Отлагането ни осигурява спокойствие в момента, но в дългосрочен план може да ни вкара в лапите на хроничната депресия и неконтролираната тревожност.

Причините за синдрома вероятно се коренят в детството на отделния човек. Властните родители безспорно са проблем за всяка зряла личност. От желание да помогнат на детето си те непрестанно контролират живота му и го лишават от възможността да се изгради, вземайки дори най-елементарни решения. Така младият човек е личен от избор. Семейството винаги знае по-добре кое е подходящо за него. Липсата му на инициатива в детството прераства в невъзможността да вземе в ръце собствения си живот като възрастен. Дете, на което са отнели способността да греши, израства като неуверен в силите си човек, който се страхува да прави грешки. И този страх в крайна сметка го превръща в апатична личност, предпочитаща да стои на едно място, отколкото да се развива и да търси нови решения и възможности.

Синдромът на отложения живот се среща доста по-често, отколкото си мислим. Изразява се дори в най-елементарното желание да изчакаме подходящия момент за най-дребните неща от ежедневието. Поддадем ли му се, си гарантираме доживотно лутане в границите на едно и също пространство, и то само от страх да не сътворим по-големи проблеми. Липсата на развитие и усещането за отнет контрол към собствения ни живот в крайна сметка работят само срещу нас и могат да ни поведат и към сериозни проблеми с психичното здраве. Депресията безспорно е бич за съвременния човек, а когато той не живее живота, който си представя и за който мечтае, тя е на една крачка разстояние. Самочувствието от умението да се движиш напред, ще изглежда все по-непостижимо.

Ето някои от най-важните сигнални лампички, които да ни обърнат внимание, че сме в плен на отложения си живот:

1. Пазим дрехите си за специални случаи.

2. Отричаме новите преживявания – пътувания, курсове, посещения на нови места.

3. Преглъщаме най-лошото, за да запазим най-доброто за накрая.

4. Отлагаме работата, която трябва да се свърши, за последния момент.

5. Реализирането на идеята за нов бизнеспартньор/приятел винаги стои в бъдещето, не в настоящето.

6. Примиряваме се с лошото развитие на даден проблем.

7. Нямаме очаквания както към хората, така и към всичко, което ни предлага животът.

8. Липсата ни на самочувствие е осезаема.

9. Предпочитаме да се доверим на нечие чуждо мнение, отколкото на собствената си преценка.

10. Страхът ни от вземането на решения се изражда в пълна липса на инициатива дори в ежедневните дейности.

Така от моментна криза във възприемането на реалността ние сме склонни да се поддадем на отлагането. Синдромът се превръща в наш приятел, независимо от това, че целта му е да обърка живота ни. Мигновеното спокойствие, което носи отлагането на дадената задача, в дългосрочен план обещава още по-голяма неувереност и неспособност да се справим със себе си. Ето и какво да предприемем, ако усетим, че сме изгубили контрол:

1. Най-дребните ежедневни решения ще ни осигурят самочувствието, че се движим напред.

2. Когато изберем сами новия си тоалет или десерта си в ресторанта, ще придобием увереност.

3. Натрупването на увереност благодарение на всекидневните ни решения ще се отрази благоприятно на общото ни разположение на духа и оттам на способността ни да продължим с активността.

4. Дрехите не се пазят за специални случаи, защото задачата им е да ни направят уверени и удовлетворени от собствения ни избор сега.

5. Приемането на прости правила за действие в ежедневието и прилагането им ще изчисти взора ни от предполагаемите колебания в различни ситуации.

6. Списък на най-добрите и на най-лошите ни черти ще ни помогне да осъзнаем на какво да обърнем внимание.

7. Планът за действие, дори само на хартия, е добро начало, за да тръгнем към реализирането на даден проект.

8. Новите преживявания ще ни дадат усещането, че сме активни.

9. Малките стъпки градят увереност в собствените ни възможности и ако днес съумеем да постигнем намисленото, ще дойде редът и на големите дела.

10. Приемането, че е нормално да сгрешим, ще разтовари мислите ни от излишен товар.

Успех!