Защитните механизми на психиката

Защитните механизми на психиката, макар и несъзнателни, са съществена част от нашата личност

Представляват специални защитни стратегии, които съзнанието ни избира, за да преодолее различни негативни състояния. Подобно решение на Аз-а обикновено е несъзнателно и се прави с цел да се тушират травматичните преживявания на личността. Целта е да се почувстваме по-добре – емоционално и психически стабилни, а всяко подобно “икзривяване” може и да допринесе за промяна на цялостното ни светоусещане. Затова и защитните механизми обикновено не се възприемат като здравословен начин за справяне с действителността. Вместо проблемът да бъде отработен на съзнателно ниво, механизмът е начин той да се тушира и да се скрие под повърхността, а такова “замитане под килима” често води до по-големи проблеми с психичното здраве.

Ето кои са и най-често срещаните защитни стратегии, които съзнанитето ни умело използва, за да се справи с негативните изживявания:

1. Отричане. Както подсказва и името на този механизъм, същността му е в тоталното неприемане на реалността. Личността предпочита да избяга от действителната ситуация и да се преструва, че не съществува проблем. В крайна сметка обаче бягството от проблема още повече го задълбочава и справянето с него се превръща във все по-трудно начинание.

2. Проекция. Състои се в проектиране на собствените ни чувства и мисли у околните. Така често обвиняваме други хора в несъществуващи недостатъци или действия, защото ни липсва единствено самопознание и самоаналитичност. Ако човек е склонен да се бунтува срещу лицемерието на околните, е възможно просто да се опитва да забрави собственото си лицемерие.

3. Потискане. Представлява съзнателно блокиране на неприятни, често дори неприемливи за обществото мисли и чувства. На практика блокажът замаскира проблема и той продължава да съществува на несъзнателно ниво. Затова и изборът на подобна защитна стратегия е като бомба с тиктакащ механизъм – все някога ще избухне на повърхността.

4. Интелектуализация. Обикновено се използва за справяне с изключително болезнени емоционални реакции. Когато човек не умее да отработи подходящо емоциите си, той се вглъбява в прекомерното мислене и в търсенето на рационални обяснения за случващото се. В повечето случаи един освобождаващ плач би свършил доста по-добра работа.

5. Изместване. При този механизъм човек не се бори срещу проблема си, а срещу всичко останало. Ако има болезнени отношения с дадена жена, много често мъжът е склонен да отрича качествата на цялото женско общество. Ако пък среща трудности в комуникацията с шефа си, домът е мястото, където може да се почувства равнопоставен и да възстановява реда с агресия и контрол върху близките.

6. Сублимация. Среща се при творческите натури и често се проявява в склонност неприемливите мисли и импулси да се претворят в нещо градивно – спорт, музика, литература. Прехвърлянето на енергията на човека в нещо по-смислено му помага да се справи с тревожността и депресията, провокирани от неподходящите му прояви.

7. Компенсация. Идеята тук е, че всеки от нас може да компенсира слабите си страни, като наблегне на по-силните. Много често компенсаторният елемент взема превес, за да може слабостите да бъдат тотално туширани и личността да се почувства отново значима.

8. Соматизация. Изразява се във физическо проявление на психологическия дискомфорт. Ако личността не съумее да се справи със свой емоционален проблем, може да се почувства физически зле. Така, от една страна, едновременно изтласква дискомфорта, а от друга, проявява воля за справяне с физическото неразположение.

9. Пасивна агресия. Определя се като индиректна агресия към себе си или другите. Личността не умее да се справи с негативните си преживявания, затова предприема такива действия, с които саботира собствения си живот и преживяванията на близките си.

10. Контрол. Желанието да бъде подготвен за всякакви ситуации, всъщност замаскира големия проблем на човека – тревожността и несправянето със собствения му живот. Стремежът към контрол над живота всъщност показва както неразбиране на собствената душевност, така и страх от живота и от неговите изненади.

Така причините за проявата на защитните механизми на психиката се оказват подводните камъни, които спъват личността в нейното най-благотворно развитие. Често тези избори се случват несъзнателно, за да може човекът да се почувства значим и спокоен. Бягството от тревожността и депресията е червена лампичка. Тя показва, че вместо навън е по-добре да се фокусираме навътре в себе си и да опознаем най-тайните си страни. Самопознанието е подходящият път както за справяне с проблема, така и за развитие на характера и волята ни.