Съдържание на публикацията
Удобните деца не се раждат, а се създават
Всички харесваме добрите деца – те слушат, не капризничат, не се тръшкат, не ни излагат на публични места и винаги проявяват разбиране, когато сме уморени, когато ни се спи или не ни се прави нищо. Децата, изпълняващи всичко, което им се каже, са лесни за гледане и най-вече наистина „удобни“, тъй като спестяват голяма част от енергията на родителите си.
Удобно дете- прекършени криле
Но на малкия човек му предстои да порасне и никак няма да ни хареса, когато се превърне и в удобен възрастен. Във възрастния си живот такъв индивид винаги ще бъде на разположение на останалите и ще съобразява своя живот с тях, за да осъзнае в един момент, че не е в състояние да взема дори елементарни всекидневни решения, камо ли да отстоява правото си на избор. Затова подобно поведение у децата, особено и насърчавано от родителите, носи интересното име синдром на удобното дете.
По-сериозните му прояви избуяват в началото на пубертета. Наред с физиологическите промени в организма си младият човек буквално се променя генерално. Родителят губи своя авторитет и мнението му остава на заден план. Обяснението практически е много просто. Ако до този момент послушното, учтиво и отстъпчиво дете е следвало единствено мнението на възрастния, неспособността да изрази наистина свое мнение по който и да е въпрос, е в състояние да го подлуди. Заради собствената си безпомощност при вземането на елементарни решения удобните деца са в състояние да се превърнат в чудовища.
Затова родителството изисква правилен подход. Задачата на възрастния е да изгради зряла, себереализирана личност, която максимално да развие заложбите, дадени ѝ от природата. И макар генетиката да има ключово значение, родителят, сякаш без да иска, е в състояние да провали наследството ѝ.
Децата, чието „удобство“ е постоянно насърчавано, нямат собствена позиция и бавно, но славно се превръщат в удобни възрастни. Те не създават проблеми и са съвсем подходящи за манипулиране. Тъй като се страхуват да заявят собственото си Аз, много често даже ще послъгват, за да избегнат неприятни усещания. Удобните възрастни рядко ще изградят значима кариера, защото през цялото време ще са заинтересувани от това да угодят на всички. Мнението на останалите за тях ще бъде ключово дори в ежедневните им дейности.
Такива мъже ще следват повелята на жена си в личния живот, а такива жени ще избират властни мъже, под чийто диктат да се реализират само като тяхно допълнение. Животът според чуждите правила ще им носи моментна сигурност и облекчаване на непрестанната тревожност, но в дългосрочен план ще ги направи нещастни и мразещи себе си.
Как да НЕ отгледаме удобно дете?
Затова и родителството е отговорна задача от най-ранната възраст на бъдещия възрастен. Детето не бива да бъде възприемано като проект от страна на родителите. Идеята да отгледаме малкия човек по свой образ и подобие, е привлекателна, но е нужно да се изкорени още в зародиш.
На първо място е важно да си отговорим на въпроса дали сме авторитарен родител. Ето на какво да обърнем внимание:
1. Обсъждаме ли с децата си родителските си решения?
2. Разстройваме ли се, когато детето оспорва мнението ни?
3. Приключваме ли категорично разговора, когато не успяваме да се обосновем с аргументи?
4. Приемаме ли, че наследникът ни има собствено мнение, което да отстоява, само извън рамките на семейството?
5. Контролираме ли какви хобита да има, какви неща или играчки да купуваме, какви предавания да гледа?
6. Забраняваме ли да се среща и общува с определени връстници?
7. По-добре ли се справя детето ни с домашните вкъщи, отколкото със задачите си в училище?
8. Ясен и силен говор ли има хлапето, или сякаш измънква думите под носа си?
Отговорите на тези въпроси ще ни дадат ясен сигнал, че някъде нещо не е наред. Дете, което се чувства комфортно със себе си, няма да има притеснения, когато го изпитват в училище. Само удобното дете ще изпитва съмнения дори в това, което знае, и ще се страхува да не каже нещо погрешно.
Тийнейджърската криза пък е времето, когато погрешните методи на възпитание дават своя резултат. В един момент родителите на удобното дете започват да чувстват, че губят контрол над него, и се питат какво се е объркало и какво не му е наред. Ако и сега не се вземат мерки, младият човек ще израсне, без да има здрава почва под краката си, за да се лута в мнението на останалите и в липсата на свое. Сред най-важните неща, които можем да направим, са:
1. активни разговори, в които детето не е само слушател и изпълнител на казаното от нас.
2. обосноваване на собствените ни решения и постановки, което да подпомогне разбирането им от наследника ни.
3. честност в отношенията и уважение към личността му.
4. готовност за обратна връзка, та дори и тя да включва критика на родителския ни авторитет.
5. избягване на фразата „Ако ти…, тогава аз…“. Пазарлъкът не е приемливо решение дори в ранна детска възраст.
6. Приемане на истината, че наследникът ни е отделна индивидуалност и е негово право да мисли различно.
В началото, разбира се, е възможно да срещнем сериозен отпор и нещата да станат още по-лоши. Ако обаче сме търпеливи, детето само ще види, че сме добронамерени, и ще поеме подадената за диалог ръка. Най-важното, което трябва да ни води в случая, е, че от удобно дете то няма да се превърне в удобен възрастен и ще живее собствения си живот пълноценно.
