Дете с аутизъм: Първа помощ за родители

Дете с разстройство от аутистичния спектър (ASD) безспорно може да носи много стрес за родителите си

Животът в такива семейства прилича на корабоплаване в бурно море. „Тихите“ периоди тук настъпват по-рядко, отколкото би ни се искало, а последващите епизоди на проблематично поведение отключват поредица от наситени с преживявания емоционални падения. Каквато и малка победа да постигнат подобни родители, те знаят, че след радостта винаги следва поредна криза. Така тежките и изтощителни дни упорито притъпяват моментите на хармония и мир със ситуацията. Хаосът, свързан с отглеждането на такова дете, може да доведе до хроничен стрес, който надвишава умствените ресурси на всеки човек.

Членовете на семейството, ангажирани с ASD, срещат редица трудности. Те трябва да балансират между работата, личния живот и отговорността към детето, ако изобщо могат да си позволят да работят. Необходимо е да пътуват по задачи, да посещават редица специалисти, да съгласуват ежедневието си с програмата на логопеда например, да изучават стратегии за корекция на поведението и да прилагат различни терапии и у дома… Същевременно са наясно, че е нужно и да отговорят на всички други изисквания от ежедневието.

Редица проучвания сочат, че майките на деца с увреждания в развитието са в по-висок риск от тежък стрес и лошо здраве, отколкото майките на деца с типично развитие. Стресът, преживян и от двамата родители, може да намали ефективността на програмите за ранна интервенция, защото пречи на семейството да приеме успешно приложението на различни техники у дома. От друга страна, хроничният родителски стрес води до увеличаване на проблемното поведение на детето и намаляване на напредъка му. На практика двата фактора се смесват в порочен кръг, от който излизане сякаш няма… За жалост, програмите за справяне с особеностите на хлапето в повечето случаи не предвиждат грижа за майка му и баща му и подпомагане и на тяхното психично здраве. Затова в подобни ситуации родителите трябва да се справят сами. Намирането на стратегии за управление на родителския стрес е най-важната задача в случая. Грижата за себе си може да изглежда като допълнителна точка във вашия списък с ангажименти. Но когато родителските консултации липсват, само от вас зависи да се запазите в достатъчно добра кондиция, за да се грижите адекватно и за специалното си дете.

Осъзнатостта и техниките за осъзнатост са нов начин на възприемане на света и околните и имат ключово значение, когато трябва да се справите с родителския стрес. Целите тук са насочени именно към овладяване на стреса и не толкова драматичното възприемане на действителността. Тези практики често се използват от специалистите, но са и достатъчно ефективни, за да ги прилагате ефикасно и самостоятелно. Ето от кои можете да се възползвате:

1. Отворете ума си. Опитайте се да подходите към живота с нова перспектива, като оставите миналото там, където му е мястото. Не допускайте то да влияе върху начина ви на приемане на настоящите ситуации. Приемете случващото се така, сякаш го виждате за първи път. Ще се изненадате колко изненадващи решения може да ви предложи животът.

2. Позволете си търпение. Изграждането на нов мироглед изисква време. Дайте си го. Проявете търпение както към себе си, така и към околните.

3. Обичайте се. Приемете недостатъците си и факта, че не можете да контролирате всичко. Понякога нещата се случват просто така и само от нас зависи да се справим пълноценно с тях. Не е нужно да проявявате жестокост към себе си, а да използвате силните си страни и да бъдете по-снизходителни към слабите.

4. Опитайте се просто да бъдете. Осъзнатостта ни подтиква да си дадем шанс и да излезем за миг от темпа на живота. Дайте си необходимото време, в което да бъдете себе си, вместо да планирате и да мислите какво трябва да се свърши. Кратката почивка от стреса ще ви се отблагодари подобаващо.

5. Позволете на света около вас да бъде такъв, какъвто е. Голяма част от нещата, които ни заобикалят, не отговарят на нашите очаквания. Но когато приемем, че са такива, каквито са, животът се диша по-лесно.

6. Благодарете. Въпреки цялата ненавист на Вселената, която се е изсипала върху вас, знаете, че за много неща можете просто да ѝ благодарите. Мислете за всичко, което ви кара да се чувствате благодарни. Колкото и нестандартно да е то.

7. Медитирайте. Винаги е препоръчително да се доверите на опитен специалист. Но ако не разполагате с такава възможност, опитайте и сами. Мрежата е достатъчно богата на информация за различни медитативни практики. Отлично ще ви се отрази и да създадете свои собствени.

8. Осъзнайте ежедневието си и настоящия момент. Съсредоточете се върху опита си, който ще ви помогне да живеете тук и сега. Когато миете зъбите си например, се концентрирайте именно върху това. Нека мислите ви не бягат в друга посока. Когато приготвяте храната, помислете за процеса на готвене, а не за това как ще миете чинии. Когато се храните, обърнете внимание на вкусовете, цветовете и пр., насладете се на всяка хапка.

9. Съсредоточете се върху дишането си. Отделяйте по няколко минути на ден, за да вдишвате и издишвате пълноценно. Влиянието върху стресираното ви тяло и душа ще бъде мигновено.

10. Осъзнайте тялото си. Използвайте няколко минути от времето си, за да „проверите“ дали нещо ви боли, схванати ли са мускулите ви, стомахът функционира ли добре…

11. Изследвайте собствените си мисли и чувства. Оставете планирането за следващ момент от деня и просто се насладете на възможността да се анализирате.

12. Не се срамувайте. Въпреки че ви се иска да не се беше случвало на вас, ако попаднете в капана на общественото мнение, само ще си навредите. Приемете, че няма от какво да ви е срам и че правите всичко по силите си. Животът не спестява изненадите си, но вие можете да си спестите напълно излишни в случая емоции.

13. Потърсете групи за взаимопомощ. Когато държавата е абдикирала от задълженията си, хората се амбицират и правят чудеса, опирайки се един на друг. Може би и най-близките ви приятели не разбират голяма част от трудностите ви. В подобни групи и форуми в мрежата обаче напълно непознати хора живеят във вашия ад и могат да ви окажат най-адекватна подкрепа, включително и с чисто практически съвети за конкретни ситуации.

14. Вземете си куче. Детето ви ще се сдобие с любящ приятел, а ако на вас ви се доплаче, винаги можете да го направите пред кучето, без да очаквате въпроси, съвети или дори присмех насреща си. Сутрешната разходка само с домашния любимец пък е добър повод да останете насаме със себе си и да си осигурите глътка спокойствие.

15. Хранете се здравословно и… редовно. Колкото и прозаично да звучи, редовното хранене е знак за грижа към самите вас. Пълният стомах нормализира и емоционалното състояние на човека и практически го зарежда с енергия за нови подвизи. Позволете си да включите в менюто си по нещо любимо и не го приемайте като прегрешение.

16. Намерете си хоби. Всяка дейност, която не е свързана пряко с детето ви, ще ви даде самочувствието, че имате и свой живот. Смело садете цветя, когато хлапето е на психолог, или пък рисувайте, щом отиде на логопед, дори и да са само драсканици в джобния бележник. Важното е да ви носи удовлетворение и да ви успокоява.

17. Излизайте сами сред природата. Близостта със земята, дърветата, тревите и пр. несъмнено нормализира както физическото ви състояние, така и чисто емоционалните ви нагласи към ситуацията. Насладете се на цветовете, на самотната пейка в парка, на чуруликането на птиците, на аромата на тревите…

18. Не забравяйте приятелите си. Те нямат вашите проблеми и може би не са в състояние да ви разберат напълно, но ви обичат. И искат да облекчат положението ви, доколкото могат. И макар разговорите ви често да се въртят около децата, все пак ще дойде и моментът за страничните неща. А те неизменно ще ви разведрят и ще ви откъснат от ада на ежедневието.

19. Консултирайте се с терапевт. Професионалната помощ често е подценявана, но не забравяйте, че единствената задача на психолога например е да ви помогне да бъдете най-добрата версия на себе си.

20. Потърсете специализирана помощ. Ако животът не ви радва както преди, ако потъвате в блатото на тревожността, ниското самочувствие, депресията и пр., не се колебайте и се консултирайте с психиатър. Няма нищо срамно да рзчитате на медикаменти в един етап от живота си. Те ще са ви опора, докато успеете сами да намерите баланс. 

Желаем ви осъзнат успех!