Джина Лолобриджида- непокор(e)ната дива

Джина Лолобриджида не успя да доживее столетие, но премина през живота с неизчерпаема енергия и куп големи планове за изпълнение

Италия днес изгуби една от най-прочутите си актриси. Джина Лолобриджида издъхна на 95. Светът ще я запомни като една от първите красавици в киното, но в действителност тя имаше много таланти и още повече планове за реализация.

Луиджина, която може да рисува най-добре

Малцина знаят, че истинското име на кино легендата е Луиджина. Тя е една от четирите дъщери на семейство мебелисти, които живеят в селце, намиращо се в Централна Италия. Ражда се на 4 юли 1927 г. и щом навършва 18, заедно с близките си заминава за Рим.

Разбира се, столичният живот на момичето не започва бляскаво. Установяват се в покрайнините на града като стотици други гладни провинциалисти. Джина подкрепя семейството като вади първите си пари- рисува на улицата картини и карикатури. Едновременно с това учи в театрално училище и посещава уроци по оперно пеене.

Семейството ѝ има амбициозни планове за нея и това не я притеснява. Тя трябва само да избере между двете си страсти – пеенето и скулптурата. За неин късмет, на по-късен етап реализира и двете.

Успешната подгласница

Първите опити в киното брюнетката прави под натиск от майка си – в името на лесните пари. Смелата стъпка в тази посока обаче е направена след конкурса „Мис Италия”. Тя е класирана трета и заедно с останалите момичета получава изкусителни предложения за филми. За разлика от тези, които са пред нея обаче, тя успява да направи истинска кариера в киното.

Три години след конкурса за красота изиграва първата си главна роля, но световният успех идва през 1952 година. Участва заедно с Жерар Филим във „Фанфан Лалето”. Успехът ѝ е зашеметяващ и тя получава предложения дори от Холивуд.

В Меката на киното си партнира с актьори като Хъмфри Богарт и Ерол Флин.Обявена е за „Най-красивата жена на света”, но в добрата стара Европа играе ролите, които я утвърждават като актриса. Печели награди за превъплъщенията си, снима филми, в които дори ѝ се разрешава да пее опера.

Изглежда, че я чака творческо дълголетие, но тя предпочита да не снима толкова. Не получава ролите, които ѝ се иска, но не защото времето е безпощадно дори към красавиците. След години, по повод вечното ѝ сравняване със София Лорен, ще разказва, че не е получавала най-хубавите предложения, защото е отхвърляла домогванията на продуцентите. Самият Карло Понти в младостта ѝ я ухажвал. След нейния отказ е пренасочил вниманието си към София.

Зад камерата

Бавното оттегляне от киното не натъжава Джина Лолобриджида. Италианците продължават да я боготворят и тя използва това, за да лансира останалите си проекти. Занимава се с фотожурналистика, прави скулптори и изложби. Снима документални филми и участва в благотворителни инициативи. Изкушава се дори от политиката и обожава да повтаря, че ще доживее до сто.

Междувременно успява дори да създаде семейство. За разлика от популярните красавици, тя не се венчава за богаташ, а за скромен лекар – емигрант от Италия. С Милко Скофич имат един син, който носи името на баща си. Бракът ѝ продължава 20 години, но приключва с развод. Утехата на зрелите ѝ години е Димитри – внукът ѝ.
Embed from Getty Images

Embed from Getty Images

Embed from Getty Images
Ролята на баба я изморява до известна степен и тя започва да се интересува от много по-млади от нея мъже. Сключва дори брак, който бързо е анулиран от Ватикана. По късно близък приятел на сина ѝ успява да се възползва от доверието ѝ и става неин асистент- мениджър. Той поддържа самочувствието ѝ на дива, но злоупотребява с парите ѝ. Налага се Милко и Димитри да стигнат до съд, за да спасят актрисата. Доказва се, че тя няма ментални проблеми, но се нуждае от настойник, което звездата приема като накърняване на личното ѝ достойнство.

Джина Лолобриджида прекарва последните години от живота си в красивата си вила в Рим, обградена със скъпи спомени и предмети, напомнящи голямата ѝ любов – изкуството.